Неслучайно проституцията е най-древната професия в света. Може би поради петте века турска робия в България тя закъснява и официално се узаконява едва след Сръбско-българската война от 1885 г.
Веднага след 3 март 1878 г. в скандално известната махала Девичи проход, в близост до Лъвов мост в столицата, женска плът предлагат сръбски, влашки, гръцки и еврейски момичета. Имало е и арменки, унгарки, дори негърки.
На 29 юли 1878 г. общинският съвет разглежда на заседанието си прошение от жителите на Боянския квартал (днес ул. „Цар Асен”), които се оплакват от големия наплив на „публични жени” в района с настояване властите да ги изгонят веднага, за да не развращават младите.
Общинарите намират за „неуместно и неприлично пребиваването на подобни жени из всичките квартали на града и чаршията“ и определят точно мястото, където им се разрешава да пребивават. Това е т.нар. Капанска улица – районът на днешния булевард „Дондуков“ и улиците „Веслец“, „Бачо Киро“ и „Искър“, пише „Телеграф“.
Правила
На следващата година софийските общинари приемат специални „Привременни правила“, с които на „публичните жени“ се забранява да се разхождат в градините и да излизат навън с нескромно облекло. Нарушителите, „които докарват докачение на публичната нравственост“, се наказват със затвор за жената и 20 франка глоба за стопанина й.
Строго се забранява гнездата на разврата да са в съседство с училища, пансиони, черкви, джамии или пък в центъра на столицата. Тези „гнезда“ са категоризирани: „…от 1-й разряд, де милостите се продават по-горе от една рубла (б.а. – над 3 лв.), и от 2-й разряд, де милостите се продават по-долу от една рубла“.
Навалица
След Сръбско-българската война от 1885 г. у нас нахълтват любвеобилни певачки, камериерки и келнерки, което налага властите да узаконят официално публичните домове и налагат солидни данъци на собствениците им.
Архив
През 1893 г. в София е приет Правилник за публичните домове и проституцията. Според него само кметството разрешава отварянето на публичен дом там, където определят общинските власти, но задължително далеч от училища, църкви, джамии, пансиони и встрани от булеварди. Възрастта на труженичките не може да е под 17 години.
Също така в бардаците** е забранена продажбата на алкохол, а жените от занаята са задължени да се явяват два пъти седмично на медицински преглед при градските лекари, за което заплащат на общината по 4 лв. За неявяване на преглед глобата е 25 лв., ако са здрави, а ако са заразени, ги чака затвор.
Статистика
Статистиката от онова време сочи, че през 1911 г. в София вече има 417 вертепа. Най-големият публичен дом е построен при Сточна гара по идея на министър-председателя Рачо Петров. И до днес стоят масивните му постройки, използвани след това за болница.
Понастоящем по ирония на съдбата там се помещават диспансер по кожно-венерически болести и столичната Спешна помощ. А най-скъпо платеният бардак е на ул. „Московска“ 33, където сега е Столичната община.
През 1895–1896 г. в България 447 са проститутките, а в 1903–1904 г. – 860. Само в София през 1895–1896 г. проститутките са 58, а през 1903–1904 г. – 168. За медицинските власти това увеличение е твърде опасно.
На фона обаче на броя на проститутките в другите европейските страни България си е направо „девствена“. По същото време проститутките в Лондон са 60 000, в Париж – 40 000, в Петербург – 30 000, в Будапеща – 20 000, в Румъния – 2085, а в Сърбия – 1087.
Звезди
Сред по-известните проститутки на стара София са Кака Мара-Мераклийката, Люба Лагоска (притежателка на публичния дом “Сердика” на ул. “Цар Борис”), Драга Савич (стопанка на бардака на ул. “Струма”), унгарката Анна Симон (прехвърлена от сръбски сводник в София), Грация Аврам Мариус и др.
Архив
Унгарецът музикант Михай Шафрани изкарва на сцената разголени момичета. Оттогава леките жени, та до днес се наричат “шафрантии”. Най-видната сутеньорка по онова време пък е Мадам Цора (полякинята Розалия Редицка), която често лъсва във вестниците с пикантни скандали. Нейното заведение в София е на ул. „Сердика“.
Благозвучие
Кафе-шантан (Cafe chantant) – пеещо кафене, се появява първо в Париж, Франция, около 1820 г. В Англия подобни развлекателни заведения се наричат Singing cafe. Известни кафе-шантани има в Пера, квартал на Истанбул и са популярни като Kafesantan. Кафе-шантан има в Австро-Унгарската империя, Германия, Италия и Испания, където се наричат кафе-кантате.
В България официално и за благозвучие местата за платена любов от „1-й разряд“ са кръстени кафе-шантани. Там хората пият, пеят и танцуват, но мъжете ходят само за любовта на певиците и танцьорките срещу солидно заплащане, разбира се. Оттогава жриците на любовта са наричани „шантонерки“. А по-ниската категория от „2-й разряд“ са кръстени вертепи или бардаци.
Мемоари
В мемоарната си книга „София преди 50 години“ Георги Каназирски-Верин описва кафе-шантаните така: „В тоя сорт нощни кабарета, неособено големи, с по десет-петнадесет маси и обезателно две, три до четири стаи „сепарета“ се сервираше чай, кафе, бира, евксиноградско бяло вино и шампанско на твърде високи цени.
В тях имаше по десет-петнадесет певачки, дошли от Австрия, Румъния, Гърция и Сърбия. Под акомпанимента на пианото те пееха непретенциозно шаблонни песни и след това събираха парса. Парсата беше пет или десет стотинки. При повикване те сядаха при клиента на разговор и консумация, за която получаваха процент.
По-знаменитите от тия нощни заведения бяха „Сан Стефано“ и „Одеса“ на пл. „Трапезица“; „Орфеум Неапол“ на „Клементина“ и „Леге“ – днешният хотел „Империал“, „2-ри февруари“ на Бр. Зареви – бивша бирария „Хръдличка“, а напоследък кафе „Ница““, пише Георги Каназирски-Верин.
Козел лочи вино от кофа
През 20-те години на XX век, след 3-те големи войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, и две национални катастрофи, София има нужда да „отпусне парата“. Освен кафе-шантаните се появяват нощните локали и кабарета – „Нова Америка“, „Жасмин“, „Лорелай“, „Лорета Брикси“, „Капернаум“.
Но най-прочуто по това време е „Циганското кабаре“ на улица „Татарлий“, в самата Циганска махала с легендарната Кева.
Драган Тенев разказва в спомените си: „Това своеобразно кабаре беше нещо неподправено! Изключителността на „Циганското кабаре“ се състоеше не в неговите простоватички кръчмарски мебели или евтина „посуда“, а главно в неповторимата му атмосфера, която циганският оркестър на Кева поддържаше с непрекъснатото си свирене от десет вечерта до зори.
Освен типичните цигански песни и романси те изпълняваха със същото майсторство и стари градски песни, и шлагери на български композитори“, разказва Драган Тенев.
Гостите са най-различни, редовни посетители са и чуждестранни дипломати. Те идват най-вече заради циганката Кева – певицата легенда на заведението. Щом тя започне да пее, всички в заведението скачат да танцуват, а програмата продължава цяла нощ… “Ела бре, чичо, в кабарето, да видиш Кева със дайрето…”
Летописецът на стара София Драган Тенев с въодушевление допълва, че най-голямата атракция в кабарето е козелът на собственичката, който лочи вино от кофа и се хвърля срещу гостите, предизвиквайки суматоха и смях.
Речник на бизнеса с удоволствията
Шантан – увеселително заведение с певица, бар, кафене;
Вертеп – буквално означава пещера, а в преносен смисъл – свърталище на престъпници или развратници, долнопробна кръчма;
Бардак – долнопробен публичен дом;
Шантонерка – лека жена, проститутка, също така жена, която „шантори“, т.е. ходи с много мъже, жена, на която й играят очите и си го търси;
Шафрантия (тур. Ширфантъ) – През 1848 година в Шумен идват унгарски революционери, избягали от Австро-Унгария. Михаил Шафран започва да дава театрални представления, в които женските роли се играят от жени вместо от млади мъже, както е обичайно. Това е изпитание за нравите в Шумен и тези жени започнали да се наричат шафрантии. Скоро думата става синоним на жена със свободно държание.
