Зависимостта на Държавното обществено осигуряване (ДОО) от държавния бюджет ще продължи да нараства, пише в актюерския доклад на Националния осигурителен институт (НОИ) с дългосрочна оценка на финансовото състояние на фондовете на ДОО до 2070 г.
Докладът е публикуван на страницата на НОИ, пише Марица бг.
Размерът на действителната вноска за пенсия е 16,3 на сто от осигурителния доход, а на необходимата – 37,5 на сто. Този значителен разрив е резултат от това, че щедростта на системата е нараснала с темпове, които не съответстват изцяло на демографските реалности, на динамиката на осигурените лица и осигурителните им доходи, както и на възрастовата структура на осигурените в ДОО лица, пише в документа.
Стойностите на бюджетните показатели в Закона за бюджета на ДОО за 2024 г. предполагат, че делът на трансфера от централния бюджет за покриване на недостига от средства може да достигне 5,5 на сто от БВП, а през следващите три години да надхвърли 6 на сто. В дългосрочен план до 2070 г. дефицитът в ДОО ще се запази на нива от около 5 на сто от БВП.
За 2023 г. средната пенсия за трудова дейност е 55 на сто от средния брутен осигурителен доход. Нетният коефициент на заместване на дохода, изчислен като съотношение на средномесечния размер на пенсията на един пенсионер и средния нетен осигурителен доход (след приспадане на задължителните осигурителни вноски за сметка на лицето и данъка върху доходите), достигна 69,9 на сто, отчитат експертите.
През следващите няколко години брутният коефициент на заместване на дохода се очаква да достигне и дори да надхвърли 56 на сто, като това са и най-високите му стойности за целия разглеждан период. В дългосрочен план средната стойност на коефициента на заместване на дохода ще намалее до около 43-44 на сто.
Върху този процес най-съществено влияние ще оказват следните фактори: включването на осигурителния доход за цялата трудова кариера при изчисляване размера на пенсията за лицата, които са започнали трудовата си дейност след 1999 г.; правилото за осъвременяване на пенсиите с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от хармонизирания индекс на потребителските цени през предходната календарна година, в резултат на което нарастването в размерите на пенсиите е по-малко в сравнение с темпа на нарастване на средния осигурителен доход.
В средносрочен план се очаква необходимият размер на вноската за пенсия да се задържи около 37-38 на сто поради относително постоянните нива както на коефициента на зависимост, така и на коефициента на заместване на дохода.
След 2027 г. при възходяща тенденция в коефициента на зависимост и низходяща тенденция в коефициента на заместване на дохода, необходимият размер на вноската за пенсия постепенно намалява до около 32 на сто през 2040 г., като до края на прогнозния период слабо нараства до 34-35 на сто.
Средният месечен брой на пенсионерите с пенсии за трудова дейност, изплащани от ДОО през 2023 г., е 1 971 400 лица. В дългосрочен план общият брой на пенсионерите с пенсии за трудова дейност ще намалее до около 1 680 000 лица в 2070 г. и ще бъде с близо 300 000 лица по-малък в сравнение с базовата 2023 г. Съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица обаче ще се увеличи от 68 на сто през 2023 г. до 78 на сто през 2070 година.
При изготвянето на актюерската оценка е използвана пролетната макроикономическа прогноза за периода до 2070 г., разработена от Института по анализи и прогнози към Министерството на финансите. През 2023 г. реалният ръст на БВП се забави до 1,8 на сто при отчетен ръст от 3,9 на сто през 2022 г.
През 2024 г. се очаква растежът на БВП да се ускори до 3,2 на сто, докато в периода 2025-2027 г. се очаква ново забавяне до 2,7 на сто през 2025 и 2026 г., и до 2,6 на сто през 2027 г. В дългосрочен план реалният растеж на БВП постепенно намалява до стойности близки до 1 процент.
Инфлацията, измерена според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е параметър за определяне процента на осъвременяване на пенсиите от 1 юли всяка година. За 2023 г. средногодишната инфлация е била 8,6 на сто, като това е втората най-висока стойност през последното десетилетие с пик от 13 на сто през 2022 г.
При очаквана стойност от 2,4 на сто за 2024 г., в периода 2025-2027 г. се очаква известно намаление в нивото на средногодишната инфлация до 1,9 на сто. От 2028 г. до края на прогнозния период се предвижда тя да остане на ниво от 2 на сто.
През 2023 г. коефициентът на безработица е бил 4,3 на сто, като това е една от най-ниските стойности за последните 30 години. В периода 2024-2027 г. се очаква коефициентът на безработица да продължи да намалява до 4 на сто, като намалението в броя на безработните лица ще доведе до увеличение на заетостта и броя на заетите.
Благоприятното развитие на пазара на труда се очаква да продължи до 2027 г., като броят на заетите ще достигне 2 973 100 лица, а броят на безработните ще намалее до 124 000 лица. Намалението на работната сила след 2027 г., продължаващо до края на прогнозния период, е резултат от негативните демографски процеси в страната.
Ниската раждаемост и увеличаващата се продължителност на живота водят до нарастване на дела на населението на възраст над 65 години и свиване на дела на населението в трудоспособна възраст. В резултат на застаряването на населението и свиването на работната сила броят на заетите лица намалява от 2 973 100 лица през 2023 г. до 2 146 700 лица през 2070 г. или с близо 27,8 на сто.
Според демографската прогноза на Евростат населението на България ще намалее до 5,3 млн. лица през 2070 г. Въпреки че се очаква общият коефициент на плодовитост да нарасне от 1,57 през 2023 г. на 1,69 през 2070 г., той остава под нивото на естествено заместване от 2,1.
В същото време средната продължителност на живота при раждане, която през 2023 г. е била 71,1 години за мъжете и 78,2 години за жените, се очаква да се увеличи до 82,8 години за мъжете и 87,7 години за жените през 2070 г.
