Една от най-горещите теми в обществото отново се оказа санирането. За втори път беше удължен крайният срок по програмата, която включваше 20% самоучастие, предава БНТ.
Причината е, че няма достатъчно желаещи да се включат в тази част, за разлика от първата, която беше напълно безплатна. Множеството некласирани проекти създадоха голямо напрежение и събудиха въпроси около критериите за оценка на спечелилите.
Към днешна дата имаме следното положение – всички чакащи от първия етап да се ползват от безплатно саниране и повторно удължаване на втория етап със самоучастие. Темата коментира директорът на Агенцията за устойчиво енергийно развитие Ивайло Алексиев.
„От тротоара няма как да се познае дали хората ползват дърва, климатици или парно. С предимство са сградите, които ползват по-лоши източници за отопление – газ или изкопаемо гориво“, каза той.
Две сгради, строени по едно и също време може визуално мода изглеждат еднакво, но има много неща, които се отразяват на енергийната им характеристика.
„Вие например можете ли да различите една PVC дограма със стъклопакет колко топло преминава през нея?
Нормативите през годините са били много динамични и са се променяли – сградата, която е сменяла дограма съвсем наскоро, ще има много по-добра енергийна характеристика спрямо тази, която е сменяла дограма преди 5 или 7 години“, обясни Алексиев.
Заделените средства за втория етап от програмата за саниране са доста по-малко от първия етап.
„Тогава бяха около 1 млрд. и 200 млн. лева, класирани и одобрени бяха над 750 сгради. За втория етап средствата са малко над 200 млн., което е за не повече от 100-150 сгради“.
Едва около 30% от целия сграден фонд у нас е достигнал енергиен клас А – това е толкова малко, че дори част от класираните вече сгради по същество не отговарят на критериите, обясни Ивайло Алексиев. Теоретично всяка една сграда може да постигне клас А, но за целта се предписват допълнителни мерки, които може да се окажат икономически неизгодни за жителите.
„Например имате пететажна сграда с 4-5 входа. Същият брой апартаменти в една сграда, която е само с един вход, ще отнеме 10-15 етажа. Топлоизолация на покрив в ниската сграда ще доведе до много по-голям ефект, отколкото във високата сграда.
Цената на топлоизолацията е горе-долу еднаква. В този случай покривът на ниската сграда ще се откупи много по-бързо, отколкото покрива на високата“.
Друга мярка би била технически неизпълнима – например сграда, отопляваща се на котел, да премине към термопомпа. Тя изисква електрическа мощност, която често няма как да бъде осигурена на мястото, където се намира сградата, обясни Алексиев.
Идеята на ГЕРБ всички кандидати по настоящата програма за саниране да получат безвъзмездно финансиране вероятно ще реши моментния проблем, но е крайно време грантовете поетапно да бъдат намалявани, смята Алексиев.
„Необходимостта от сградно обновяване изисква такъв ресурс, който е непосилен както за европейския, така и за държавния бюджет. Ясно е, че по-голямата част от парите трябва да дойдат от частния капитал“.
Многофамилните сгради у нас са над 60 000 – ако осигурим изцяло безплатно саниране на няколкото хиляди, които са кандидатствали сега, какво да кажем на другите хиляди – попита Алексиев. Отделен е въпросът и за еднофамилните жилища, за които подобни програми няма, напомни той.
