Кой не е притискал любимата си на фона на неговата “Бессаме мучо”? Коя дама с посребрели коси не си е тананикала през годините песните на огнения испанец и не е гледала с умиление по страниците на списанията красивата му усмивка? И аз така, признавам си. И никога не съм оспорвала титлата му на покорител на женските сърца.
Има артисти, родени да владеят сърцата и душите на слушателите. Не задължително на феновете – те са друга порода. Следват своя идол, прощават му всичко, боготворят го. Не, говоря за милионите зрители и слушатели по света, запленени от кадифения тембър, от атлетичната осанка, от харизмата на един изпълнител, раздаващ таланта си щедро и безкористно. Чувам името му – “Хулио Иглесиас”, и вече се усмихвам широко, притварям очи и протягам ръце.
На фона на неговите песни ставам толкова добра, че съм готова да прегърна целия свят
Обичам всички и всичко. Вярвам, че без да ме познава, и той ме обича. Защото от цялото му същество струи любов и светлина.
Не ми се иска да говоря за многото награди и постижения на бащата на латиноамериканската музика – за това си има музикални критици и анализатори. Няма да броя и децата му, но ако се наложи, няма как към биологичните наследници да не добавя творческите му последователи като Рики Мартин и Дженифър Лопес. И Енрике, но той си носи ДНК-то, колкото и да се опитва да се дистанцира от звездния си баща.
Замислям се – ако си израснал с песните на един артист, ако под влиянието на неговото творчество си се формирал като личност, дали нямаш право да се причислиш към неговото културно наследство? Ако отговорът е “да”, значи съм част от многомилионно семейство – това на Иглесианците (сега го измислих, но ми харесва). Няма да надничам и в банковите му сметки – други непрекъснато го правят и ни информират. Имал повече от 480 милиона? Малко са, дай боже да ги умножи! Да умножи и почитателите си, макар че накъде повече?!
Любимецът на милиони жени по света е роден на 23 септември 1943 г. в Мадрид. Баща му – Хулио Иглесиас Пуга, е гинеколог и няма нищо общо с музикалните среди. Хулио е пример за това, че талантът често е скрит и не се забелязва на първо четене. Представяте ли си, ръководителят на църковния хор на католическия колеж, в който учел Хулио, го посъветвал да се занимава с всичко друго, но не и с пеене
И везните се наклонили в полза на спорта. Скоро 15-годишният юноша е повикан да пази вратата на прочутия гранд “Реал”. И той го прави успешно. Явно е имал разностранни интереси и сериозни планове за бъдещето, защото започва да учи и право в Мадридския университет. Е, в пети курс поема в друга посока, но все пак успява да се дипломира след доста време – на 58 години.
Млад, красив, талантлив, погален от Бога, пред него живот-магистрала. Но тежка автомобилна катастрофа слага край не само на футболната му кариера, а изправя цялото му съществуване на кръстопът. Следват две години, в които болничното легло е светът на полупарализирания Хулио. Години, в които във въздуха витае един въпрос – ще живее или не. След утешителния отговор изникнал друг въпрос – а сега накъде? Но, както се казва, всеки има своя кръстопът
И той трябва да реши накъде да поеме. Хулио прави своя избор – поема в ръце китарата и започва да съчинява песни. Разделя се с футбола, но “Реал” остава завинаги в сърцето му. Катастрофата променя живота му – оставя белези и в душата, и на лицето му. Походката му губи своята лекота, вече не се снима от лявата страна. Не обува чорапи, защото смята, че краката му трябва да дишат. Но въпреки пораженията Хулио е преминал на друго ниво – темата за смъртта не го вълнува, той се е срещнал с нея и е спечелил отсрочка за една дълга разходка с тази с косата.
Явно преживявайки своя катарзис, бившият футболист е избрал правилната посока – музиката. Още с първото си появяване на професионалната сцена печели три от наградите в националния конкурс в Бенидорм. А песента, с която се заявява като певец, звучи като девиз – “Животът продължава”. Време е Испания, а след нея и светът да приемат артист, който е обран като поведение на сцената и е облечен по-скоро като представител на банкова институция. Буйният темперамент на испанеца струи от гласа, не от тялото му. Това е “подаръкът”, който му остава след катастрофата.
Един сигурен в себе си артист не се страхува да подели сцената и славата с други колеги. Изпълненията на Иглесиас с Уили Нелсън, Даяна Рос, Стинг, Доли Партън са образец за колективна творческа енергия, поднесена с много любов и взаимно уважение. А дуетът му с Франк Синатра поставя Америка в краката му.
Любимецът на публиката има точна преценка за собствените си вокални възможности – те определено са скромни. Скромно е и поведението му както на сцената, така и в разговорите с журналисти – говори колкото е нужно, дава автографи колкото прецени, усмихва се рядко. Има силата да се самоиронизира – “Около мен има хиляди хора, които пеят по-добре от мен, дори от Павароти, но моят глас носи емоции.
Аз не пея, а мъркам”, казва бившият футболист. Явно спортът го е научил на нещо много важно – самоконтрол и самодисциплина. И на усет и чувство за мярка – изборът на репертоара му е превъзходен. И това се оценява от публиката – всеки остава с впечатление, че Хулио пее специално за него. Няма да споря с разбирачите, които обявяват идола на милиони любители на хубавата песен за демоде. Може, но за разлика от хилядите еднодневки на световните сцени, той все още привлича тълпи почитатели.
Харизматичният певец има своя звезда на прочутата холивудска Алея на славата.
Името му е записано на два пъти в Книгата на рекордите на Гинес – като музиканта, продал най-много албуми на различни езици по света, и като латиноизпълнителя с най-много продадени дискове в историята. Няма как да се изброят всички награди на Хулио Иглесиас, сред които “Грами”, Американската музикална награда, Световна музикална награда, Латинограми, награди “Билборд” за латиномузика и др. Носител е и на две отличия от американската Асоциация за кънтри музика и американската Академия за кънтри музика. И още, и още, и още.
Певецът, който има толкова пари, че няма как да ги изхарчи до края на живота си, е убеден, че не е изпял “идеалната песен” и му предстои още дълъг творчески път. Трубадурът на романтичната, баладична песен приема с усмивка опитите на почитателите му да бъде обожествен. “Ние с Господ имаме отлични отношения, защо трябва да го разгневяваме”, приземява фенската еуфория певецът. И скромно споделя съкровената си мечта да доживее до 200 години. Ако някой много иска, да се постарае да провери дали прекрасният Хулио ще осъществи тази своя мечта.
Подготви Мариана ДОБРЕВА
