Изследователи от групата за изследване на Лох Нес са записали странни звуци, подобни на сърдечен ритъм.
Това е станало, след като са спуснали хидрофон в шотландското езеро, пише „Зона666“.
Ако тези звуци са издавани от живо същество, то ще е много по-голямо от всяка местна риба или животно. Звуците са записани на дълбочина от около 30 метра и произходът им все още е неизвестен.
Алън МакКена казва:
“Първоначално си помислихме, че хидрофонът може просто да се влачи по дъното, но капитанът на лодката ни каза, че кабелът не е достигнал дъното с около 5 метра. На записа ясно се чува ритмичен пулс, като сърдечен ритъм. Нямаме представа какво е причинило този звук, но е много интересен …”
Алън и неговият капитан Али Матисън редовно излизат в езерото и плават по него в продължение на много часове с надеждата да забележат признаци на Неси – легендарното създание, за което се предполага, че живее в дълбините на езерото Лох Нес.
Според многобройни очевидци Неси има дълга шия с малка глава, четири мощни плавници и заоблено тяло с дебела опашка.
Това е много подобно на древните водни Плезиозаври.
Най-известната снимка на Неси, за която все още няма доказателства дали е истинска или фалшификат.
Екипът на Loch Ness Exploration провежда експеримент с хидрофон на 10 август 2024 г. в залива Уркхарт. На същото място, през 1972 г., е направена известната подводна снимка на обект, подобен на плавника на морско животно.
МакКена разказва:
“Около 10.41 часа сутринта започнахме да улавяме странен звук. За първи път чувахме пулс или сърдечен ритъм толкова ясно. Не твърдя, че това е сърдечен ритъм, просто посочвам, че е подобен на него.
Беше наистина странен звук, поради което нашето проучване е толкова интересно. Все още не можем да определим звуците и всичко това е част от мистерията. Понякога е разочароващо, но винаги те кара да искаш още.
Когато става въпрос за изследване на дълбините на Лох Нес, нашите възможности са ограничени от невероятната му дълбочина и тъмнина.
Това е мистериозно място с непредсказуеми опасности и легенда за голямо неизвестно същество, което може да се крие под водата.
Въпреки, че разчитаме на сонарни и повърхностни наблюдения, видимостта в Лох Нес е изключително лоша, което затруднява използването на тези методи. Така че звукът е следващият най-добър вариант“.
Хидрофонът е по същество подводен микрофон, способен да улавя звуци на стотици метри под повърхността. Чувствителността му позволява да улавя звуци от километри, включително слабото бръмчене на лодка, прекосяваща езеро.”
