Св. мъченик Мамант живял във втората половина на III век. Родителите му били знатни хора от област Пафлагония, Северна Мала Азия. Те приели християнството и живеели според Христовото учение, а с праведния си живот привличали към Църквата много езичници.
Но при гонението на император Валериан били заловени и отведени в Кесария Кападокийска. Там те умрели от изтезанията в тъмницата. Но майката, която била бременна, непосредствено преди смъртта си родила преждевременно момченце.
Една вдовица на име Амия, която се грижела за затворените християни, измолила разрешение да погребе телата на съпрузите-мъченици и да вземе сирачето да го отгледа като свой син.
До петгодишна възраст детето не говорело. Първата дума, която изговорило, била „мама“. Затова новата му майка го кръстила Мамант. Постарала се да му даде най-добро възпитание, а най-много се грижела да му внуши любов към Бога и дълбока почит към Неговия закон. И тя успяла в това, но починала, когато той бил едва на 14 години.
Скоро след смъртта й започнало ново гонение срещу християните. Император Аврелиан дошъл в Кесария и сред първите му жертви бил 15-годишният Мамант. Понеже мъченикът не искал да се откаже от вярата, императорът наредил да бъде отнесен до брега и хвърлен в морето.
По чудесен начин обаче Бог го запазил, Мамант се спасил и отишъл в планината около Кесария да се подвизава в уединение. Слухът за неговия чуден живот стигнал до управителя на областта. Той пратил да го доведат в Кесария.
Мамант отново смело изповядал вярата си в Христос и пак бил жестоко мъчен, накрая в тежко състояние бил захвърлен извън града. Мамант стигнал до една близка пещера и там предал душата си на Бога в 275 г.
Край Цариград по-късно бил изграден манастир „Св. Мамант“, където в 1363 г. се поминал св. Теодосий Търновски.
