По времето на Викторианска Англия е имало група британски канибали, пируващи с труповете на древноегипетски мумии, пише „Дейли Стар“.
Откривайки погребаните тела на места за разкопки, аристократите и онези, които имат достатъчно пари, за да го направят, дъвчели месо и кости, за да увеличат сексуалното желание.
Какво добро може да дойде от поставянето на няколко кости на мумия в бульон, не може да се разбере, пише изданието, но експертите смятат, че това е обичайна практика за онези, които са можели да си позволят да внесат реликвите.
Приготвянето на „мумия“ от смлените на прах човешки останки пожънало предимствата на химическото й сходство с афродизиаците от онова време.
„Мумията“, макар и използвана в общата аптека в Гърция и ислямските страни, се свързва с древен Египет и бума на мумифицираните останки. Британците много харесвали „лекарството“, което някои дори вярвали, че лекува всичко, въпреки че в някои случаи съдържало асфалт.
Британците се втурнали да хапват сместа от части от тялото и остатъци от мумия, вярвайки, че самите тела съдържат лечебни сили за подобряване на сексуалната им мощ, а не химикалите в процеса.
Мумиите скоро били изваждани от претърсени гробници, като керамиката и бижутата били оставяни, за да се разграби самото тяло. С ограничени запаси някои крадци на тела започнали да използват за целта не истински мумии, ами обесени престъпници, като телата им били покривани със сол и изсушавани в пещ.
Фалшивите мумии били правени поради голямото търсене от страна на британците, надяващи се да хапнат мумия, което понякога може да бъде „канибалско“.
По това време медицинското мнение за мумията започнало да се променя и въпреки че било „обичайно костите и другите части на мумията да се смилат заедно“, според британския химик Артър Хърбърт Чърч, намаляването на интереса към канибализирането на телата на мумията означавало, че един балсамиран труп бил достатъчен за 20 години запаси.
