Според последните данни на НСИ сме на последно място по очакваната продължителност на живота, както и първи по смъртност.
„От по-миналата година имаме връщане на нивата на продължителността на живота от преди Ковид пандемията. През 1960 г. очакваната продължителност на живота е била 69 г., през 1990 г. – 72 г. На всеки 10 г. по една година е било удължаването на живота. Достъпът до здравни услуги в този период силно се разширява.
До преди пандемията през 2019 г. продължителността е била 75 г., по време на пандемията 2020 г. от 75 падаме на 73 г., а 2021 г се връщаме на нивата от 90-те години – 71 г. През 2022 г. тя вече е 74 г., 2023 г., макар данните да са прогнозни – 76 г.“, коментира пред Bulgaria ON AIR доц. Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението и човека към БАН.
Тя посочи основния проблем за по-ниската продължителност на живота – пренебрегването на здравната профилактика. Данните сочат, че по време на Ковид пандемията 36,7% от европейците са докладвали за хроничен проблем, а в България – само 22%. Българите по-рядко ходим на профилактични прегледи и не даваме възможност на лекарите да диагностицират навреме заболяванията.
Ръководителят на инфекциозна лаборатория в Берн д-р Аспарух Илиев посочи, че Ковид засяга основно съдовете, а с напредване на възрастта те се променят, и затова е нормално точно в този период на пандемията да има намаляване на продължителността на живота, особено заради усложнения при пациенти със сърдечно-съдови заболявания.
„В България имаме нисък процент на самодокладване на болести. По данни на СЗО сме в страните с водеща сърдечно-съдова патология в света, много ниско е нивото на навременно откриване на сърдечно-съдови заболявания, които се влияят от храненето, прекалената употреба на сол, стреса. Трябва от 40-50-годишна възраст да следим дали имаме високо кръвно“, разясни д-р Илиев.
Данните показват, че средната продължителност на живота в Западна Европа е с 10-12 г. по-голяма от тази в България, в същото време се знае, че сърдечно-съдовите заболявания намаляват живота точно с около 10-12 г.
Доц. Стоянка Черкезова обясни защо в малките населени места, където хората имат достъп до по-чиста храна и по-малко са подложени на стрес, живеят по-малко.
„В града хората имат по-добър достъп до образование, здравни грижи, доходи. По-бедният човек, който има трудности с прехраната, ще мисли за оцеляването си, той ще е смачкан, неговият приоритет здраве отива на задно място. Не е лесно да живееш здравословно, когато си беден“, подчерта доц. Черкезова.
Тя очерта профила на българина, който живее по-дълго: „По-високо образован, има по-ниска степен на затлъстяване, спортува повече, храни се по-често с плодове и зеленчуци всеки ден. Около 50% от българите не консумират ежедневно плодове и зеленчуци“.
Д-р Аспарух Илиев препоръча темата за здравните грижи да залегне още в училище при децата, за да изградят правилни здравословни навици. И двамата посочиха като проблем намаляването на броя на децата в семействата и по-късното раждане.
