Северина Киролова е майка, която е възмутена от социалната политика на държавата в последните години.
Именно това й негодувание я стимулира да зададе 10 горещи въпроса на дами, отговорни според нея за ситуацията в страната, свързана със сектора. Кирилова публикува отворено писмо в профила си, което е адресирала до Елисавета Белобрадова, Иванка Шалапатова, Елка Налбантова и Деница Сачева.
Ето и какви са 10-те горещи въпроса на Кирилова към властта:
„Уважаеми госпожи,
обръщам се към Вас като ръководители на социалната политика в България през последните 15 години. Във вашия мандат в България бе извършена дълбока реформа на сектора на социалната политика, в т.ч. правата на децата.
В сегашната социална политика, под Ваше ръководство, родителите бяха силно ограничени в правата си да отглеждат и възпитават своите деца според своите разбирания, убеждения, желания и традиции.
Това създаде сериозни рискове за всяко българско дете, произтичащи от решения, взети в ранна и незряла възраст. Така държавата създаде по законодателен път възможност за манипулиране на децата от трети лица.
Законово установи възможност децата да налагат вредни за себе си и своето развитие решения, без да бъдат способни да си дадат ясна сметка за последиците от тях за тяхното физическо и психическо здраве, за техните дългосрочни интереси.
В тази връзка, в качеството ми на майка на българско дете, защитена от Конституцията и законите на Република България, искам да ви задам публично следните въпроси:
1. Защо законодателството на страната, и по-конкретно Законът за защита от домашно насилие и Законът за закрила на детето и свързаните с тях подзаконови актове, позволяват под измислени и изфабрикувани обвинения синът ми Рафаел Тодоров, на 13 години, да бъде лишен от правото си да бъде отглеждан и възпитаван от своите биологични родители?
2. Защо дете, което навлиза в пубертетна възраст, трябва да бъде лишено от контрола на своите родители и да бъде поверено на 66-годишна жена, която не притежава възможности и капацитет да отгледа дете в пубертетна възраст в сегашната опасна обществена среда в България (всички ние сме наясно за употребата на наркотици и райски газ от деца и ученици, педофилия и разврат, изчезване на деца, осакатяване на деца чрез смяна на пола, увеличаване на психическите разстройства сред деца и т.н.?
3. Защо мнението на едно малолетно дете относно неговото образование, здравеопазване, социална среда, перспективи за образование и реализация трябва да стане задължително за безпрекословно изпълнение от страна на неговите родители?
4. Защо държавата си позволи да изведе малолетния ми син Рафаел Тодоров от нашето семейство без надлежаща проверка на основанията за това, без проверка на доказаността на обвиненията срещу нас и ни задължава да се оправдаваме вече половин година пред различни административни, прокурорски и съдебни органи за нещо, което никога не сме извършвали? Защо решението за родителския капацитет на лицето, в чиито ръце се оставя нашето дете, беше целенасочено отложен с няколко месеца?
Защо, за какви престъпления, държавата ограничава една майка, отгледала здраво и силно дете до 13-годишна възраст, да общува със своето дете, да се доближава на 2 метра от него, дори да контактува с него по какъвто и да било начин месеци наред, освен като плаща на неправителствена организация 65 лв такса за възможността да види своето дете веднъж седмично?
5. Защо държавата поощрява трети лица, било то и близки роднини, да изместват родителите в правото да бъдат родители и настойници на малолетното си дете? И казвам „поощрява“, защото уважи всички техни жалби и сигнали срещу нас (22 броя) и не разгледа и половината от нашите опровержения и жалби срещу тях (по нито един от нашите сигнали няма резултат към момента).
6. Защо законодателят и изпълнителната власт позволиха извеждане на дете от семейството, преди да се отчете мнението на родителите, дори без да бъдат уведомени за подобна драстична намеса в техния личен и семеен живот?
7. От кога лишаването на децата от любовта, грижата и чувството за отговорност на техните родители, какъвто е моят личен случай, са узаконени като загриженост за българското дете, в най-добрия интерес на детето?
8. Защо държавата лишава едно дете от възможността да получи качествено образование в чужбина, след като не е направила необходимото за осигуряване на същото качество на образование на децата в България? Откога да запишеш дете в българско училище с фалшиви документи се поощрява като административна практика?
9. Вярно ли е, че някоя от вас или всички заедно сте оказвали политически натиск върху ДАЗД, АСП, МТСП, ПРОКУРАТУРАТА И СЪДА за спешно извеждане на детето извън семейството, за издаване на заповедите за незабавна защита, за ограничаване на моите права на майка на малолетния ми син, на правото ми да владея единственото си собствено жилище чрез съдебна забрана по силата на Закона за защита от домашно насилие, за издаване на медицински епикризи с неверни диагнози, на основата на които бяха тиражирани голословни публични обвинения.
10. Колко майки, запознати с моя казус, ще решат да създадат дете и да го направят български гражданин като участват в “справянето с демографската криза”, заявено от г-жа Белобрадова като основен приоритет в нейната предизборна кампания?
Откритото писмо изпращам и по официален път (имейл) и ще очаквам Вашия писмен отговор.
С уважение,
Северина Кирилова“
