Един от най-известните и важни оцелели артефакти от империята на ацтеките разкрива как те са очаквали да протече апокалипсисът, както и доста хитрия начин, по който са планирали да го избегнат, пише IFL Science, цитирани от obekti.bg.
Ако има само едно нещо, което вероятно знаете за класическите мезоамерикански митове за апокалипсиса, то вероятно е следното: светът е щял да свърши през 2012 г. и маите са го предсказали.
Разбира се, както археолозите (и, естествено, собствениците на календари през последното десетилетие) побързаха да посочат, това никога не е било вярно – маите дори не са имали истински мит за края на света. Няколко хиляди километра по на север обаче имало друга цивилизация, която определено се притеснявала за предстоящия апокалипсис: ацтеките.
Всъщност те били толкова притеснени, че редовно пренасяла в жертви хора с надеждата да отложат края за още една година. Поне това разчита Сюзън Милбрат, куратор по латиноамериканско изкуство и археология в Природонаучния музей на Флорида, в гигантската реликва, известна като Слънчев камък: 24-тонен кръгъл базалтов камък-календар, който според нея векове наред остава неразбран.
Въпреки че експертите отдавна са на мнение, че централното изображение в камъка показва Тонатиу, ацтекското божество на слънцето, статията на Милбрат от2017 г., посветена на изображението на затъмнението, предполага, че картината вероятно е по-комплексна. Това не е просто лице на бог, който поглъща сърце.
Изследователката смята, че изображението илюстрира смъртта на ацтеките по време на затъмнение – събитие, което според цивилизацията ще доведе до глобален и разтърсващ земята апокалипсис.
И това също не се е трябвало да се случи на някаква далечна, забравена дата. Въз основа на рисунките около Тонатиу – нокти, стискащи човешки сърца, които намекват за съществуването на чудовище на съмнението; кръг от знаци, символизиращи 260-дневния календар, използван от жреците за предсказване на бъдещи събития; огнени змии, представляващи съзвездие, тясно свързано със Слънцето през сухия сезон – съвременните учени са в състояние да разберат кога точно според ацтеките са очаквали светът да рухне: 4 Олин.
С други думи все едно всички днес да знаем, че ще свърши на 19 август да речем. Това е просто дата; тя се появява всяка година – и ако не искаме тази да е последната, която виждаме, вероятно трябва да направим нещо, за да спрем предстоящата си гибел по средата на лятната ваканция.
Едва ли ще се изненадате, че за ацтеките това нещо са били човешките жертвоприношения. Слънчевият камък е бил „почти… като сцена за публичен ритуал“, казва Милбрат: на всеки 4 Олин важен затворник бил принасян в жертва на слънчевото божество в отчаян опит да се спре затъмнението и светът да продължи още една година.
Звучи страховито, но за ужасеното население това вероятно е имало смисъл. „Бременните жени са оставали на закрито [по време на затъмнения], защото са смятали, че децата им ще се родят с ужасни деформации“, обяснява Милбрат.
„Повечето от подробностите за това как ацтеките са се справяли със слънчевите затъмнения не са добре известни, но те определено са се опитвали да изплашат чудовището, което според тях е изяждало Слънцето.“
Всъщност макар днес империята да е известна най-вече с репутацията си на кръвожадна държава – например заради ритуалните човешки жертвоприношения и играта на топка, която понякога е завършвала с обезглавяването на играчите от загубилия отбор – Милбрат смята, че истинската поука от зловещото ново тълкуване на Слънчевия камък е по-скоро научна, отколкото дивашка.
Да, вероятно ацтеките са имали значително по-лошо предчувствие за бъдещето, отколкото хората в днешните общества. Те обаче „са били по-вещи по отношение на астрономията, отколкото хората си мислят“, допълва Милбрат.
Ако искате доказателство за това, вижте само колко хитро са подходили в желанието си да избегнат апокалипсиса.
Когато са създавали своята митология, те са се уверили, че 4 Олин никога няма да се застъпи със затъмнение в техния свят – посочва Милбрат. „Възможността за целенасочена манипулация не бива да се пренебрегва.“
