Ирина Сардарева пристига в София през 1978 г. Тогава едва ли е предполагала, че само след няколко години ще стане една от най-разпознаваемите дами в столицата.
Ирина решава да последва сърцето и мечтата си. Влюбва се в града, в зеленината, която е навсякъде. За нея София е приказна – къщи с дворове, с една тишина, с една невероятна Витоша. Усеща и харесва енергията на това място и хилядолетния град, разрушаван и възраждан толкова пъти през вековете. По стечение на обстоятелствата съпругът й остава без работа, а тя решава, че ще прави онова, което й харесва.
Сега казва, че се чувства като момиченце на 10 години, което прави каквото си иска.
“Това е и най-важното. Човек живее само веднъж и затова не бива да чака празниците. Достатъчно е да си сложи шапка и празникът идва сам”, смята дизайнерката.
Ирина започва да се занимава с голямата си любов – шапките, през 1992 г. Не само ги шие, но и ги поправя. В България по онова време не е обичайно да се носи този аксесоар. Той е запазена територия за жените от културния елит. И, разбира се – за червената принцеса Людмила Живкова, която неволно се оказва в ролята на “моден диктатор”.
Сардарева заема тази модна ниша с устрем и вдъхновение. Обикаляйки големите международни фестивали за шапкари, тя и до днес черпи и споделя идеи, без да се страхува от конкуренция. Това е странно изкуство – шапката много трудно може да бъде копирана и повторена.
Тя ще е различна дори да се използва един и същи калъп. Защото не калъпът и скъпите материали, а душата и ръцете я правят уникална. Всеки дизайнер има собствено усещане за естетично и красиво, затова и декорацията винаги е различна. В тези ранни години на търсене на пътя се ражда и веруюто на Сардарева.
Има място за всички под шапката!
Желанието на дизайнерката в началото е българката да започне да обича себе си малко повече. И работи за това с много любов.
Сардарева неуморно обучава свои последователи, но шапкарството е много труден занаят. Необходими са толкова много неща, за да го започнеш, че не всеки може да издържи на всички изисквания – за място, за заготовки, за специални машини, за парогенератор, за материали. Но амбициозната дама е убедена в едно – конкуренцията в бранша не вреди, а го тласка напред.
В началото появата на Ирина на публични места с някоя от причудливите й шапки предизвиква недоумение и любопитство. Но тя не спира да провокира – с все по-смели модели, с все по-широк кръг дами, които се осмеляват да посегнат към с години заклеймявания като “развращаващ” аксесоар. Сардарева организира няколко тематични парада – празници на шапката в София.
Красота! Обикновено започват в събота, след 16 ч., когато софиянци са по улиците в центъра. Тръгват по булевард “Витоша”, от Щастливеца. Минувачите гледат шествието с шапки, снимат, правят комплименти, възхищават се…
Окуражена от топлия прием на ревютата, които организира, дизайнерката се решава на поредната смела крачка – да показва произведенията си на широката публика, да излезе на улицата. Да вдъхнови поне една жена да си сложи шапка, направена с много любов, и така самата тя не само да се почувства обичана, но и да излъчва обич. Според Сардарева няма човек, на който да не му отива шапка
Просто всеки трябва да открие своя модел, да го разпознае. Не е лесно за дамите да преодолеят насажданото с десетилетия негативно отношение към този аксесоар. Но пробват ли няколко модела, се отпускат, усмихват се, преоткриват се. Изборът на шапка, местата и случаите, при които се носи, са цяло изкуство. Всичко зависи от вътрешното усещане на човека, от способността му да внася навреме корекции в поведението си и начина си на обличане. И най-важното – няма универсална шапка, подходяща за всякакви поводи. Както казва дизайнерката: “Трябва да се знае къде ще се носи – в трамвая или на прием на кралицата”.
Все повече българки се осмеляват да носят не само плетени шапки през зимата, но и елегантни капели при различни случаи. И заслугата за това е на невероятната Ирина Сардарева. Тя щедро раздава талант и вдъхновение, за да вдъхне увереност на много жени.
Дамите се научиха да не се притесняват, че неизбежно ще привлекат вниманието, щом се появят някъде с шапка. Стремежът на жените да бъдат елегантни, да привличат погледи, да са красиви, да бъдат забелязвани и да получават комплименти за своята визия – това е стремеж да стават още по-добри и по-прекрасни.
За едни шапката е просто аксесоар. За други, като Ирина, обаче дрехата е аксесоар към оригиналната и красива шапка. Дизайнерката я приема като символ на самочувствие и знак за това, че една жена познава своята същност. “Кралицата се отличава от всички с главата, на която носи короната или шапка”, казва Ирина, за да напомни за важността и красотата й, пише БГНЕС.
Според дизайнерката днес шапката символизира преди всичко стил и чувство за естетика. “Шапката се носи от жена, която знае коя е. Не шапката прави жената, а жената прави шапката”.
Почти на 70 съм, но се чувствам като на 35
“Трябва да избереш себе си – с търпение. Като помагам на българките да си изберат хубава шапка, аз им помагам да заобичат себе си. Това е моята мисия. Особено сега, когато българката иска да е “мъжко момиче” на всяка цена. А това е грешка. И за това тихичко и бавничко работя жените да намерят себе си чрез шапките и да разберат, че са уникални всяка за себе си. И смятам, че имам някои успехи в тази посока. Защото ако 10 човека, 20, 50 или 100 човека започнат да живеят прекрасно след посещение в “Къщата на шапките”, да намерят себе си и да бъдат щастливи, трудът ми е дал резултат”, споделя Ирина в интервю пред Ани Ефремова.
Сътворявайки уникални модели шапки, Сардарева дава възможност на жените да играят различни роли. Когато се погледне в огледалото, всяка дама вижда друг човек. Трябват й 2-3 минути, за да се запознае с шапката, да я усети. Това е изключително емоционален момент. Слагайки шапка, човек се преобразява. Единственото нещо, което се забелязва, е изражението на лицето. Какво по-естествено за една жена от това да се превъплъщава в различни образи? Та тя го прави цял живот! Дъщеря, сестра, съпруга, майка, баба – всичко това е Тя!
Както казва Ирина Сардарева, “Всяка сутрин ние се събуждаме различни. И шапката е най-добрият начин да се подчертае нашата уникалност. Нека, като я сложим, използваме този момент, за да си направим малък празник, да попаднем в света на приказките…”
|
Щрихи към биографията
♦ ИРИНА САРДАРЕВА завършва микробиология в Киев и 11 години работи като преподавател по химия. Но се отказва от учителската професия, за да тръгне по пътя на нейната голяма мечта. Реализира я в пълния й мащаб именно в София, като става най-известната дизайнерка на шапки у нас. Нейни произведения са носени от Лили Иванова, Татяна Лолова и много други именити българки. Обаче талантът й в сътворяването на аксесоари за глава излиза извън границите на страната ни, след като покорява Париж, Прага, Лондон и безброй други градове по света. И така вече три десетилетия. |
Подготви Мариана ДОБРЕВА
