45-годишен мъж проговори и вече общува с помощта на мозъчен имплант. Пациентът е с диагноза амиотрофична латерална склероза, заради която е загубил способността си да говори. Устройството му помага да преобразува текста в реч, предаде Ройтерс.
Проведени са изследвания с двама пациенти, като при едното са наблюдавани обещаващите възможности на мозъчно-компютърните интерфейси за възстановяване на речта при парализирани пациенти. Данните са публикувани в изданието New England Journal of Medicine.
Те дават „убедителни нови доказателства за бърз клиничен напредък при практическите приложения на устройства за възстановяване на комуникацията след парализа“, пише в придружаваща редакционна статия д-р Едуард Чанг, неврохирург от Калифорнийския университет в Сан Франциско.
Всяко от двете проучвания включва по един пациент с амиотрофична латерална склероза – мъж и жена. При хората, страдащи от това заболяване, известно и като болест на Лу Гериг, се наблюдава прогресивна дегенерация на нервните клетки в гръбначния и главния мозък.
Единият пациент е 45-годишен мъж със сериозни затруднения при говора. Той може да бъде разбран само от човека, който се грижи за него и с когото общува със средна скорост от около седем думи в минута, казват изследователите.
Скоростта на разговорния английски език е приблизително 160 думи в минута, отбелязва Ройтерс.
Изследователите имплантират четири микроелектродни устройства, които записват невронната активност в областите на мозъка, свързани с езика и речта чрез 256 интракортикални електрода – много повече, отколкото са били насочени в предишни проучвания.
На втория ден от използването на дешифратора пациентът общува, като използва речник от 125 000 думи, сочат данни от проучването.
Декодираните думи са показвани на екрана и след това са вокализирани с помощта на софтуер за преобразуване на текст в реч, създаден да звучи като гласа отпреди заболяването да се развие.
Пациентът, участващ във второто изследване, е жена на 58 години, която е получила по-примитивен имплант седем години по-рано. Използваното устройство функционирало добре шест години и е позволявало на жената да общува с помощта на кликове.
Когато използването му станало невъзможно, не е открита техническа неизправност. Вместо това прогресиращата атрофия на мозъка на пациентката „направи интерфейса мозък-компютър неефективен след години на успешна употреба“, казват изследователите.
Бъдещите усилия на специалистите може да се насочат към интерфейс с различни мозъчни части, които могат да са по-слабо засегнати или не толкова податливи на развитието на болестта, е мнението на Чанг.
„Блекрок нюротек“, „Медтроник“, „Синкрън“ и „Нюралинк“ на Илон Мъск са сред компаниите, които работят за комерсиализиране на мозъчно-компютърни интерфейси, отбелязва Ройтерс.
