Как “висшите“ бъркат в джоба на “низшите“ за сочни кюфтета

„Каста“ е дума с древен произход. Затворено общество от индивиди, които се имат за „висши“ в контраст с „низшето“ плебейство. Кастите тръгват от Индия и се настаняват в целия античен свят.

Днес кастата е оцеляла в най-уродливата си форма – политическата. Тя управлява света. „Висшите“ принуждават „низшите“ да им дават властта в лъжовни избори. Подкарано като стадо говеда към урните, простолюдието избира ония, които ненавижда.

У нас политическата каста се консолидира веднага след Освобождението. Консерваторите и либералите уж имат различни платформи, но еднаква доктрина. Да бъркат в джоба на народа за феноменални заплати и сочни кюфтета.

Това пише публицистът, преводач и литературовед Росен Тахов в свой анализ за „Труд“.

Депутатското кюфте е символ на нашенската политическа каста. Влиза в Народното събрание през 1884 г. с освещаването на белокаменната сграда. Вестник „Средец“ хроникира историческото събитие:

„После божествената служба, извършена от духовенството ни начело с Негово Високопреосвещенство Митрополит Климент, поканените седнаха да ядат и да пият на приготвената по тоз случай закуска. Много наздравици се произнесоха, както обикновено в такива обстоятелства, когато патриотизмът се хвърли в обятията на веселбата, или vice versa,* веселбата подбуди и разпали патриотизма.“

По отношение на заплатите „висшите“ са крайно последователни. Не пропускат да си актуализират заплатите спрямо метеорологическата обстановка. През Първата световна война за заслугата, че са вкарали страната в голямата касапница, вотират:

„От 15 октомврий 1917 г. до края на войната народните представители получават добавъчно по 30 лева на ден.“ А след националната катастрофа камарата узаконява: „Дневните пари на народните представители се определят на 250 лева дневно от 28 октомврий 1921 г.“

По време на Втората световна народното представителство пак изпада в недоимък. С дата 25 декември 1941 г. премиерът Богдан Филов хроникира в дневника си:

„Сутринта в бюджетната комисия се разгледа бюджетопроектът на Върховното правителство. Говори се много по депутатските дневни, които мнозина искаха да се увеличат от 14 000 на 15 000 месечно.“

Сега политическата каста плува в охолство. Към заплатата се начисляват добавки за ръководни постове в парламентарните групи и постоянните комисии. Отделно са средствата за приемни, сътрудници, венци и букети. Като се тегли чертата, един депутат прибира месечно около 12 000 лева и нагоре.

Понякога в душата на „висшите“ трепва жалостиво чувство към „низшите“. Плебейството, което я кара на хляб и кренвирши. По Коледа 2012 г. най-мъдрите глави на нацията решиха да се солидализират с низините и да си замрази заплатите.

„Не успяхме да гласуваме замразяването заради дългата ваканция, след което започнахме заседания с изключително важни законопроекти“, пилатовски си изми ръцете Димитър Главчев, сегашният служебен премиер. Вместо да ги пъхне във фризера, камарата подгря пачките на котлона с увеличение между 252 и 504 лева на депутатска глава.

Политическата каста мисли и за старините си. През 2008 г. Костадин Кобаков от червената квота на „висшите“ изригна: „Аз мисля, че народният представител трябва да взима над 1500 евро пенсия!“ Кобаков посочи, че простолюдието е мързеливо, а неговите избраници се късат от работа. Едно вярно наблюдение, скрепено с исторически примери.

Ето как е отворено Народно събрание на 23 март 1880 г. Денят е неделя, на председателското място сяда най-възрастният избраник, вехтият войвода Цеко Петков. „Днес е празник и аз бих молил да не почнем нищо – сучи мустак той. – Но утре е князовий ден, а във вторник е пак празник; заради това аз предлагам на Народното събрание да отложим заседанието за в сряда.“

Думата на Дядо Цеко на две не става и депутатите си гласуват три дни предварителна почивка.

Членската маса на политическата каста не е равностойна. В нея има ярки фигури, които стърчат с няколко глави над останалите. По леонардовски надарени, те са вещи във всички области на знанието. Ахмед Доган, който е дипломиран философ, се изяви и като талантлив хидроинженер. Консултира строежа на язовир „Цанков камък“ срещу хонорар от един милион евро.

Лъчезар Иванов не случайно носи прозвището Мозъка. С космическа бързина на ума той заработи от консултантски услуги 131 000 лева. Дори се изненада от себе си. На 16 юни 2011 г. се заключи в тоалетната на парламента да анализира как ги е изкарал. Журналистите тревожно го чакаха пред вратата с двете нули. След гастро-мозъчната атака Иванов пусна водата, излезе и заяви: „Няма нещо, от което да се притеснявам, всичко е на показ!“

През 2021 г. Лъчезар Иванов официално обяви, че вече е милионер!

Цветан Цветанов също не се посрами. В късните години на Прехода той консултира евентуални чужди инвеститори за криминогенната обстановка в страната. Цветанов им посочи кои са апашките капани в татковината, но отказа да съобщи кои са платците. Спечеленото инвестира в уникални апартаменти, единият с частен асансьор.

Парите са тор, която оплодява гениални идеи, казва Тодор Колев в култовата кинолента „Опасен чар“. В тази връзка очарователната Цецка Цачева редактира теорията за произхода на видовете. На 13 април 2011 г. тя обяви от високата трибуна на пленарната зала: „Петелът е безгръбначно животно!“

Ето я и чаровницата Нина Чилова. Бивша фризьорка, с царствен жест Симеон я назначи за министър на културата. Чилова преименува музикалният театър „Стефан Македонски“ на „Стефан Софиянски“. Беше убедена, че Александър Островски всъщност е Оскар Уайлд. „Чета с удоволствие Оскар Уайлд, любимата ми негова пиеса е „И най-мъдрият си е малко прост“, сподели тя.

Това са епизоди от вълнуващата история на домашната политическа каста. Най-завладяващият обаче тече в момента. Никога досега българският народ не е бил унижаван така. За последните три години седем пъти ни карат като стадо говеда към урните. На есен иде осмата гавра. „Низшите“ ще избират цвета на нацията, тоест „висшите“. Ония, които ненавиждаме.

Все е било, но такова чудо не е било. Политическата каста удари дъното на падението!

Сподели