В доста притеснителна ситуация се намира новият служебен премиер на България. Оказа се, че Горица Кожарева е изправена пред истински кошмар.
„Групата около Кирил Петков упражнява недопустим натиск върху г-жа Кожарева относно бъдещия вътрешен министър в служебното правителство“ – това категорично мнение изрази собственикът на „Галъп Интернешънъл Болкан“ доц. д-р Борислав Цеков.
Доц. д-р Борислав Цеков
Той заговори за „откритата злоупотреба от страна на настоящия президент, който беше превърнал назначаваните от него правителства в инструмент за пряко президентско управление“, но все пак разясни: „Не вярвам президентът сега да подаде оставка и да прави партия“.
Доц. д-р Цеков издаде и какъв „много тежък рецидив от сателитното мислене“ витае в България и как той е свързан с президентските избори в САЩ.
Все пак той даде съвет какво трябва да се случи, за да приключи политическата криза в България, но поясни, че „родната политика се африканизира, а това убива шанса за коалиционен кабинет„.
Ето какво заяви доц. д-р Борислав Цеков в интервю за „Марица“:
– Доц. Цеков, кои са основните маркери за зависимости и равноотдалеченост на евентуалния нов служебен кабинет с премиер Горица Грънчарова-Кожарева? Знак за какво е свръхфокусирането върху фигурата на вътрешния министър Калин Стоянов?
– Прави впечатление нездравия интерес, стигащ до истинска истерия, който се демонстрира от някои партии към МВР. В частност групата около Кирил Петков упражнява недопустим натиск върху г-жа Кожарева относно бъдещия вътрешен министър в служебното правителство.
Възниква въпросът дали този нездрав интерес не е свързан с това, което преди време чухме от тиражираните записи от техни заседания – че искат „тяхно МВР“ за изборите.
В публични изявления те са казвали също, че искат свои хора начело на прокуратурата и антикорупционната комисия. Изниква и пресният спомен за разследванията, които извадиха на бял свят контрабанда, пудели, пачки – дали не искат МВР, за да потулят всичко това?
– Промените в конституцията се оказаха по-скоро автогол, отколкото триумф за политиците, особено в частта за съставянето на служебен кабинет. Наложително ли е връщане на старото положение?
– Имаше съвсем разумни и конституционносъобразни предложения за известно ограничаване на служебното правителство, така както е уредено в развитите европейски демокрации, както и за разширяване на парламентарния контрол върху него. Такива се налагаха поради откритата злоупотреба от страна на настоящия президент, който беше превърнал назначаваните от него правителства в инструмент за пряко президентско управление, каквото конституцията не предвижда.
Но за съжаление, т.нар. „конституционно мнозинство“ не се вслуша, а съчини една лоша процедура по съставяне на служебно правителство, която очаквано поражда сериозни проблеми. Корекция може да се търси само по пътя на нова конституционна ревизия или евентуално чрез опит за повторно сезиране на Конституционния съд по този въпрос с аргумент, че поради липсата на мнозинство КС не е отхвърлил, а само е отклонил искането в частта за служебното правителство.
– С назначаването на нов служебен премиер президентът показа, че все пак има последната дума, въпреки формално орязаните правомощия. Ще се възползва ли президентът от високия си рейтинг на фона на буксуващите партии? Ще се появи ли прословутият президентски политически проект преди края на мандата?
– Новата процедура за съставяне на служебно правителство, която остана в действие след неуспешната конституционна ревизия, дава на държавния глава правото на преценка и подбор на служебен министър-председател измежду един лимитиран каталог от висши длъжностни лица. Тоест, последната дума по този въпрос е предвидено да бъде именно на президента.
Друг е въпросът за състава и структурата на служебното правителство, които следва да бъдат резултат от дискреционната преценка на служебния премиер, който ги предлага на президента.
Не вярвам президентът сега да подаде оставка и да прави партия. Умерен скептик съм за дежурните очаквания как президентът щял да напусне „Дондуков“ 2 и да създаде партия понеже имал висок рейтинг. Институционалният рейтинг по правило е много по-висок от персоналния рейтинг след излизането от съответната институция.
Навремето д-р Желю Желев имаше много по-висок рейтинг като президент от г-н Радев днес. Но щом прекрачи прага на президентската институция след мандата и създаде партия, получи под 1 процент. После президентът Георги Първанов едва промуши своята партия АБВ над 4-процентната бариера, а на следващите избори изпадна от парламента. А пък президентът Петър Стоянов не успя да прескочи бариерата за Европейския парламент, като водач на листата на СДС.
Разбира се, днес тази закономерност би била неутрализирана в известна степен от кризата в основните партии, но все пак не бива да се надценява ролята на евентуален партиен проект на г-н Радев след мандата. Не вярвам сега да подаде оставка и да прави партия.
Все пак е полагал клетва, че ще служи като президент, тоест като олицетворение на единството на нацията. Все си мисля, че един военен от кариерата, какъвто е г-н Радев, държи силно на клетвата, която полага пред държавата и нацията.
– С днешна дата кой има по-големи шансове да влезе в Белия дом – Доналд Тръмп или Камала Харис?
– Рано е да се каже. Понастоящем, след номинацията на Харис, силите изглеждат изравнени. Всичко зависи от това дали демократите ще успеят да мобилизират анти-Тръмп вълна или пък републиканците ще мобилизират повече от независимите избиратели, които по правило решават вота при паритет между твърдите ядра.
Тежък рецидив от сателитното мислене е да чакаме какъв вятър ще духне от Белия дом.
– Как и доколко резултатите от горещата президентска битка в САЩ ще се отразят на политическите процеси у нас?
– Има фактори у нас, които чакат какъв вятър ще духне от Белия дом и се надяват едва ли не да бъдат посочени от бъдещия американски президент да управляват България. Това е много тежък рецидив от сателитното мислене.
От типа на онова, което е обсъждало по време на тоталитарния режим на най-високо държавно и партийно ниво, както стана ясно от архивите, да направят родината ни 16-та република на СССР. Това сателитно мислене за съжаление има проявления и днес – едни гледат към Вашингтон, други към Москва, трети към Пекин. Затова и държавата ни е в това състояние.
– Очаквате ли значими промени на играчите и съотношението на силите в 51-вия парламент?
– Не мисля, че ще има значителна промяна в пропорциите. Сигурно е, че активните граждани отново ще дадат на партиите заданието, което им дават на цяла поредица от предсрочни избори – правете широко коалиционно правителство.
Вместо това обаче сме свидетели на африканизация на родната политика. Едни партийни племена, които не си говорят за общото благо и интересите на нацията, а са се впуснали в битки за взаимно унищожение, а единствената им цел е да контролират публичните ресурси.
– Мисия невъзможна ли е приключване на дългата ни политическа криза?
– Кризата може да приключи, когато партиите възстановят нормалния политически диалог. Когато бъде изоставена примитивната парадигма за „добри сили“ и „лоши сили“. В политиката няма такива, има само можещи и неможещи.
– За мнозина ходът Ви с покупката на агенция „Галъп Интернешънъл Болкан“ беше изненада. Доста сериозни са критиките към работата на социолозите у нас, особено на последните избори, където проспаха появата на „Величие“. С какви амбиции рискувахте да влезете в тази деликатна сфера?
– Амбицията е тази социологическа агенция да прерасне в нещо много по-голямо, в цялостен изследователски център с три направления социологическо, конституционноправно и звено за мониторинг на антидемократичните идеологии и пропаганда. Този център ще има и свое научно издание „Конституционализъм и демокрация“, водено от проф. Георги Близнашки, като в редакционния съвет ще има и учени от Европа и САЩ.
Амбицията е да превърнем „Галъп“ от социологическа агенция в цялостен изследователски център.
Реализираме го сега, защото е част от процеса по изграждане на мрежи с консервативна насоченост не само в САЩ, но и в Европа. Мотивират ни нашите контакти с партньори от консервативните среди в Америка. А за основа взехме „Галъп“ просто защото сега се продаваше и е установено име в изследователския сектор.
Визитка
Доц. Борислав Цеков е юрист, доктор по конституционно право, университетски преподавател. Бивш депутат от НДСВ и създател на „Новото време“.
От ноември 2015 г. е член на Консултативния конституционен съвет при омбудсмана, а от март 2017 до октомври 2019 г. е член на правния съвет на президента Румен Радев.
В периода 1996-2001 г. е старши съветник в Правната дирекция на Народното събрание. Основател и председател на Института за модерна политика. Автор на аналитични статии и коментари, на монографии и научни студии в областта на конституционното право и политическите науки, сред които „Държава и религия: конституционни модели“ и „Доктрината „Тръмп“ срещу неолибералния глобализъм“.
Автор на книгата „Ню Йорк – олтарът на модерния свят“.
Доц Цеков е новият съсобственик на социологическа агенция „Галъп интернешънъл Болкан“.
