Бай Тошо гледа отгоре: СНИМКА на магазин в НРБ от 1972 г. – да, ама не

Още един пример за лековерността на масата в България и заблудите, в които вярва голяма част от населението.

„НРБ – 1972 г. Магазин в село Галиче, оцветена“

Така е озаглавена снимка в групата в „Да изхвърлим боклука“.

На нея се вижда млада жена с дете и пълна количка с продукти. Над тях грее ликът на Тодор Живков и петолъчка.

Валят всевъзможни коментари:

…истината е,че никой не е умрял от глад в онези години и каквото го имаше по магазините беше истинско и вкусно…

„И не само в Галиче.“

В моето село Скрът тогава имаше болница с два лекарски, един зъболекарски кабинет и родилно отделение.

Имаше двуетажна сграда в която имаше хранителен магазин, трикотажен, магазинче за преоценени стоки, сладкарница и дискотека.

Имаше ресторант и друг, тип хоремаг.

Отделно имаше железарски магазин и магазин за техника.

„Училището е на три етажа и отдолу зала столова, където почти безплатно се хранеха 400 деца.

Училището още функционира, но с около 50 деца , събрани от четири села.

Имаше живот, никой не е бил гладен и всички отивахме лятото на море.

Сега всичко построено тогава е унищожено и разграбено.“

Все пак някой се досеща, че няма как тази снимка да е от България и че манипулирана:

И ананаси е имало по наше време, и опаковки на латиница и колички за пазаруване, туй Галиче ми е Париж….

Хехе – тия дето сме видели соца знаем че тия пазарски колички дойдоха със западните супер маркети!

Колкото и тодорживковци да лепят, това си остава снимка на най-вероятно американска домакиня и магазин!

Ясно е, че снимката не е от България

и че такова изобилие от стоки нямаше за масовия българин дори и в столицата. Обаче и друго е ясно, хората не бяха толкова намръщени и не гледаха така сърдито като днес.

Днес уж има всичко, но хората не са хора и ако тогава са се усмихвали изкуствено както твърдят някои, днес изкуствено ли са намръщени 90% от хората, с изкривени от злоба, завист и егоизъм лица?

Снимката не е от България! Всички надписи са на латиница, а и все още има живи от онази епоха!

В Плевен не бяхме чували за колички в „Хранителни стоки“,

а вие в селото сте имали? Ха, ха, ха! Колички виждахме във филмите и ахвахме, как пазаруват на запад!

И дълги години, хранителните магазини продаваха стоките зад рафта. Нямаше пакетирано сирене, салам и кашкавал. Всичко се продаваше през кантара.

Снимката всъщност от магазин в САЩ през 1960 година.

Ето и оригинала преди да бъде монтиран, и след това:

 

Сподели