Разпространението на интернет по целия свят принуди човечеството да постави непрекъснато разширяваща се мрежа от оптични кабели на морското дъно на океаните, през които минава почти целият глобален интернет трафик.
Ново проучване изчислява, че в момента има повече от 550 активни кабела на морското дъно по целия свят, покриващи обща дължина от 1,4 милиона километра – достатъчно, за да увие Земята около оста й 35 пъти.
Но ако подводна лавина скъса някои от кабелите на морското дъно, последствията могат да бъдат широко разпространени и скъпи.
По време на земетресението в Хенгчун през 2006 г. в Тайван паднаха подводни лавини, които прекъснаха много от кабелите на морското дъно, свързващи Югоизточна Азия с останалия свят.
Най-големият интернет оператор в Китай отчете 90 процента загуба на трафик в Съединените щати, докато Тайван е изправен пред 74 до 100 процента загуба на интернет трафик на съседните острови.
Това прекъсване на кабела предизвика хаос на световните пазари, намалявайки финансовите транзакции и възстановяването на мрежата до пълен капацитет отне 39 дни и милиони долари разходи за доставка и инсталиране.
Факт е, че подводната лавина се движеше много бързо, максималната й скорост беше 72 километра в час.
Нови изследвания показват, че този природен феномен се случва с още по-бързи темпове в Атлантическия океан.
Но учените посочват, че има толкова много кабели, заровени под морското дъно, че е много малко вероятно подводна лавина да причини спиране на интернет в световен мащаб.
Земетресението от 2006 г. показа, че когато главните мрежови пътеки се повредят, част от интернет трафика се движи по алтернативни маршрути.
В нов анализ геолозите са картографирали разрушенията, причинени от гигантска подводна лавина, паднала преди 60 000 години край бреговете на Мароко. След това потокът измина 400 километра по най-големия подводен каньон и още 1600 километра по дъното на Атлантическия океан.
„Картирахме лавината, използвайки комбинация от подробни топографски проучвания на морското дъно и стотици седиментни ядра, които проникнаха в лавинообразните отлагания на огромна площ.
Във всяко ядро анализирахме седиментите за вкаменелости, което ни позволи да определим възрастта на събитието – преди 60 хиляди години. Това също означаваше, че можем да съпоставим отделни слоеве от лавини на хиляди километри“, казва изследователят Кристофър Стивънсън, цитиран от „Глас Нюз“.
Учените сравняват, че лавината съдържа достатъчно вода, за да напълни 140 хиляди лондонски стадион Уембли, а височината й е над 200 метра. Анализът на данните показа, че разрушителният природен феномен е започнал като малко свлачище, което след това е увеличило размера си над 100 пъти.
Има много потенциални причини за подводни лавини, включително земетресения, приливи и отливи, тайфуни, речни наводнения и дори вулканични изригвания. Изменението на климата ще направи някои от тези събития по-чести и интензивни.
Според геолозите тези тригери не гарантират лавина и не са свързани с мащаба на събитието, пише МК. Например през 1755 г. силно земетресение удари бреговете на Португалия, разрушавайки голяма част от Лисабон и убивайки десетки хиляди хора. Това обаче предизвика само малка подводна лавина. За сравнение, през 1929 г. силно земетресение край бреговете на Нюфаундленд, Канада, предизвика най-голямата подводна лавина, регистрирана някога.
„Моите колеги и аз използвахме подробни изследвания на морското дъно и проби от седименти, за да реконструираме характеристиките на това явление, което се движеше със скорост от 68 километра в час, носейки концентрирана смес от камъни, пясък и кал.
Лавината беше толкова мощна, че предизвика цунами, което уби 28 души на местното крайбрежие.
Това остава първата и единствена гигантска подводна лавина, чийто размер е регистриран директно чрез скъсване на кабели, като 11 дънни кабела са унищожени“, заключава Кристофър Стивънсън.
