България скърби за загубата на Иван Гарелов. Доайенът в родната журналистика почина след продължително боледуване, но той ще остави ярка следа в българската, а и световна история. Още преди 45 години той прави нещо, което никой до този момент не е.
Скръбна вест! Почина Иван Гарелов
Всички го наричат „Мистър Панорама“, тъй като в продължение на повече от две десетилетия води най-успешното и гледано някога публицистично предаване в българския ефир – „Панорама“. Той обаче е много повече от това. Излишно е да се подбират значимите интервюта, които е правил в кариерата си – те са стотици.
Това, което прави един журналист голям, е това, което прави извън коловозите на рутината. За Гарелов е достатъчно да се изтъкнат само някои от историите, в които си е търсил белята, за да се придобие представа за мащабите на неговия поглед към професията, към публицистиката, към телевизията.
Днес е относително лесно да отидеш дори със собствени средства в някоя гореща точка на света, за да се прославиш или погинеш. Комуникациите са лесни, пътищата са достъпни, техниката – евтина. За съжаление само жестокостта си е останала същата. Затова луди глави тръгват да търсят своя „Пулицър“, рискувайки всичко. Малцина получават каквото и да е, а повечето – необратими травми.
Прокоба тровила дните му: Трагедията спътник в живота на Гарелов
През есента на 1976 година Ливан е потопен в кръв в следствие на гражданската война. Иван Гарелов настоява да влезе в Бейрут и да направи филм за събитията, но от БНТ му отказват.
Основният мотив е, че няма как да се стигне до там и че било много рисковано. Гарелов обаче използва командировка до Кипър, където събитията са също горещи – само две години по-рано Турция окупира Северната част и напрежението е огромно. Гарелов успява да уреди лодка на трафиканти, с която да стигнат до Бейрут. Там прави един от най-силните си филми „Идваме от Ливан“. След това ходи много пъти там и всеки следващ филм е събитие.
В Ливан журналистът прави и няколко неща, за които в дебелите книги пише „НЕ“. Спасява едно палестинско момче от бежанските лагери – Ахмед, който по-късно ще кръсти първото си дете на Иван – Ива.
Това се случва малко преди голямото клане в палестинските бежански лагери „Сабра“ и „Шатила“, където според различни данни са избити от няколкостотин до няколко хиляди души. Самата идея да спасиш някого е присъща на хората, но рисковете, които той и екипът му поемат, е чудовищен.
Иван Гарелов и неговият екип са първите журналисти в света, които влизат в Камбоджа след краха на режима на „Червените кхмери“ през 1979-а.
Управлението на сатрапите Пол Пот и ЙенгСари ликвидира една трета от населението на страната. Избиват първо цялата интелигенция, учители, лекари, а сетне се заемат с градското население. Както разказва един камбоджанец, „В началото им беше лесно: който носи очила го убиват на секундата“.
Когато Гарелов влиза в Пном Пен, той не вижда жив човек. Кръщава филма „Къде сте доктор ТиенгТерпи и всички останали?“Терпи е лекар, женен за българка, който не успява да напусне страната. Гражданската война продължава дълго и след като Гарелов прави този филм.
След краха на българския комунистически режим Гарелов става трибуна на обществения дебат. Не взема страна, няма предпочитания пред управляващи или опозиция – всички имат думата.
След дълги години в БНТ, през 2000 година Гарелов е поканен в Нова телевизия, където поема актуалните предавания, публицистиката и новините.
За няколко години си дава почивка от горещата политика, като води успешното шоу „Вот на доверие“ по Би Ти Ви, за да се върне като продуцент и водещ на „Оригиналът“ по Тв7.
Общо взето може да се каже, че Иван Гарелов атакува фронтовата линия пръв и не обича да се влачи след някого. Така стана и сега, след като обяви кандидатурата си за поста генерален директор на БНТ. Той не само заяви, че си подава документите, но и представи пред медиите каква е неговата концепция за бъдещето на обществената медия.
Канят го в БНТ след репортаж за Атон
Гарелов е един от първите българи, посетили „Зографския манастир“ след гражданската война в Гърция. Пише голям репортаж, публикуван в сп. „Паралели“. „Марко Семов прочел пътеписа ми и ме покани да работя в телевизията през 1973 г. Това бе пълна изненада за мен, защото не познавах Марко, а за телевизия дори не бях мечтал.“
Гарелов решава да помогне на манастира, като подкани институциите да финансират поддръжката на светото място. След като му отказват, решава да направи и филм. Снимат тайно в Атон, но ченгетата ги дебнат. Монаси помагат на Гарелов да изнесат лентите от Гърция, но нашата държава забранява филма, за да не се скарат с елините. Филмът е пуснат по БНТ едва след 1989-а
Източник: „Труд“
