Бавно, но сигурно намалява броят на младите, които се съгласяват да работят без договори и реални осигуровки. Тенденцията обяви пред „Телеграф“ Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ „Подкрепа“. “
Хората започнаха да се научават, че не искат да взимат пари под масата, защото това им нанася щети“, заяви той и подчерта, че младите искат да имат легален доход и сигурност. Кацарчев коментира, че при евентуален болничен работникът ще получава минимално обезщетение, защото работодателят не му е внасял адекватни осигуровки.
„Ако ви уволнят, какво обезщетение ще вземете за безработица, ако ви осигуряват на някакви смешни суми?“, пита риторично експертът.
Злоупотреби и наказания
Експертът не отрече, че в страната има определени хора, които държат бизнесите в по-малките населени места и се опитват да си правят каквото искат, но посочи, че тук трябва да се намеси Главна инспекция по труда, която да съблюдава и пази правата на работещите.
„Трудно се установяват нарушенията, защото поне една от страните трябва да признае, че е така. Това обикновено става при нискоквалифицираните дейности като строителни работници, шивачи“, каза той и добави, че тази злоупотреба се случва, защото хората са поставени на ръба и те са готови да се съгласят с всичко само и само да оцелеят.
Внос от чужбина
Кацарчев заяви, че независимо от това, че наши работодатели внасят работници от Азия, но те не искат да стоят тук и бързо се ориентират към Западна Европа.
Причината за това е фактът, че България е с най-ниската минимална работна заплата в ЕС.
„Нашата за догодина е 1100 лв., в момента в Румъния е 1500 лв., а в Гърция е около 1800 лв.“, посочи той и попита за каква конкурентоспособност се говори, при условие че една трета от работещите са на минимална работна заплата според статистиката.
„Наетите лица у нас са 2,9 млн., а със заетите броят им достига около 3,5 млн., като 800 хил. души са на минимална заплата“, каза той и добави, че се отчита 4-5% безработица, а в същото време незаетите в работоспособна възраст са около 15%.
Според него опитите на даващите работа да не плащат вече получават сериозен отпор.
В големите градове, където има избор, младите без страх заявяват, че не искат да работят за по-малко от 4000 лева заплата или са склонни да отидат да живеят на друго място, за да постигнат искането си.
