Когато става въпрос за заплати и възнаграждения в държавите-членки на ЕС, може да забележим има значителни различия. Разликата е в пъти между най-високата и най-ниската заплата.
Тук се намесват множество фактори, като трудовото законодателство, търсенето, инфлацията и други. Когато говорим за най-ниските заплати в ЕС, винаги намесваме името на страната ни.
Както изглежда, според Евростат, България предлага най-ниските годишни средни заплати – 12 923 евро, докато Швейцария е на върха на тази класация с 106 839 евро, или около 8 пъти повече от България.
Данните са на европейската статистика за 2022 г., цитирани от Euronews и показват, че страните с най-високи заплати през 2022 г. Исландия (81 942 евро), Люксембург (79 903 евро), Норвегия (74 506 евро) и Белгия (70 297 евро).
С най-ниско заплащане се класират и Румъния( 14 500 евро), Хърватия (17 842 евро), Унгария (18 274 евро) и Полша (18 114 евро). В южната ни съседка Гърция средната заплата е €24 371.
Обикновено най-добре платените сектори в Европа са финанси, застраховане, енергиен сектор, минно дело, информационни технологии, търговия на дребно и образование.
Най-ниско платените са административната работа, хотелиерството и в строителството.
Инфлацията обаче е ключов фактор, който трябва да се има предвид, когато се разглежда покупателната способност в различните страни.
По-голямата част от ЕС и Европейското икономическо пространство са свидетели на висока инфлация през последните няколко години. Това се дължи главно на пандемията и произтичащите от нея ценови шокове, причинени от изоставането на веригата за доставки.
По-високата инфлация вероятно ще изяде заплатите и ще увеличи разходите за живот.
Ръстът на заплатите не върви със скоростта на покачване на цените на множество места в Европа. Много компании не предлагат повишаване на заплатите, наред с показването на инфлацията.
Още през 2020 г. Европейската комисия обяви стратегия за опит за преодоляване на тази празнина до 2025 г. Това беше последвано от стартирането на Директивата за прозрачност на заплащането от Комисията през юни 2023 г. с фонд от 6,1 милиона евро за подпомагане на прилагането и. Това улеснява служителите да разпознават дискриминацията при заплащане, както и функционира като насока за работодателите.
Защо са толкова високи заплатите в Швейцария и Исландия?
Високите заплати в Швейцария се дължат главно на сектора на банковите и финансовите услуги. Заплатите в Исландия се увеличават от частния сектор на страната, който разчита на колективни споразумения. Някои увеличения също се дължат на добавянето на обезщетения за COVID-19, както и на възстановяване на почасовите заплати след слабост по време на пандемията.
Исландия също е една от най-скъпите страни в света, с постоянно висока инфлация, което изисква работниците да искат по-високи заплати. От март 2019 г. са подписани 326 исландски трудови договора, като над 90% от работната сила е част от синдикат.
И Люксембург преразглежда своята минимална социална работна заплата в сравнение със средните заплати и движението на цените на всеки две години, като по този начин са актуализирани стандартите за заплащане. Заплатите обаче зависят до голяма степен от секторите, подразделенията на банките, стажа, възрастта, както и образованието и опита.
Работниците в Норвегия обикновено са много високо образовани, което изисква по-високи заплати. Неравенството в заплащането е незначително, с много добре обмислена прогресивна данъчна система, която допълнително поддържа неравенството в доходите минимално.
Държавите с най-ниски заплати
България е с по-ниските заплати и все повече и повече работници напускат страната, за да работят в по-проспериращи части на Европа, като западноевропейските страни.
Ниското образование, постоянната бедност и по-малкият достъп до обучения от работодателя допринасят за ниските заплати.
Слабите профсъюзи играят огромна роля за ниските заплати в Румъния. Чуждестранните компании не се оценяват много добре, което предизвиква известно нежелание да се присъединят към тях. Румънската икономика все още се възстановява, което води до по-малко възможности.
Хърватската война за независимост в началото на 90-те години на миналия век нанесе тежък удар върху икономиката по онова време, което отслаби икономическия сектор, когато останалата част от ЕС беше в подем. След войната правителството имаше и много разходи за компенсации и за възстановяване.
Така икономиката на Хърватия днес все още не е толкова развита, колкото може да се очаква. След присъединяването си към ЕС обаче нещата се подобряват. Хърватия се възползва от по-голям пазар на труда. Страната има доста нисък стандарт на живот, което също помага за покупателната способност.
В Полша вероятно правителството има пръст в задържането на ниските заплати, като умишлено го прави в продължение на няколко години, така че Полша да може да запази етикета на „евтина работна ръка“.
Въпреки че това наистина привлича чуждестранни компании, едва ли прави живота на хoрата там по-добър – за средния работник, който получава много по-ниско заплащане от западноевропейците. Ниският стандарт на живот все пак донякъде облекчава ситуацията с ниските заплати.
