Една от най-интересните теми в литературата е тази за реалните прототипи на героите на романите.
Много автори ревниво крият тяхната самоличност и дори отричат изобщо да са използвали такива. Други обаче с охота разкриват тази тайна от „кухнята“ на приготвяне на произведенията си.
Оказва се, че прототипите на някои от най-известните литературни герои са неочаквани, сензационни и дори скандални. Днес ще се опитаме да открехнем поне мъничко завесата и да надникнем през рамото на някои от най-известните писатели, за да видим кого са използвали те за прототипи за своите известни в цял свят герои, пише „Телеграф“.
Ще започнем изненадващо с детската литература, защото там ни чака една огромна изненада. Едва ли има дете, което да не е чело или пък да не са му чели романите за Карлсон, който живее на покрива.
По начина, по който се представя самият Карлсон, той е „приветлив, забавен и прилично дебел мъж в разцвета на силите си“, има перка на гърба си и може да лети. Че е прилично закръглен се вижда и от илюстрациите към книгите за него.
Едва ли обаче има човек, който не би се шашнал, ако разбере кой е реалният прототип на Карлсон. Защото това е нацисткият райхсмаршал Херман Гьоринг, военен министър на Хитлер и един от най-отявлените привърженици и защитници на нацистката идеология. Как така се случва, че милитаристът Гьоринг е избран да се превърне в симпатичният дебеланко?
Създателката на Карлсон, шведската писателка Астрид Линдгрен, се запознава с Гьоринг през 1920 г., далеч преди той да се превърне в нацисткото чудовище. Тогава Гьоринг все още е само един бивш военен пилот и за да се прехранва, организира авиошоу в различни европейски държави.
След запознанството комбинативният ум на Линдгрен просто взема образа на симпатичния дебеланко, като просто му поставя една перка, която е препратка към професията на прототипа. Оттук нататък Гьоринг е оставен на заден план, а на преден се развихря въображението на писателката.
Друга детска класика е „Мечо Пух“ на английския писател Алън Милн. В преводите на български език името на мечето по неизвестни причини е спестено, а то е Уини Пух. И е името на любимата играчка на сина на автора.
Освен това Уинипег е името и на мечока от лондонския зоопарк по онова време. Мечката от зоопарка била любима на много от децата на Лондон, сред които бил и Кристофър Робин. Да, няма грешка. Това са имената на героя от романа, пръв приятел на Пух. Но това са и имената на сина на писателя Алън Милн.
Сред детските романи, любими на поколения малчугани от целия свят, е и „Питър Пан“ на писателя Джеймс Матю Бари. Името на главния герой е взето „назаем“ от това на сина на едно приятелско семейство на автора. Любопитното е, че това момче позира и за статуята на Питър Пан, поставена до дома на Бари. А самия роман авторът посвещава на своя брат Дейвид, който умира ден преди да навърши 14 години по време на пързаляне с кънки.
От света на детските приказки нека да се пренесем в този на криминалетата и детективите. Едва ли има човек, който да не е поне чувал за талантливия детектив Шерлок Холмс и неговия приятел доктор Уотсън.
Първото произведение, в което двамата се появяват, е повестта „Етюд в червено“. За прототипи служат шотландският професор по медицина Джоузеф Бел и патоанатомът Хенри Литълджон. И в това няма нищо чудно и странно, тъй като самият писател Артър Конан Дойл по професия е лекар по образование. Що се отнася до имената на гениалния детектив те също имат свое обяснение.
Шерлок идва от името на любимия на писателя музикант Алфред Шерлок, а Холмс от фамилията на неговия приятел Оливър Холмс.
Друг велик детектив, Пери Мейсън, на писателя Ърл Стенли Гарднър също има прототип и това е адвокатът Кен Корнинт, който почти не губел съдебни дела и сразявал опонентите си в съдебната зала. Мейсън е един от най-продуктивните детективи, тъй като се появява в над 8 романа на своя създател.
Третият топдетектив в световната литература е героят на Агата Кристи, Еркюл Поаро. Имената му са компилация от тези на известните по това време детективи Еркюл Попо и Мосю Поаро, които също са измислени герои. Любопитното е, че писателката прави своя герой белгиец. По това време, 1920 г., е извършена окупацията на Белгия от Германия и се превръща в израз на патриотизъм в европейските страни да се симпатизира на белгийците.
Вероятно за повечето читатели ще бъде безкрайно учудващо и любопитно да разберат, че прототипът на един от най-известните екшън герои на Холивуд – Джеймс Бонд, има балкански произход. Негов прототип е сърбинът Душан Попов, британски и германски агент, който дълго време успява да води и двете разузнавания за носа, преди най-накрая да бъде разкрит. Въпреки това обаче той не е осъден и продължава да води своя лъскав начин на живот чак до смъртта си през 1982 г.
Едни от най-четените книги в СССР и страните от соцлагера в годините на социализма са „12-те стола“ и „Златният телец“ на Иля Илф и Евгени Петров. Главен герой в тях е Остап Бендер, великият комбинатор, който успява да се измъкне невредим от всякаква ситуация.
Името на реално съществувалия негов прототип е Осип Шор, евреин, представящ се за турчин и даващ различни „консултации“ на хората от кримиконтингента на Одеса.
Освен това той си изкарвал парите предимно от игра на хaзарт и мечтаел да замине за Аржентина, където да се развихри истински. След Първата световна войната прототипът Шор обръща гарда и става служител на Одеското криминално разузнаване, като използва информацията, която има за ъндърграунда, за да арестува някои от най-издирваните одески престъпници.
Осип Шор разказва своята история на писателя Валентин Катаев, който пък на свой ред го запознава с тандема Илф – Петров. По-нататък обаче интересното тепърва предстои.
След като романът „12-те стола“ излиза и се превръща в истински соцбестселър, Осип Шор се обръща към авторите с искането да му изплатят полагащата му се част от приходите. Обаче Илф и Петров отказват и дори обиждат своя прототип. След дълги преговори на бутилки водка двете страни постигат споразумение.
Прототипът Шор се отказва от хонорара, но в замяна на това иска авторите да напишат още един роман с главен герой Остап Бендер. И така се ражда „Златният телец“. Любопитното е, че след смъртта на прототипа Остап Шор в родния му град е построен негов паметник, на който пише: „На никополчанина Остап Шор. Същият – син на турския поданик Остап – Сюлейман Ибрахим Берта Мария Бендер бей, той и Остап Ибрахимович, той е прототипът на великия комбинатор Остап Бендер.“
Ще завършим представянето на прототипи на известни литературни герои с романа на Оскар Уайлд „Портретът на Дориан Грей“. Още след издаването му в края на XIX век той е заклеймен като скандален. Главният герой в романа е приятелят на писателя, Джон Грей, който го лансира в литературните среди и за когото се смята, че е негов интимен партньор.
Скоро след излизането на романа на бял свят обаче прототипът Грей напуска писателя и си намира нов интимен партньор, литератора евреин Марк-Андре Рафалович. Самият Уайлд приема тази изневяра много болезнено. Скоро след това обаче той е привлечен като подсъдим по дело за хомосексуализъм и е осъден на каторжен труд. След като излиза от затвора, Оскар Уайлд е забравен от всички и умира в емиграция в Париж.
