Историята на раждането на Исус се празнува с представата за яслата. Историческите текстове обаче сочат, че ражданията по това време са били изненадващо хигиенични.
Всяка година християните по света отбелязват традиционната история за раждането на Исус с пиеси за Рождество Христово и коледни тържества.
Празнуваното събитие е описано в Евангелието на Лука, където се казва, че Мария „роди първородния си син, уви го в платнени ремъци и го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата“. Въпреки това в библейския разказ липсват конкретни подробности за раждането на Спасителя, така че учените трябва да ги търсят другаде.
Документираните раждания в Древен Рим от този период дават някои интригуващи сведения за практиките на епохата – включително някои изненадващо хигиенични практики, които остават обичайни и днес, коментира научното издание National Geographic.
„Библейските учени поставят раждането на Исус някъде между 6 и 4 г. пр.н.е., когато Юдея и Витлеем са част от Римската империя. В Древен Рим на самото раждане са присъствали жени – съседи, роднини, приятели, а роби са помагали на раждащата жена в зависимост от нейните възможности и социален статус“, посочва Анна Бонел Фрейдин, историк в Мичиганския университет.
„Ако разгледате нашите няколко изображения на раждане от Римската империя, ще забележите, че сцените често подчертават общността на жените и мисля, че тази гледна точка е абсолютно ключова за разбирането на социалния характер на раждането в римския свят“, казва тя.
„Акушерките от епохата, ако семейството е можело да си ги позволи, често са били жени, които са оказвали рутинна медицинска помощ на жените и децата, въпреки че в градовете на Римската империя е имало и елитни, образовани акушерки“, добавя историкът.
Древната Римска империя е била огромна и въпреки че всяка провинция е била длъжна да се придържа към римското право, специфични културни или религиозни практики обикновено не са били налагани на общностите.
В резултат на това е възможно практиките за раждане и обичаите преди раждането да са се различавали. Преди раждането бъдещите родители може да са се покланяли на различни божества или да са принасяли различни жертви в зависимост от религията си. Еврейските майки като Мария, също биха потърсили еврейска акушерка, ако семейството е имало пари, поради антисемитизма през този период и свързаните с него опасения за безопасността на майката и бебето, казва историкът от Университета на Британска Колумбия Тара Мълдър.
„Акушерките дори са били разглеждани като експерти в римската правна система, въпреки че не е имало официално сертифициране или надзор над лекари или акушерки“, казва Мълдър.
Акушерките от този период са били съветвани да поддържат ноктите си къси, да мият ръцете си и да прилагат някои родилни практики, които все още са стандартни за болниците и домашните раждания, информира bTV.
Голяма част от това, което историците знаят, идва от погребалното изкуство и епиграфските знаци, както и от кореспонденцията и медицинските текстове от онова време. „Гинекологията“, най-изчерпателният сборник за раждането от този период, е написана от лекаря и медицински автор Соран от Ефес, който е събрал съществуващите знания на акушерките и е добавил свои собствени прозрения. Остава неясно дали акушерките са били автори на собствени трудове, тъй като все още не е открит нито един от тези текстове, ако са съществували.
Някои от пренаталните грижи се характеризират с хигиенни практики, но има и други, които излагат на риск както майката, така и плода. В указанията на Соран например се посочва, че през осмия месец от бременността акушерките трябва да помагат за „отпускането на интимните части“ на бъдещите майки с „вагинални свещички от гъша мас и мозък“. За съвременното око може би е малко утешително, че в текста е отбелязано, че маслата, използвани върху бъдещата майка, трябва да са чисти, а не повторно използвани за готвене.
Мълдър отбелязва, че има много предложения за вмъкване на материали и инструменти, които биха увеличили риска от инфекция.
Според Соран идеалната акушерка тогава би трябвало да бъде грамотна, с добра памет, почтена, здрава и „надарена с дълги тънки пръсти и къси нокти по върховете на пръстите“.
В идеалния случай по време на раждането щели да помагат „три помощнички“ – две от двете страни на родилката и една отзад, която да я държи и да я напътства през болката.
Всички те изпълнявали задачи, включващи насочване на дишането ѝ и поддържане на възможно най-голям комфорт. Писанието на Соран съветва, че за „нормално раждане“ акушерката трябва да има под ръка предмети като зехтин, топла вода, превръзки и миризливи вещества за съживяване на раждащата жена. По време на раждането той препоръчва на майките да седят на стол с високи крака и отвор в седалката за раждане на новороденото.
Ако обаче по време на раждането нещо много се обърка, трябвало да се извика лекар – обикновено мъж. И все пак в момента на повикването на лекаря плодът вероятно не е можел да бъде спасен, а лекарят просто се е опитвал да запази живота на майката. „Всичко, което се е случвало преди това, за да се подпомогне трудното раждане, най-вероятно е било извършвано от акушерката“, коментират учените.
Соран също така описва подробно как да се преглеждат и да се грижат за новородените след раждането им, като практиките наподобяват много съвременните. Първо се определял полът на бебето, след това се оценявала неговата „жизненост“ по силата на първите му викове, а после се изследвали крайниците и ставите му и цялостната му форма. Накрая акушерката прерязвала пъпната връв „на разстояние четири пръста от корема“.
След това бебето се почиства, като се поръсва с фина сол (като се внимава да се избегнат очите и устата) и се изплаква с хладка вода. Меки вълнени кърпи завивали новороденото, което Соран препоръчвал да се постави върху издълбан матрак („като канал“), за да не се преобръща, а под главата му се поставяла твърда възглавница от сено.
Соран пише, че главичката трябва да бъде леко повдигната и отбелязва, че някои хора са поставяли „постелки в корита“ за тази цел – практика, която може би е намерила отражение в описанието на детската стая на Исус в Евангелието на Лука.
Детската смъртност е висока в цялата древна Римска империя, а децата, които акушерките и семействата считат за нездрави, понякога са оставяни навън, за да умрат или да бъдат осиновени.
Майчината смъртност се оценява като може би повече от 20 пъти по-висока от сегашните показатели в САЩ, като оценките варират от 500 до 2000 смъртни случая на 100 000 живородени деца.
Недостигът на витамини и минерали е особено тревожен и смъртоносен проблем по онова време. „Виждаме това в биоархеологическите проучвания, изследванията на останки от кости, зъби и коса на жени, които току-що са родили“, казва Мълдър.
Освен това жените забременявали и раждали твърде рано и твърде често. Проблемът се изостря от широко разпространената практика да се използват кърмачки, вместо майките да кърмят децата си. Въпреки че някой все още може да забременее, докато кърми, когато майката кърми изключително, това намалява шанса за забременяване, защото тялото може да спре овулацията през това време. Повтарящите се бременности с малко време за възстановяване са изключително натоварващи за организма.
Въпреки че историците разполагат с текста на Соран като референция, остава трудно да се разграничат инструкциите за най-добрите практики на деня от това, което наистина се е случвало в много семейства в Римската империя. Малкият брой запазени кореспонденции от онова време и древните епитафии рисуват мрачна картина на това колко рисковано е било раждането, както за майките, така и за бебетата.
Има данни за жена, която е била омъжена на 11 години и е починала на 27 години. Тя е родила шест деца, но когато умира, само едно от тях остава живо. При такива тревожни данни по времето на Мария дългосрочното оцеляване на което и да е дете е било повод за празнуване.
