Германия привлича много хора от Югоизточна Европа, които си мечтаят за по-високи доходи и по-добър живот.
Често обаче реалността се оказва много различна: много източноевропейци, тръгнали по този път, бързо разбират, че са експлоатирани. Две германски издания – обществената телевизия WDR и мюнхенският вестник „Абендцайтунг“ – дават нови конкретни примери за това.
Репортажът в „Абендцайтунг“ ни пренася в приют в Мюнхен, където са настанени около 450 трудови мигранти от Източна Европа. По-голямата част от тези хора са румънци и българи, а почти всички от българите са от Пазарджик – град в Централна България, уточнява изданието.
Те работят всичко онова, което повечето хора, родени в Германия, не желаят да вършат: чистят, разнасят пратки, трудят се по строежите, мият чинии в ресторанти, работят в кланици. Те получават по-малко пари от хората с германски паспорт, просто защото не знаят друго: минималната заплата в България е 2,85 евро на час, а в Германия – 12,41 евро.
„Роби на нашата система“ – така нарича тези хора управителката на приюта в Мюнхен Андреа Гарлонта. Без да си дават сметка колко точно е скъп животът в Германия, те си създават една фалшива представа от това, което някой им е казал или което са прочели в интернет, казва тя за „Абендцайтунг“.
Те идват с надеждата да печелят повече и на практика се жертват. Спят в общи, претъпкани помещения или на улицата. Лъжат ги със заплащането и обикновено им прекратяват договора веднага, след като изтече пробният им срок, а после пак ги назначават. Така обаче те губят част от правата си. На други пък им предлагат работа за по няколко часа на ден, а трети работят изцяло на черно.
Ноеми Молнер, която също работи в сферата на помощта за мигранти, обобщава пред „Абендцайтунг“: обикновено унгарците в Мюнхен работят на черно по китайски ресторанти, българите и румънците – често са по строежите, а африканците в Мюнхен са най-вече чистачи.
Председателката на профсъюза DGB Аня Вебер потвърди, че несигурните условия на труд и дъмпингът на заплатите продължават да са сериозен проблем в много сектори на икономиката. Синдикалистите настояват за прекратяването на експлоатацията на източноевропейските работници и за въвеждането на справедливи условия на труд за всички хора в Европа, пише „Труд“.
