Плодовете и зеленчуците на кооперативния пазар в Дупница поскъпнаха, търговците се оплакват от сушата и липсата на клиенти. В сряда, когато е един от двата пазарни дни в града, традиционно имаше немалко търговци и купувачи, а разнообразието от стока бе пъстро и богато, но цените все по-високи.
Консервните сортове домати вървяха от 1,50 до 2 лева за килограм. Чушките струваха между 2,50 и 4 лева, а краставиците 2-3 лева. Килограм картофи се продава между 1,20 и 1,50 лева. Необичайно скъп тази година е зеленият боб, като цената му стига до 6 лева, пише struma.bg.
При плодовете цените също са нагоре, като изобилието там е още по-голямо. Пъпешите вървят средно за 2 лв./кг, сините сливи варират от 1,20 до 2 лева, докато дините са около левче за килограм. Круши могат да се купят от 2 до 3 лева, най-скъпи на пазара са боровинките.
Цената им започва от 13 лева преди около месец, но поради голямото търсене и по-слабата реколта, вследствие на сушата, стигнаха до 17 лева.
Това е своеобразен рекорд, след като килограм от същия плод миналата година вървеше около десетина лева. Аронията също не е никак евтина, като цената й удари 6 лева.
Диворастящите къпини и тази година държат висока цена – по 12 лева за килограм. Продават се още най-различни билки и мерудии, както в пресен вид, така и изсушени.
В съботите оживлението винаги е по-голямо, но тази сряда броят продавачите и клиентите също беше завиден. Идва зима и много хора купуват плодове и зеленчуци, за да приготвят любими за семейството им зимнини.
Прави впечатление, че вече трудно може да се видят търговци да излагат стоката си по земята, след като от община Дупница през юли разшириха пазара и поставиха двайсетина нови сергии. Тук излагат стоките си не само местни производители, но редовно тук идват и търговци от Санданско и Петричко.
Бившият електротехник Георги Георгиев от село Горна Гращица идва на кооперативния пазар в Дупница всяка сряда и събота, когато са пазарните дни.
В момента той продава най-вече сини сливи, които е оценил на 1,80 лв. за килограм, и ябълки, а по-рано през годината и череши. Всичко е негово производство, като той се занимава с това вече над четвърт век.
„Търговията през тази година не е много добре. В началото на септември 2023 година пазарът беше по-богат, а клиентите бяха повече. Отдавам по-малкото продукция на сушата, която беше наистина изтощителна.
В момента това е основният ми поминък заедно с пенсията, която взимам като бивш електротехник. Надявам се, че през следващите седмици броят на купувачите ще се увеличи, както става по принцип към края на септември“, каза Георги Георгиев.
Близо до него на друга сергия своята стока бе разположил Развигор от Дупница. Той също е производител и освен в най-оживените сряда и събота, понякога излиза на пазара и в други дни. Дупничанинът продава ябълки, праскови и сливи. Преди да се пенсионира е работил 16 години в Коми, а след това в ТЕЦ „Бобов дол“ и местната мина.
„Цялата стока е моя. Аз си я произвеждам и държа да бъде екологично чиста. Идвам на пазара вече повече от 20 години и имам наблюдения. Според мен тази година търговията е доста по-слаба от обичайното. Мисля, че това се дължи на недоимъка на обикновения българин.
Заплатите и пенсиите на хората са ниски и те гледат да похарчат възможно най-малко, за да заделят по някой лев настрани. Купуват по 1-2 ябълки, колкото да вземат нещо. Има леко поскъпване в цените в сравнение с миналата година, но всичко се увеличи, така че това е нормално“, коментира Развигор.
Сашка Тодорова от сапаревобанското село Ресилово пък е доволна от търговията. След като е работила какво ли не през живота си, тя започва да произвежда своя продукция и от години не пропуска пазарен ден в Дупница.
Според нея полският труд не е никак лек, но ако човек е усърден, след това ще бере плодовете на труда си. Радва се на редовни клиенти, които всяка сряда и събота идват при нея. Но с много работа и желание всичко се постига. Цените и тук са подобни, както на други места.
„Има реколта въпреки сушата през тази година. Всичко зависи от това кой как си гледа продукцията. Имам си редовни клиенти, които си идват при мен всяка сряда и събота. Те знаят, че не пръскам плодовете и зеленчуците и са спокойни.
Ако се грижиш за продукцията си и работиш усилено и с желание, нещата ти се получават. Аз лично съм по градините повече от 6-7 години. Нивите ни са по-нагоре, в близост до Ресиловския манастир. Нашата работа е доста тежка.
Но не се ли трудиш здраво, нищо няма да изкараш и гладът е голям. Ако обаче работиш, все ще се справиш някак си. Но пенсиите ни са ниски и въпреки мъката трябва да се бориш.
Преди да се пенсионирам, през живота си съм сменила всякакви професии. Била съм кранист, вибробетонист, арматурист и какво ли още не. От един тежък труд преминах на друга тежка работа, ама няма друг начин“, сподели Сашка от с. Ресилово.
Както всеки пазарен ден в Дупница, Валентина Дивечка отново е заела мястото си в кооперативния пазар. Тя и нейното семейство са от Рила, но отглеждат продукцията си в село Стоб, където имат собствен имот. Вече 10 години Валентина продава чушки, домати, картофи, тиквички, патладжани, пипер, ягоди и др.
„Аз лично клиенти си имам и не мога да се оплача от липсата на такива. Нормално е да има поскъпване и на пазара. Вдигат се пенсии и заплати, а отделно това и всички услуги се вдигат. Много е важно какви цени определяш на своята стока. Също така бих казала, че никак не е за пренебрегване и отношението към хората.
Не ползваме субсидии като производител, всичко е с наши пари и се опитваме да се справяме“, каза Валентина Дивечка.
Въпреки скока на цените, купувачите предпочитат да пазаруват тук, защото вярват, че стоката е по-екологична и чиста от тази в магазините. Няколко по-възрастни жени споделиха, че имат своя тактика.
С усмивка на лице те чистосърдечно си признават, че идват в края на пазарния ден и успяват да си купят по-евтина стока, защото цените падат, когато търговците бързат да се приберат.
За повечето купувачи цените на стоките са високи. Справедливо оценяват, че земеделският труд не е лесен, но доходите им не са високи.
„Всеки пазарен ден сме тук, за да намерим плодове и зеленчуци на по-приемливи цени. След толкова посещения вече си имаме наши приятели сред търговците. Те редовно ни правят малки отстъпки, защото се познаваме и сме им редовни клиенти. А ние идваме много често на „разтури пазар“.
Тогава търговците, особено тези, които пътуват, бързат да продадат последната си стока и правят още по-големи намаления. Взимаме малки пенсии и гледаме да спестим всяка стотинка. Да, трудът на производителите не е лек, но с тези ниски доходи и ние сме жив зян“, казаха две пенсионерки на тръгване от пазара.
