Производството на имитиращи млечни продукти у нас нараства рязко. Това отчитат от Министерството на земеделието в последното си информационно табло за „Мляко и млечни продукти“.
Според данните, за първите 4 месеца на тази година са произведени 4365 тона млечни продукти с растителни масла, което е ръст с около 20 на сто спрямо същия период на миналата 2023 година, когато количеството на произведените имитиращи продукти е било 3634 тона, съобщават от асоциация „Активни потребители“.
Вносът у нас на млечни продукти се задържа на високи нива. През 2023 г. сме получили 10 500 тона сирена и извара от Германия, близо 7000 тона от Полша и почти толкова от Нидерландия, от Италия, Румъния и Белгия у нас са влезли още почти 13 000 тона млечни продукти. На този фон от МЗХ регистрират спад в производството на българско прясно мляко.
През 2023 г. родните животновъди са произвели почти 792 000 литра мляко, което е с около 150 000 литра по-малко спрямо 2021 г.
„В момента изкупната цена на млякото варира между 50 ст. и лев без ДДС. Има спад. Преди година варираше между 90 ст. и 1,20 лв. без ДДС“, коментира пред БНТ собственичка на ферма.
Годишно фермата ѝ добива по 80 хил. литра мляко от 20 млекодайни животни. По думите ѝ разходите за отглеждането на животните и добиването на литър мляко за фермерите излиза по груби сметки около 2,40 лева/литър.
„В това число не включваме разходите за лекарствени продукти, гориво, електроенергия, вода и други консумативи“ пояснява собственичката. „Сметката излиза, само когато си регистриран и можеш да продаваш на краен клиент.
Така млякото, което продаваме на частно е с по-висока цена и можем да изхранваме животните“. Тя си обяснява цената на млякото от 3 лева и нагоре в магазините заради разходите на преработвателите за обработка, транспорт и пастьоризация.
Но остава въпросът: при наличната конкуренция на млечни продукти – от собствено производство и внос, как цените се задържат толкова високи и не се разкриват резервите за намаляване на себестойността им? Дори там, където няма посредници – на фермерските пазари и фирмените магазини, млечните продукти си остават „златни“.
Забелязахме, че дори в магазини към самите ферми цените са шокиращи, пишат от асоциацията.
По данни на БАБХ през миналата година 12 хиляди тона имитиращи продукти са произведени от предприятията от хранително-вкусовия бранш у нас. И естество, платени и изконсумирани от потребителите на висока цена.
„Когато се храним в ресторант или си купуваме примерно баничка, самият търговец е длъжен да уведоми клиента, че в ястието има имитиращи продукти.
Същото се отнася и за хотелите – когато поднасяш закуска, трябва да обозначиш кое сирене е от краве мляко, и кое е имитиращ продукт“, поясняват от агенцията. Остава отворен въпросът обаче, дали това се случва.
Практиката да се произвежда нещо, което прилича на сирене, но всъщност има изцяло или почти изцяло растителен произход, се появи преди около 15 години благодарение на развитието на модерната съвременна индустриална химия и технологии. Съставките на имитиращите продукти са палмова мазнина и калций, което прави продукта с растителен произход.
Възможно е и добавяне на малко количество мляко. С тази формула може да се продава нещо по-евтино, което да прилича на сирене, но по своето естество това е чиста измама.
Големият въпрос: Къде отиват ментетата?
Тук обаче идва големият въпрос: след като тези продукти почти отсъстват от супермаркетите, а в същото време Министерството на земеделието и храните отчита увеличение на производството им с около 20 на сто, къде се влагат те.
Преди пет години асоциация Активни потребители направи тест на състава на баничките със сирене. Закупени са двайсетина банички от различни места и е анализиран техният пълнеж.
Оказа се, че най-добрите екземпляри съдържат извара. В една баничка изобщо няма пълнеж, а в останалите около 15 е установена палмова мазнина. Тези фалшиви сирена вече се влагат и в други продукти – в шопската салата, в картофките със сирене, отиват по ресторанти, не дай боже детски градини и училищни столове.
