„Калин Стоянов стана косвена жертва на една група в българската политика, която се преформатира и преконфигурира през последните години. Става въпрос за ПП, Пеевски, Бойко Борисов и Румен Радев.
Говорим за конфигурация, която през цялото време е трима срещу един или двама срещу двама. Но, от 2020 г. насам сме свидетели на вътрешни размествания в тази група, и тук стигам до първия ви въпрос: как може да се излезе от политическата криза. С нов политически елит няма как да излезем.
В света има 200 държави, които излизат от криза по този начин. Ние няма да направим изключение, така че трябва да се спре с преконфигурирането на тази групировка, която дирижира българската политика в последните години“.
Това заяви днес в интервю за Българското национално радио политологът и независим народен представител Калоян Методиев.
„Едно беззаконие води след себе си друго. Едно нарушаване на Конституцията, с което започна настоящата криза (визирам 2020/2021 г.), води до серия от беззакония. Затова в момента коментираме: „Може ли да се смени един служебен министър при положение, че това го пише в Конституцията, или не може?“
„Може ли да се създават партии от президента?“ Има ли такъв случай в европейската практика, където държавният глава трябва да бъде равноотдалечен от останалите? Може ли да назначава министър в нарушение на Конституцията? Съмнявам се, че в момента можем да станем свидетели на спазване на правото в тази криза. Би трябвало да е така – по учебник, по теория, по практика.
Правото трябва да има примат в такива ситуации, за да се излиза стройно под някакви правила, но сме свидетели на постоянни нарушения спрямо Конституцията и на постоянни саботажи да се въведе някакъв ред в държавата – през съдебната й система, политическите й институции и правилата“, коментира актуалната ситуация Калоян Методиев.
И добави:
„Тази група, която очертах, започна с нарушение на Конституцията. Президентът започна като си направи партия срещу другите двама. След това с Пеевски и Бойко Борисов свали правителството на ПП и ги нарече шарлатани. Сега с ПП и ББ срещу Пеевски.
Бойко Борисов в тази конфигурация винаги е близко равноотдалечен от всички. Звъни на всички и казва: „Видя ли как те подкрепих“. Давам пример от днес – иска оставката на Калин Стоянов, а после казва на Радев: „Аз те подкрепих“, а същевременно казва на Главчев да остане. Звъни на Пеевски и му казва: „Ето, твоят човек остава“. Трябва да го мислим само в този контекст – става въпрос за прегрупирания в една група, която враждува помежду си и гледа да унищожи най-силния или най-слабия в момента“, заяви политологът и независим народен представител.
Ето още от интервюто ми пред БНР:
„Ще остане ли Димитър Главчев служебен премиер или ще се стигне до политически консенсус, за да се попълни така известната „домова книга“, за да може държавният глава да прецени и да покани друг човек освен Димитър Главчев
– Той може да каже: „Не харесвам следващия, нито по-следващия, сменете ми книгата“. Опитва се да заобиколи Конституцията и да пише свои правила. По тази логика излиза, че докато не му предложат човек, който на него да му хареса, няма да се съгласи. Какво пише в Конституцията – няма значение, и виждате какво лицемерие и каква лъжа се разиграват.
На 9-ти август, когато събра партиите, каза: „Оттук нататък нямам отговорност за служебните кабинети, партиите да носят отговорност.“ Критикува партиите, а сега праща емисар в парламента при номинацията на служебния кабинет на Кожарева, за да участва в реденето на кабинета.
Значи има някакви интереси, дали в енергетиката, дали в земеделието, но той участва задкулисно в реденето на служебния кабинет, и накрая не се разбраха за вътрешния министър. Това са фактите – говори едно, прави друго. И тук искам да подчертая – нямаше да се стигне до този проблем, ако беше приет закон за служебните кабинети. Да се знае какво може и какво не може да прави един служебен кабинет.
ГЕРБ саботираха закона в предишното Народно събрание и затова стигнахме до тази ситуация, където служебният кабинет не говори за избори, а за това кой ще го владее, за да провежда изборите.
Следователно, стигаме до извода, че нямаме нужда от служебен кабинет в българския случай, защото се злоупотребява с него. Редовното правителство да организира избори, парламентът да го контролира, а обществото да го наказва чрез негласуване.
Това е изводът от настоящата ситуация, защото служебният кабинет при Гълъб Донев беше компрометиран до безобразие.
Знаете, имам доклад на ОСС (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа) – 26 наблюдатели от 19 страни, които казаха, че Румен Радев и Гълъб Донев са се намесвали в изборите срещу ПП и БСП (тогава беше такава конфигурацията).
Заедно с ДПС и ГЕРБ назначиха свои кадри. След това подписаха договора с „Боташ“, при който българите плащат по 1 млн. на ден. Казвам го, защото останах единственият депутат в този парламент, който говори за договора с „Боташ“.
Всички млъкнаха, при положение че Европейската прокуратура беше масирано в българската енергетика миналата седмица, но ПП и ДБ, които обикновено като чуят „евроинституция“, вдигат шум до небесата, този път скриха министъра, защото са в договорка с Радев.
Вече не са „шарлатани“, за да работят срещу друга част от тази група, която доминира българската политика. Давам ви пример за това какво тъпчене на едно място се случва и какво разложение на политическия елит е налице, което доведе до институционална и политическа криза.
Това ще се прояви още повече в следващите седмици и месеци.
– Господин Методиев, сега за последната криза ваши колеги депутати от вчера доста открито заявяват, че причината е промените в Конституцията и по-конкретно частта със служебния кабинет.
– Ама кой е виновен? Радев уволни четиринадесет хиляди души със служебния кабинет. Той направи инструмента на служебния кабинет нетърпим. Доклад на ОСС сочи, че се намесва в изборите.
Изпопродаде имотите чрез областните управи от служебния кабинет. Подписа договор с „Боташ“ до 2031 година.
Всички, които ни слушат в момента, независимо дали са пенсионери, деца или работници, плащат всеки божи ден на турската компания част от 1 милион лева, без да получаваме нищо.
Това е най-голямата и скандална корупционна, антибългарска сделка в новата ни история, която се разследва и от Европейската комисия.
Е, как да оставим служебен кабинет при това своеволие, при това източване на държавата, при тези разправи с хора и този тормоз? Моето семейство беше подложено на тормоз от този служебен кабинет.
Така че по никакъв начин служебният кабинет не може да остане.
А днес, след последните събития, аз съм вече твърд привърженик на това служебните кабинети, неизбирани от никого и превърнали се в инструмент за разчистване на сметки и злоупотреби, да бъдат въобще премахнати от българската Конституция, както е в много европейски страни, защото не сме дорасли за това нещо.
А нашият президент злоупотреби, докато другите европейски президенти – в Германия, Гърция, Португалия, Италия – търсят консенсус за излизане от кризите. Тук той се превърна в участник в една група от четири човека и четири кръга, които си разпределят държавата, и не ги интересува, че сме на последно място по развитие в ЕС, че сме с най-кратка продължителност на живот в световен мащаб по заболявания.
Въобще страната е в трагично социално и икономическо положение като индикатори. Аз тук не ви говоря с философски категории, а с емпирични данни. И това трябва да е сигнална лампа, че ние трябва да вървим да догонваме Гърция, Хърватия и околните държави (Словения).
Трябва бързо да търсим влизане в Шенген, да стабилизираме социалните системи. А тук се разправяме кой ще овладее служебния кабинет, за да върти бухалки. Съжалявам, но това нещо за мен е изчерпано като модел.
– Идва и един друг въпрос – кой ще плати политическата цена? За всичко, което коментираме с вас и всичко, което наблюдаваме ние като общество.
– Тук цената трябва да я плати този, от когото народът е недоволен. Само че аз имам и определени забележки, дори сериозни, към българския народ през последните 3-4 години, а и по-отдавна. Оказва се, че този народ масово подкрепя онзи, който го лъже, който му обещава нереални неща – че ще го оправи за 800 дни, че дюнерът ще го пази, че една сграда я измазваме и влизаме в Шенген, или че ще построим осем моста на Дунава.
Тоест, не можем да си заровим главата в пясъка, че народът експериментира през последните години. Седем пъти ходихме на избори. То не бяха експерименти, не бяха певци, вулгаризми, хулиганщини, които се вкарват в парламента. Аз съм потресен от хора, които са вкарани в парламента и които искат да се бият вътре.
Хора, които нямат компетенцията да управляват будка за пуканки, а са сложени да отговарят за съдбините на този народ. Така че моята критика е към народа, защото отговорността може да бъде потърсена само ако народът реши да си я поиска. Да накаже тези, които са го докарали до това положение в ЕС като показатели – последно място. В момента трябва да търсиш амбициозни политики, амбициозни политици, такива, които ти решават проблемите, а не да продължаваш да излъчваш политически елит, който е некомпетентен да те управлява.
– Накрая, съвсем кратък отговор, моля. Дотук чухме, че и хората имат съответна вина за това, но политиците не трябва ли да направят неща, за да мотивират хората?
– Те са функция. Функция на хората. Разбира се, тук проблемът е с политиците. Имаме проблеми, но виждате, държавата не функционира нормално. Кой може да излезе при тази медийна среда и при тези бухалки, в които са се превърнали институциите и държавата? При това масово нарушаване на Конституцията? За да имаме хубав политически елит, трябва да имаме честни правила, честно състезание, а не да излезе някой, да го омаскарят, да го омажат, да го смачкат и той да бъде изхвърлен от политическата схема, за да може да продължи тази групировка, която изредих, да функционира и да се прегрупира. Затова в момента силата е в народа. 70% не излязоха да гласуват на избори. Разбирам, че има разочарование, виждат безпътица, но няма кой да ги оправи. Никой няма да дойде отвън. Отвън единственото, което ни гледат, е на транзитна територия – да си продават оръжие, да си продават влакове. Нормално е. Всяка държава си гледа интереса. И аз на тяхно място щях да правя същото спрямо конкретна държава. Никой не го интересува какво е положението вътре при нас, стига да не правим големи проблеми в съюзите, в които сме. Така че съдбата на давещия се е само и единствено в ръцете на самия него, а в тази роля е българското общество. Ако гласувате с емоции, много вероятно е пак да получите същото“.
