Димитър Главчев остава служебен премиер, но според политолога от агенция „Тренд“ – Димитър Ганев правителството ще бъде без Калин Стоянов.
Димитър Ганев
„Имаме промяна в позицията на Борисов – той настоява Стоянов да бъде махнат, и нямаме позиция на Пеевски, който да иска да задържи Стоянов на всяка цена. Затова мисля, че от днешна гледна точка ще има кабинет Главчев-2 в почти същия състав, но без Калин Стоянов“, поясни политологът.
Според г-н Ганев има две гледни точки кога ще излезем от продължаващата четири години политическа криза.
„Тя ще приключи, когато имаме правителство, което да е изкарало цял мандат или поне повече от половин“, категоричен е Ганев.
Той смята, че конституционният ни модел е изчерпан и трябва да започне разговор за смяната му.
Ето какво заяви той в интервю за „Труд“:
– Сагата с нов служебен премиер приключи вчера, беше много шум за нищо, Димитър Главчев отново е номиниран от президента. Струваше ли си толкова приказки и нерви, господин Ганев?
– А какви опции останаха? Президентът опита да направи всичко възможно да не е Главчев, като предложи алтернативен служебен кабинет с премиер Горица Кожарева, който се оказа неуспешен.
Чутовен скандал на „Дондуков“ 2: Радев направи немислимото, Кожарева с мълниеносен отговор
Домовата книга е доста ограничена по конституция, и второ – има много вакантни постове, които правят избора още по-малък.
Освен това казусът с БНБ е по-сложен заради препоръки на Европейската централна банка и то на прага на еврозоната. Вариант номер две беше да се състави мнозинство в парламента, което да назначи един-двама души по домовата книга, за да има Радев по-голям избор.
Такова мнозинство очевидно не се състоя. То трябваше да бъде на основа анти Пеевски, но ГЕРБ нямаше да се включи, защото те също нямат интерес от друг премиер извън Главчев.
– Кои партии би включвало такова мнозинство?
– Този вариант беше доста труден и малко вероятен от самото начало. Представете си на една маса да седнат „Възраждане“, ПП-ДБ, ИТН, ДПС-Доган, БСП и няколко от разпадналото се „Величие“.
За тях е трудно да седнат на една маса, а какво остава да се разберат за един или двама души, които да назначат на вакантните бройки, а един от тях да е министър-председател в един изключително важен момент, какъвто е предизборната кампания!
Другият проблем ако се състави такова мнозинство е, че изборите се отлагат във времето може би с повече от месец. Защото примерно процедурата по избор на омбудсман е минимум 3-4 седмици.
А за заместник-председател на Сметната палата законът трябва да се приеме на две четения, за да може и Народното събрание да предлага хора за този пост, тъй като в момента само титулярът има това право.
– И какъв е сценарият оттук нататък според вас?
– Главчев си остава на поста, прави второ служебно правителство, но без Калин Стоянов като вътрешен министър. Самият Главчев вече намекна за това. Радев очевидно не иска да подписва указ за правителство с присъствието на Калин Стоянов вътре.
Имаме промяна в позицията на Борисов – той настоява Стоянов да бъде махнат, и нямаме позиция на Пеевски, който да иска да задържи Стоянов на всяка цена. Затова мисля, че от днешна гледна точка ще има кабинет Главчев-2 в почти същия състав, но без Калин Стоянов.
– Всички партии като папагали повтарят, че трябва да има премиер, равно отдалечен от всички партии… Има ли такава публична фигура в България изобщо?
– Това е престижната опция за говорене, но не, разбира се, че такава личност не може да има. Винаги съм се чудел какво значи това „равно отдалечен“?
Той трябва по някакъв начин да присъства в обществения живот, който и да е той, и има някаква биография зад себе си. Тази биография автоматично не го прави равно отдалечен. Означава ли това обаче, ще този човек ще защитава тези или онези интереси? Не означава.
Казват за някой, че бил заместник-министър в кабинет на ГЕРБ, друг пък бил заместник-министър при тройната коалиция или четворната колаиция. Ти искаш авторитетен човек, който има някаква експертиза и компетентност.
Не може да е дошъл отникъде, той е бил част от някакъв кръг, от някаква мрежа. И в това няма нищо укоримо. Няма такива хора, които да не са свързани с никого.
И друго – ако има някакво мнозинство в Народното събрание (НС), то ще назначи човек, който очевидно ще е по-близък до това мнозинство и по-отдалечен от опозицията. Нали така?
– Какво означава според вас да бъде разрешена политическата криза?
– Много важен въпрос, тук вероятно има критерии, по които ще се водим след години, когато правим обобщението кога сме влезли в кризата и излезли от нея. Според едни тя ще приключи, когато имаме правителство, което да е изкарало цял мандат или поне повече от половин.
Това е едната трактовка, аз бих дал по-широка. Смятам, че политическата криза няма да бъде разрешена само и единствено със съставянето на редовно правителство или оставането му на власт повече от две години. Защото смятам, че тази партийна система, която имаме в момента показва перманентна криза.
Разбираме това нещо по следния начин. Виждаме тренда на избирателната активност в България през последните 25 години и установяваме, че става дума за около три милиона и половина гласували. На последните парламентарни избори през юни тази година имаме 2.2 милиона гласували.
– Според статистиката населението намалява…
– Не намалява с толкова. Т. е. имаме активни гласуващи 3 милиона и триста – три милиона и половина, които в последните три години и половина – от началото на тази политическа криза – не могат да намерят свой легитимен политически представител, за когото да бъдат мотивирани да излязат и да гласуват.
Затова смятам, че ако ще има решение на политическата криза, то вероятно ще се намери в по-дългосрочен хоризонт с или появата на нов/и политически субекти, които ще променят целият облик на партийната система, защото тя в този си вид не може да продължава да съществува още дълго време, или вариант номер две, който според мен също ще бъде повдигнат като въпрос – да започне разговор за смяна на конституционния модел.
Че той е изчерпан и че трябва да се тръгне от нов, който да е с по-голяма концентрация на власт в ръцете на държавния глава. Дали това ще бъде президентска или полупрезидентска република, ще се уточнява когато и ако започне такъв разговор.
– Радев предизвика политическата криза, когато на 9 юли 2020 година излезе пред президентството с вдигнатия юмрук, оттогава според мен винаги е намирал начини и партии да я подклажда. С намерението да й сложи край, като докара нещата точно до вариант номер две, за който говорихме току-що?
– Радев не може да бъде сочен за единствен виновник за политическата криза, защото имаше дълбоки причини и извън него да се влезе в такава. Колкото евентуален проект на Радев – да, той има потенциал да реализира този наказателен протестен вот на тези, които си седят вкъщи.
Но доколко може да ги мобилизира е отделен въпрос и не можем да влизаме в такива сценарии, защото много зависи от политическата ситуация. Но ако той може да мобилизира наказателен и протестен вот, това може да стане само по един единствен начин – ако той има проект, който да оглави лично.
Това автоматично означава, че трябва да подаде оставка от президентския пост, но това не е лесно решение. Освен това е спорно как тази оставка ще бъде прочетена от избирателя.
С какъв разказ ще излезе той от президентството е много важно. Алтернативата да не напуска е да създаде проект с някой друг начело, но това ще мобилизира много малка част от неговия потенциал.
Остава да представи своя политически проект след края на мандата си, който изтича през януари 2027 година. Да се говори от днешна гледна точка за събития, които ще станат през първата половина на 2027 година е несериозно и непрофесионално, защото дотогава, както е казал народът – я камилата, я камиларя.
– Защо според вас българските партийни лидери бягат от предизборни дебати помежду си? Те пускат по медиите някакви треторазрядни партийни чиновници, а лидерите ги няма?
– Това не е феномен на последните няколко години, а на повече вече от десетилетие. Последният по-сериозен дебат, който си спомням, беше между Сергей Станишев и Бойко Борисов преди парламентарните избори през 2009 година. След това имаше определени опити в президентски надпревари между Радев и Герджиков.
Но когато говорим за парламентарни избори пряк партиен сблъсък не е имало. Отговорът защо това е така за последните няколко години е заради това оттегляне на т. нар. електорална периферия. Оттук нататък основната цел на всяка една партия е да мобилизира своите. Те вече си дават сметка и изборите го показаха, че не могат да спечелят нови гласове.
Вземете последните 3-4 избори. Коя партия си е вдигнала сериозно своите гласове? Има непрекъсната ерозия.
ГЕРБ на последните избори загуби 120 хиляди гласа, а ПП-ДБ повече от 300 хиляди. Т. е. те си дават сметка, че електоралната периферия е трайно дистанцирана от тях и ти трябва да се концентрираш само върху своите. Те не се мобилизират чрез дебати в никакъв случай.
И единственото нещо, което правят всички партийни лидери в момента, е да ходят по залите в различни градове, да качват видеа от срещите си там във Фейсбук. Да се срещат със своите избиратели по друг начин казано.
Дават си сметка, че от един дебат с други лидери те не могат да спечелят, а само да загубят. Но когато става дума за мажоритарен вот, това не стои по същия начин, имаше дебати между Герджиков и Радев, както и между Хекимян, Григорова и Терзиев преди кметските избори в София.
– А би ли трябвало преди изборите партиите да заявят с кого биха се коалирали като влязат в парламента, а не да отговарят с клишето „както народът ни подреди“?
– Казват така, защото за огромна част от електоралната мобилизация, ядрото, за което говорихме, най-важното е ти да посочиш своя противник. ПП сама по себе си бе създадена като отрицание на ГЕРБ, ИТН бе създадена по време на протестите също срещу статуквото.
ПП-ДБ мобилизираха електората си на базата на анти-ГЕРБ риториката и най-голямата щета, която понесоха ПП-ДБ бе, когато влязоха в коалиция с ГЕРБ и ДПС. Тогава техният електорат им каза – ние гласуваме за вас защото сте против ГЕРБ и ДПС, а вие правите коалиция с тях!
Между другото, електоратът на ГЕРБ е не по-малко настроен срещу ПП-ДБ. Как в такава обстановка ще искаш отговор с кого ще се коалират?
Ако един партиен лидер каже – аз ще се коалирам с тези, избирателите ще му отвърнат – ама как така, ние тях не ги харесваме и затова гласуваме за теб! Поради тази причина всеки бяха от този разговор и в кампанията говорят един срещу друг.
Това взривява мостовете, които би могло да бъдат изградени за разговор помежду им и това е причината, поради която се докарахме до сегашната ситуация. Защото от 2021 г. всички повтарят преди избори „гласувайте за мен, за да не са тези“ и „аз никога няма да се коалирам с тези“.
– Наскоро издадохте книгата „Българската политическа почва“. Кой и кога пося омразата в тази почва, господин Ганев?
– Не мога да кажа, че е имало някакъв точен момент, в който да е посята. В книгата си се опитвам да покажа, че всичко това, на което сме свидетели днес, има своите корени в българската политическа почва – в нашата история, култура и дори география, ако щете.
Опитал съм се да вляза в най-дълбоките пластове на тази почва, които са влияли векове и са изграждали по някакъв начин на българската политическа култура. И ако си мислим, че в момента ставаме свидетели на нещо, което е абсолютно безпрецедентно, ново и т. н., историята ни е показала, че нищо от това не е ново.
Препрочетох отново „Строители на съвременна България“ на Симеон Радев преди две години. Нещата, които описва, са поразителни, то е едно към едно със сега, като дори има казуси, които се повтарят.
Има една хубава мисъл на един мой колега – на нас ни се струва, че за 10 години всичко се е променило, а за 140 години – нищо!
Кой е той?
Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна. Завършва политология в СУ “Св. Климент Охридски”. През 2016 г. защитава докторска дисертация на тема “Пътят на конституцията”, която е в основата на първата му книга.
В момента е главен асистент в катедра “Политология” към СУ.
Паралелно с академичната си дейност той е част от екипа на Изследователски център “Тренд” повече от 8 години.
Редовно коментира актуалните политически събития в медиите. Съвсем наскоро излезе новата му книга “Българската политическа почва”.
