Развратни разкрития за женския корпус на Третия райх, омаяли БГ политици 18

Берлински хубавици оплетоха в мрежите си наша делегация през 1939 година. Тогава българите са поканени да отпразнуват рождения ден на Адолф Хитлер. На 20 април фюрерът закръгля 50 лазарника.

Изненада в програмата е спецотряд от красавици, натоварен да превземе сърцата на гостите и да ги спечели за германската кауза.

„Бях чувал за прословутия женски корпус на Рибентроп, който имал за задача да прави приятно пребиваването на високопоставени гости в Берлин. Мислех, че това е вероятно измислица на противохитлеристката пропаганда“, пише Стойчо Мошанов.

Когато обаче към него е зачислена чаровна девойка, той признава: „Сега имах пред себе си един изпълнителен войник от тоя корпус за „специална“ война.“

По това време Мошанов е председател на Народното събрание (НС). Води група от двама министри, трима висши военни, кмета на София и неколцина други, уточнява „Труд“.

Преди да отпътуват, царят дава инструкции на парламентарния шеф. Третият райх е най-важният търговски партньор на България, спуска генералната линия Борис III. Освен това разчитаме на Германия за оръжие, подчертава той.

„Отникъде другаде един патрон не ни дават. Сега тя разпродава чешката военна плячка. Дано се вредим да вземем нещо. Така че личните си чувства ще трябва да потискаме, да правим мили очи и да любезничим„, казва монархът.

Борис се страхува от поведението на униформените. „Тримата са орел рак и щука. Подръпвайте юздите, ако се увлекат много в излияния за „старото бойно другарство“, нарежда той на Стойчо.

Царят е прозорлив – фронтовата дружба определя облика на цялото посещение. На 21 април фюрерът приема нашите в Канцлерството. „Едва седнал, Хитлер сграбчи с двете си ръце дясната ми ръка и започна силно да я друса, а Шмид превеждаше, че на фюрера му е извънредно приятно да срещне бивш боен другар“, хроникира Мошанов.

Парламентаристът се е накичил с ордени от Балканската и Първата световна война. Две германски отличия греят на гърдите му.

В женския корпус пък девойките са сираци от Световната, разбира Мошанов. Дамската чета е под командването на Йоахим фон Рибентроп. Ариецът е от плебейски произход, през 1920 г. с брак по сметка грабва благородническото „фон“.

Йоахим е член на Националсоциалистическата партия от 1932 г. След вземането на властта оглавява спецбюро за особени задачи във външната политика. От 1936 до 1938 г. е посланик в Лондон, после става външен министър.

На Рибентроп хрумва идеята да използва патриотичните чувства на осиротели девойки. В корпуса са привлечени момичета с всякакви физически данни. Има блондинки и брюнетки, стройни и миньонки, с по-остри и по-закръглени форми.

Към Стойчо Мошанов е зачислена брюнетка. „Фройлайн Елза фон Клюгер“, представя я Рибентроп в хотел „Адлон“. Сетне ги оставя сами.

„Г-ца Елза фон Клюгер започна с мене обикновен разговор на съвършено правилен френски език, с приятен дълбок алт, с умни, големи черни очи, втренчени в мене“, спомня си Стойчо. Двамата танцуват фокстрот, пият шампанско и бъбрят.

Елза разказва живота си. Дъщеря е на офицер, убит в сраженията при Марна. Отраснала в пансион за сираци, където научила френски и английски.

Сега е чиновничка в Министерството на външните работи с ранг секретар. Тук е по работа, заедно с други колежки са „домакини“.

В сепарето Елза споделя, че характерът на службата й дава възможност да контактува с много чужденци. Тя изучавала поведението на различните националности към германската жена. Нейният последен обект на познанието бил френският дипломат Ерве Алфан.

„Наострих уши – разказва Стойчо. – Ерве Алфан преди един месец беше в България със стопанска мисия. Имах случая да се запозная с него на коктейл във френската легация. Направи ми впечатление на културен и с широк поглед върху международните стопански възможности млад дипломат.“

„И какво научихте от г-н Алфан?“, пита Мошанов професионалистката. Тя отвръща: „Какво се научих от г-н Алфан? О, ще ви отговоря: научих се да целувам по френски.“

При тези думи Елза се навежда към Стойчо да й покаже как се „целува по български“. Нашият политик героически устоява на изкушението. Той докосва черните къдрици и изрича: „Бедно дете! Вие имате пред себе си баща на три момичета, от които най-голямото е почти на вашата възраст. Мисля в този момент за покойния ви баща, загинал на полето на честта.“

Няколко сълзи се стичат от дълбоките тъмни очи.

Мелодраматичният епизод дава повод на Мошанов да заклейми Рибентроп като „сводник“. После обобщава: „В тия три дни на срещи и разговори, тържествени приеми и пиянски оргии беше ми станало вече ясно, че Германия се управлява от банда авантюристи без спирачка нито от вяра, нито от закон, а женският корпус на Рибентроп ми показа, че са и без чест.“

И към другите нашенци от делегацията са закарфичени фройлайни. Предполага се, че адмирал Вариклечков, който бил романтична душа, не се е отказал да „целува по български“. Военните и министрите обаче си мълчат за преживените вълнения.

Само Мошанов отбулва тайната в мемоарите си. Те са писани след Девети септември по поръка на Тодор Павлов.

Стойчо Мошанов се прави на пуритан, но в кариерата си все смесва политиката с еротика. Неговите спомени свидетелстват, че е по тънката част. През същата 1939 г. например отива в Лондон и хлътва в тамошното казино. Привлича го гвоздеят на програмата – „жива картина“ на девици в евино облекло.

Сценката първо била забранена, после комисия разрешава голотията. „В залата се допускаха само посетители, облечени във фрак или смокинг“, уточнява Мошанов. Нашият политик се любува на младите тела, които се извиват, чупят и оформят сладострастни пластики.

Най-интересното обаче е след „живата картина“. Завесата пада, клиентите се изправят и застават мирно. В този миг гръмва националният химн „Боже, пази кралицата“!

„Непосредствено след еротичното зрелище религиозният напев на химна беше необикновен контраст – коментира българинът. – Огледах се наоколо, всички бяха замръзнали на местата си и моето въртене наляво-надясно бе неприязнено прието от съседните маси.“

Като се опомня от стреса, Стойчо Мошанов прониква в дълбините на британската душевност: „Много непонятни за нас неща относно английския народ намират разковничето в тая последна сцена от програмата на Лондонското казино.“

Сподели