Все повече хора излизат в пенсия в условията на недостигащ стаж, показват данни на НОИ. В резултат, въпреки ежегодното увеличение на изискваните стаж и възраст за получаване на пенсия, средният трудов стаж на хората преди пенсиониране намалява, пише „Труд“.
През 2023 г. общият брой на пенсиониралите се хора, получили държавна пенсия, е 100 213, което е с 2623 ( 2,7%) повече спрямо предходната година. Лични пенсии са получили 87 369 души, което е с 5938 ( 7,3%) повече спрямо предходната година, а наследствени пенсии са получили 12 844 души, което е намаление с 3315 (-20,5%).
Лични пенсии за стаж и възраст са отпуснати на 51 599 души, или на 59,1% от всички пенсионирали се през миналата година. Спрямо предходната година има намаление в броя на новоотпуснатите лични пенсии за стаж и възраст с 1285 (-2,4%).
Значително намаляват пенсиите, отпускани при пълен осигурителен стаж и възраст. А наред с това все повече хора използват възможностите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), за да се пенсионират по втория начин – тоест да получат пенсия с по-малък стаж.
Отпуснатите през миналата година пенсии за пълен стаж и възраст са 24 610, или едва 47,7% от всички новоотпуснати пенсии за стаж и възраст (през 2022 г. техният дял е бил 50,2%). Броят им през миналата година намалява с 1914 (-7,2%).
Същевременно броят на хората, получили пенсия за стаж и възраст, отпусната при условията на непълен стаж, но при достигане на възраст от 67 години, през 2023 г. е 13 247, което е с 10% повече спрямо предходната година.
Средният стаж на тези пенсионери е 21,6 години. Делът на пенсионерите с непълен стаж от общия брой на хората, на които е отпусната пенсия за стаж и възраст през миналата година, се увеличава на 25,7%, при 22,8% за предходната година.
Една от причините за това увеличение е разширяването на понятието “действителен стаж”, което беше направено с промени в КСО и влезе в сила от края на януари миналата година.
Условията за получаване на пенсия при непълен стаж са човек да е навършил 67 години и да има поне 15 години действителен осигурителен стаж. С промените в КСО за “действителен стаж” вече се признава и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, както и периодите, през които репресирани граждани са били в затвора или лагери, или не са работили, защото са били разселвани.
Понятието “действителен стаж” е от значение за отпускането на пенсии за стаж и възраст при условията на недостигащ стаж, както и на пенсии за инвалидност поради общо заболяване.
Разширяването на периодите, които се зачитат за действителен стаж, доведе до увеличение на хората, които изпълняват изискването за действителен стаж за получаване на пенсия.
Доста хора излизат в пенсия и при така нареченото ранно пенсиониране – тоест пенсионират се до една година преди навършване на необходимата възраст, ако вече имат необходимия стаж.
В тези случаи обаче те получават пенсия в намален размер. През миналата година при тези условия са се пенсионирали 6837 души, като за тях недостигат средно 10,9 месеца до навършване на възрастта за получаване на пенсия за пълен стаж и възраст. Техният дял е 13,3% от хората с новоотпуснати лични пенсии за стаж и възраст. През миналата година техният брой намалява с 395 души (-5,5%) спрямо предходната година.
Средната възраст на пенсиониралите се през 2023 г. с лична пенсия за стаж и възраст нараства на 64,08 години, при 63,76 години за предходната година, показват данните на НОИ.
Работилите при условията на I и II категория труд са се пенсионирали средно съответно на 60,5 години и 63,5 години, а работилите при условията на III категория труд – на 64,3 години. Увеличението на възрастта за пенсиониране се дължи на ежегодното вдигане на изискваната възраст за получаване на пълна пенсия за стаж и възраст.
Под установената в КСО пенсионна възраст през 2023 г. (62 години за жените и 64 години и 6 месеца за мъжете) са се пенсионирали 28,6% от новите пенсионери. Причината за това е възможността за ранно пенсиониране на работещите при тежки условия на труд, както и възможността за отпускане на пенсия за стаж и възраст с намален размер до 12 месеца преди навършване на изискваната възраст.
Нараства делът на хората, които се пенсионират на 67 и повече години, в повечето случаи при условията на недостигащ стаж. Ако през 2022 г. те са били около 23% от общия брой на новоотпуснатите пенсии за стаж и възраст, то през 2023 г. делът им се е увеличил до 28,8%. Това е тенденция, която се наблюдава през последните няколко години.
Средният осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, на пенсионираните с лични пенсии за стаж и възраст през 2023 г. намалява до 34,6 години, при 35,5 години за 2022 г.
В действителния трудов стаж (без превръщането му от I и II категория труд в трета) има намаление от 33,8 години на 32,9 години. Така въпреки ежегодното увеличение на изисквания стаж за пенсия, се оказва, че реално хората работят по-малко време.
Може да бъде използван на НАП
Имаме електронен достъп до данните за пенсия
Всички онлайн услуги на НОИ на едно място
Всички онлайн услуги на НОИ вече са обединени в Единен портал за електронни услуги (ЕПЕУ). Електронните услуги може да бъдат ползвани чрез персонален идентификационен код () на НОИ, на НАП и всички електронни подписи, издадени от компании в България. Новият портал е интегриран със системите “е-Автентикация” и Система за сигурно електронно връчване, поддържани от Министерство на електронното управление.
Всеки, който ползва новия електронен портал без да се идентифицира чрез “е-Автентикация”, получава достъп само до каталог на услугите – пълен списък на онлайн услугите на НОИ, както и достъп до списък с компоненти, които водят до съществуващи портали за електронен обмен на документи и данни с НОИ. За ползване на всички онлайн услуги на НОИ е необходимо да бъде направена “е-Автентикация”.
Но за ползване на повечето услуги на НОИ не е задължително хората да попълват своя телефон или имейл. Ако човек регистрира телефон за контакт или имейл и се регистрира в Системата за сигурно електронно връчване означава, че чрез имейли или кратки съобщения на мобилния му телефон ще може да му бъдат връчвани глоби от всякакви държавни органи.
Чрез новия онлайн портал на НОИ хората имат достъп до електронно осигурително досие с три тематични части: Електронно осигурително досие за пенсия, Електронно социалноосигурително досие за осигурени и самоосигуряващи се, Електронно социалноосигурително досие за осигурители.
Електронното осигурително досие за пенсия включва основните източници на информация, необходими за отпускане и изплащане на пенсиите, като например периодите на осигуряване и размера на осигурителния доход.
Във вторник превеждат парите за отглеждане на деца
Изплащането на пенсиите започва на 8 април
Парите за безработица на 15-ти
Изплащането на пенсиите през април чрез пощенските станции ще започне на 8 април (понеделник) и ще завърши на 22 април (понеделник), обявиха от НОИ. Преводите на сумите за априлските пенсии по сметките на пенсионерите, които получават парите си по банков път, ще бъдат извършени на 8 април 2024 г.
Още днес ще бъдат изплатени паричните обезщетения за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за осиновяване на дете до 5-годишна възраст за март 2024 г. Първата дата за плащане на обезщетения за временна неработоспособност и майчинство за настоящия месец също е 2 април. Обезщетенията за безработица през този месец ще бъдат изплатени на 15 април (понеделник).
Най-голям е броят им в Благоевград
Хиляди взимат европейски обезщетения за безработица
Взимат средно 1665 лв. на месец
Точно 4663 души през миналата година са получавали обезщетения за безработица след като са работили в чужбина, става ясно от новия бюлетин на НОИ. А средният размер на получаваното от тях обезщетение е близо 1665 лв.
Най-голям е броят на хората, получаващи обезщетения за безработица след работа в чужбина, в района на Благоевград. Там 1875 души са получавали такива обезщетения, което представляват 40 на сто от всички, получавали обезщетения за безработица след като са работили в чужбина. Средният размер на получаваните обезщетения в Благоевград е 1743 лв.
Представители на работодателски организации обясниха, че много хора се издържат чрез така наречената френска безработица – работят във Франция, само за да могат като се върнат в България да получават високи обезщетения за безработица. За да взимат тези обезщетения отказват да бъдат наети легално на договор, дори да им предлагат работа.
За да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица в България, човек трябва да отговаря на следните условия: да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването; да има регистрация като безработен в Агенцията по заетостта; да не е придобил право на пенсия за стаж и възраст в България, или пенсия за старост в друга държава; да не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване.
Правото на обезщетение за безработица се преценява въз основа на заявление по образец, приложение №1 към Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. То може да бъде подадено до НОИ на хартия или онлайн с електронен подпис или персонален идентификационен код () на НОИ.
Когато хората са работили в чужбина, освен националното ни законодателство, приложение намират и регламентите на ЕС в областта на социалното осигуряване. Когато човек е работил в друга държава от ЕС, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн или Швейцария, компетентна държава да отпусне парично обезщетение за безработица по правило е държавата, в която човекът е работил преди да стане безработен.
В този случай безработният може да ползва осигурителния си стаж, придобит по законодателството на други държави-членки на ЕС, за да придобие право на обезщетение в държавата по последна заетост, ако осигурителните му периоди в тази държава не са достатъчни.
Това означава, че човек може да работи в България, след това само няколко месеца да работи в друга страна от ЕС и да получи обезщетение за безработица по законодателството в тази страна. Във Франция размерът на обезщетението за безработица е процент от последното получавано възнаграждение, като не е необходим дълъг трудов стаж, може и две седмици.
Получавайки формуляр за безработица от Франция хората имат право да получават обезщетение за безработица в друга страна, членка на Европейския съюз, и връщайки се в България те се регистрират в бюрото по труда и получават сума, изчислена на база последното им възнаграждение във Франция.
Но има едно изключение от общото правило, че обезщетенията за безработица се определят според правилата на страната, където последно човек е работил преди да стане безработен.
Обезщетението за безработица ще бъде получено по правилата в България, ако човекът е “пребивавал” тук по времето, когато става безработен, дори да е работил в чужбина.
Пребиваването се определя въз основа на центъра на интересите му, като се използват различни критерии – например продължителността на всеки трудов договор, семейното положение и роднинските връзки, жилищното положение на човека, тоест дали има имот в страната, държавата членка, в която се приема, че човекът пребивава за целите на данъчното облагане.
Броят им се увеличава с 26,4 на сто
Рязко нарастват инвалидните пенсии
Облекчиха условията за отпускане
През миналата година 30 520 души са получили лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване, показват данните на НОИ. Техният дял от всички новоотпуснати лични пенсии е 34,9%, като този показател нараства спрямо предходната година, когато делът им е бил 29,7%.
Увеличение има и на абсолютния им брой, който е нараснал с 6371 ( 26,4%). Това голямо увеличение се дължи основно на промяната в Методиката за определяне на трайно намалената работоспособност, приета с промяна на Наредбата за медицинската експертиза, която влезе в сила през февруари миналата година.
С промяната общият процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като към най-високия процент на най-тежкото увреждане се прибавят 20% от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания.
Това допринася за увеличаването на броя на новоотпуснатите пенсии за инвалидност, което от своя страна доведе до увеличение на общия брой на пенсионерите, както и на разходите за пенсии от държавното обществено осигуряване.
