„Лятото на 2024 година ще е най-горещото у нас“ – тази апокалиптична прогноза направи климатологът проф. Георги Рачев.
Освен това той предупреди, че „Нищо чудно в следващите дни, когато ни очаква много горещо време, морето да се затопли още повече. Освен това морската вода кипва и ще бъда над 31 градуса!“.
Ето какво още сподели проф. Рачев за времето в интервю за „Телеграф“:
– Проф. Рачев, изпратихме юли, който ще запомним с продължителни горещи вълни. Какво да очакваме по-нататък от лятото?
– Изпратихме един изключително топъл юли, по-топъл, отколкото култовия юли на 2012 година. Практически той се съревновава с юли от 1930 година.
Юни също е най-топлият. Като нищо може да се окаже, че лятото на 2024 година е най-топлото, откакто се водят метеорологични наблюдения в България.
Особеното тук не е, че са се случили някакви изключителни температурни рекорди. Имаше и такива, но те бяха местни рекорди за деня – в дадено населено място за дадения ден.
Особеното на това лято е, че тези няколко топли вълни продължиха твърде дълго, а и ще продължат и с началото на август.
През юли Сандански направи един рекорд – в продължение на 12 дни средната денонощна температура надмина 30 градуса. Дори на моменти беше над 31 градуса няколко последователни дни.
Това е характерно за тропичния пояс в това време на годината. Тези малки валежи и сухота на въздуха доведоха до разпространяването на горски пожари.
В момента имаме няколко много опасни горски пожара, които са свързани със сухото време в комбинация със силен вятър. Това е убийствено и не може да бъде загасено, само може да бъде ограничено или оставено да доизгори.
– Какво ни очаква през август? Прогнозите показват, че температурите ще се задържат много високи!
– Август според американските и европейските прогнози ще бъде по-топъл от нормалното като под нормално се смята периодът от 2000 година насам. Очаква се август да бъде с около 1,6, та дори и с 2 градуса по-топъл от обичайното.
Това автоматично ще го превърне или в най-топлия август, или ще му отреди второ или трето място в тази своеобразна класация, която ние правим на температурата за месеца. От 24 докъм 27 градуса ще бъде средната месечна температура в различните части на България. Напълно възможно е тази средна месечна температура да бъде и малко по-висока, защото е много сухо.
По принцип това е месецът с най-малко валежи. Юли, който отмина, беше с много шарена карта, тъй като на отделни изолирани места беше изпълнена месечна норма, дори имаше превишение.
Големи части, особено от Източна България, обаче останаха с поднормални валежи. Много е важно количеството на валежите през август. А по принцип това е месецът с минимума на валежите в нашата страна.
Август е известен със своя минимум за почти 80% от територията на България. Тъй като валежите са между 30 и 50 литра на квадратен метър, а по морето и по долината на река Струма са още по-малко, това дава увереност, че слънчевата енергия ще се изразходва за затопляне на въздуха и има възможност август да е дори с над 2 градуса по-топъл от нормалното.
– Как ще коментирате факта, че всяка година е по-топла от предходната и че затоплянето се случва с такава скорост?
– Реално погледнато, най-голямата опасност е бързото затопляне, когато няма аналог до този момент в климатичната история на света. Разбира се, в човешката история и преди е имало периоди на затопляне и на наднормално време. Писмената история обаче не помни толкова бързо затопляне.
– Не знаем какво да очакваме.
– Точно това е проблемът. Ние, хората, ще се справим, защото сме ужасни животни и сме много адаптивни.
Но какво ще стане с растителността и с животинския свят е изключително трудно да се предвиди. При всички положения ще има видове, които няма да могат да издържат тази адаптация. На тяхно място ще се появят други видове.
Това е нашата задача – да запазим някакво видово разнообразие, което ще бъде изключително трудно. Човечеството става все по-богато и по-богато, все по-нахранено и нахранено и започва да използва все повече енергия. Ние трябва да се адаптираме така, че да използваме енергия, която колкото се може по-малко да бъде базирана на фосилни горива, за да можем да намалим колкото е възможно един от основните парникови газове – въглеродния диоксид.
Колкото по-топло става, толкова изпаренията се увеличават и е нормално да се предположи, че в атмосферата постъпва все повече и повече водна пара. Тя е още по-голям парников газ в сравнение с въглеродния диоксид.
Това са предизвикателствата, които по всяка вероятност трябва да преодолеем, защото от това зависи нашето качество на живот.
– Август е най-сухият месец в годината. Има ли опасност за язовирите?
– Добре е, че има доста вода все още в язовирите. Основните питейни язовири имат достатъчно ресурс, стига да го използваме разумно и за питейни нужди, за да преодолеем този сравнително сушав период, който вече е в ход през лятото, защото и август се очаква да бъде сух.
Друг е проблемът, че половин милион българи живеят при временен и постоянен режим на водоснабдяването, което беше официално заявено. Не може в 21-и век това да бъде реалност, но ние я виждаме.
Това е унаследено и заметено под килима състояние в продължение на повече от 50 години. Жалко за нашите сънародници и за гласоподаватели, някои от които нямат вода с месеци. Това е проблем, който трябва да бъде разрешен окончателно и той е свързан само и единствено с икономически решения и политическа воля.
– Любими дестинации за почивка през лятото на българите са Гърция и Турция. Какви ще са температурите там?
– Не само в България времето е много топло. Температурата на морската вода у нас достигна до 28-29 градуса. Нищо чудно през август, когато е отчетен и абсолютният максимум на температурата на морската вода през 2010 година от 31,6 градуса във Варненския залив, водата да стане и по-топла.
Нищо чудно в следващите дни, когато ни очаква много горещо време, морето да се затопли още повече.
Черно море тук-там почна да цъфти. Това е естествен процес, който не оставя никакви физиологични отпечатъци върху хората. Това са едни микроводорасли – фитонктон, които се размножават при висока температура на водата.
Дори в северната част на Адриатическо море се наблюдаваше размножаването на един специфичен вид водорасли, които създават една слузеста съставка в морето, която го прави малко лигаво. Това също е свързано с високата температура на водата и е естествен процес, който се случва доста рядко.
Гърция и Турция, пък и не само те, а целите Балкани, бяха много топли през юни и юли, в резултат на което имахме много пожари. Гърция пострада сериозно от тях, а Турция от гръмотевични бури.
Румъния в буквалния смисъл отнесе късата клечка с много гръмотевични бури и интензивни валежи, на места градушки. Температурите също достигнаха много високи стойности.
– Каква реколта може да се очаква предвид многото слънце и засушаването?
– Природата много пострада. Очаква се добра зърнена реколта, защото, когато зърното съзряваше и налсваше, беше достатъчно влажно и топло за качествена реколта.
Проблем ще има с царевицата и особено с тази царевица, която не е поливна. Там нещата ще бъдат много тежки. Същото се отнася и за слънчогледа.
Предстои да видим какви са реалностите. Те ще станат ясни в средата на август.
Пострадаха и хората, които се занимават с трайни насаждения. Доста проблематична е реколтата от грозде. Тя ще бъде качествена, но колко и с каква захарност ще бъде ще установим в края на август.
От климатичните условия през настоящия месец зависи каква ще бъде тази реколта. Плодовете ще бъдат качествени, но сравнително малки, защото липсва нужното количество вода.
Зеленчуците трябва да са на поливни площи, иначе нищо не се произвежда. Проблемите на агробизнеса са високите температури и липсата на напояване.
Част от големите язовири, които служат за напояване, отдавна са полупразни, да не кажа, че са празни. Разчита се на това, което евентуално се пуска от тези 15-20 язовира, които разполагат с повече вода.
От един месец Турция моли България да пусне вода по Тунджа, до известна степен и по Марица. Причината е, че по долното течение на река Марица, където са разположени оризищата в Турция, положението е катастрофално поради лисата на вода.
Там паднаха едни валежи, които да помогнат малко. Ние пускаме вода за Турция, за да не загине оризовата реколта. Ето икономическия облик на времето.
Няма как сухото време да свърши с пределите на България, то обхваща и останалите части на света. Специално на Балканите тази година върви много топла.
22 юли беше отчетен като най-топлия ден в метеорологичните измервания, които се водят в света с над 17 градуса средна температура. Световният океан се затопля.
В следващите месеци трябва да стане някакво чудо и температурите да станат по-ниски от нормалното, така че 2024 година да не бъде най-топлата, откакто се водят метеорологични наблюдения в света.
– Каква се очаква да бъде есента?
– Прогнозите и на европейските, и на американските метеоцентрове сочат, че есента към момента се очертава да бъде с наднормални температури.
И двете прогнози дават по-топло време през септември и октомври с нормални и малко по-ниски валежи от обичайното за територията на Балканския полуостров и специално за България.
Кой е той?
Преподавател в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.
Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух.
Автор е на десетки научни статии и трудове
