Проектът за Закон за енергията от възобновяеми източници в морските пространства е внесен от група народни представители от почти всички парламентарни групи.
Ние от ВМРО намираме това съглашателство за странно, защото за далеч по-леки въпроси същите спорят и се противопоставят ожесточено. Законопроектът породи остра обществена реакция от различни професионални сфери и обществени слоеве. Той не получи подкрепа от браншови организации, а при дискусията, проведена в Народното събрание, вносителите буквално избягаха.
Както става ясно, основна движеща сила зад законопроекта е едно НПО – „Център за изследване на демокрацията“, което е най-яростният бранител на проекта за закон.
Поради какви причини и защо едно НПО, което се занимава със съвсем друг кръг от дейности, изведнъж стана публичен защитник и говорител на идеята за ветропаркове/вятърни електроцентрали в Черно море?
С основание споделяме притесненията от законопроекта на ресторантьорския и хотелиерския бранш, на рибарите и техните сдружения, на еколози, общественици и най-вече на граждани от черноморските общини. Законопроектът говори само и единствено за концесия върху изключителна държавна собственост.
И дума не става евентуално държавата чрез НЕК да изгражда такива мощности. Защо? Може би защото законопроектът е писан в частна полза за предварително определен, но все още невидим кръг от частни лица и корпорации.
Само преди няколко дни на форум на вестник „Капитал“ за енергетика, министърът на околната среда и водите Юлиан Попов заяви: „Националната енергетика е мит, ние сме част от напълно интегриран европейски пазар….Дали внасяме или изнасяме енергия вече няма значение….“.
Очевидно сглобката е поставила националната енергетика за продан! Очевидно сглобката се готви да разпредели българската енергетика между щенията на външни фактори, включително да им гарантира бизнес за сметка на интересите на цели региони в България и въпреки желанието на хората.
