За първи път в историята военноморските сили на Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) извадиха в морето едновременно всичките си самолетоносачи. Това дава поглед върху това как Китай може да разположи своите плавателни съдове по време, да речем, на атака срещу Тайван, пише военният наблюдател Дейвид Акс за The Telegraph.
„И трите китайски самолетоносача – бившият съветски „Ляонин“, неговият родствен кораб „Шандон“ и най-новият, най-големият и най-добрият самолетоносач в Китай „Фуджиан“ бяха в морето през почивните дни.
„Фуджиан“ беше в Южнокитайско море западно от Тайван, заедно с ескорт, „Ляонин“ беше във Филипинско море източно от Тайван“, пише авторът, цитиран от „Фокус“.
Въпреки че „Фуджиан“ все още не е в експлоатация, скоро ще бъде. Когато се присъедини към флота, Китай ще стане втората по големинасила по броя самолетоносачи в света – пред двупалубния кралски военноморски флот и индийския флот, но все още ще плава зад ВМС на САЩ, който има 11 самолетоносача.
По време на война китайските самолетоносачи биха могли да защитят войските, пресичащи Тайванския пролив, и да нанесат въздушни удари срещу тайванските сили от различни посоки.
Те биха могли също така да плават в Тихия океан, за да се противопоставят на бойните групи на американските самолетоносачи, които се насочват да защитават Тайван.
Потенциалният сблъсък на съперничещи бойни групи на самолетоносачи в необятния Тихи океан може да напомня за най-апокалиптичните морски битки от Тихоокеанската кампания от Втората световна война, но има ключова разлика.
По време на Втората световна война японският и американският флот – поне през първите няколко години от войната – бяха приблизително равни по брой самолетоносачи и самолети.
„Осемдесет години по-късно американците имат огромно предимство в самолетоносачите и самолетите – предимство, което Китай трудно ще преодолее, дори с огромната си корабостроителна промишлена база и бързата модернизация на флота. Единадесет самолетоносача са много.
И въпреки че не всички американски самолетоносачи са налични във всеки един момент и някои от тях принадлежат на Атлантическия флот, Пентагонът би трябвало да може да отдели пет или шест самолетоносача за войната за Тайван“, подчертава Акс.
Освен това самолетоносачите на ВМС на САЩ са по-големи от тези на Китай. Новият самолетоносач на ВМС на САЩ, USS Gerald R. Ford, има водоизместимост над 100 000 тона и носи въздушно крило от повече от 60 самолета, включително десетки изтребители F/A-18 и F-35, въоръжени с ракети с голям обсег.
Всички американски самолети имат четири катапулта за бързо изстрелване на изтребители с максимално тегло с пълен товар с оръжия и гориво.
Носачите на КНР са по-малки: „Ляонин“ и „Шандун“ са с водоизместимост около 60 000 тона. „Фуджиан“ – около 70 000 тона. Техният въздушен компонент е по-малък и най-важното е, че само „Фуджиан“ има катапулти – три от тях – и може да изстрелва изтребители J-15 и (в бъдеще) J-35 с максимално тегло.
Това, че китайците изпратиха три самолетоносача наведнъж в морето, е впечатляващо и зловещо за Тайван.
Но това е по-малко впечатляващо от много по-голямата флота, която американците биха могли да изпратят в Тайван. И това е добра новина за тайванците.
Но само един американски самолетоносач е постоянно разположен в западната част на Тихия океан: USS George Washington, базиран в Япония. Разгръщането на допълнителни самолетоносачи може да отнеме седмици.
Ако китайците внезапно бяха атакували, докато всичките им самолетоносачи бяха в морето, те щяха да имат временно предимство.
