Финансовият министър Асен Василев предлага екзотична и трудно изпълнима идея, за да стимулира разкриването на данъчни измами или на избягване на облагане.
Въвежда се финансов стимул от държавата за фирмите и гражданите, които подадат информация за укриване на данъчни или осигурителни задължения, така че да се стигне до допълнителен приход за бюджета.
Това предвиждат промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), предложени от финансовия министър Асен Василев.
Лицата, които подадат информация, съдържаща „конкретни факти и обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите и водят до установяване и събиране на допълнителни задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски и лихвите върху тях във връзка с укрити и/или недекларирани облагаеми сделки, доходи, печалби и имущества“, ще получават 10% от допълнителните приходи за бюджета, събрани поради разкритията.
На първо четене мярката изглежда много трудно изпълнима в българските условия, в които Националната агенция за приходите (НАП) предимно регистрира данъчните измами, вместо да ги предотвратява.
Доказването на укрити данъчни задължения със задна дата се оказва сложно, а още по-сложно – реалното им събиране. Не е ясно и как ще бъдат защитавани от саморазправа лицата, които сигнализират на данъчната служба за по-сериозни злоупотреби.
Покрай гласуването на Бюджет 2023 Василев предложи и други екзотични идеи за вдигане на данъчната събираемост, но ключовите от тях не срещнаха подкрепа в парламента заради неприложимостта си.
Министърът предлагаше „безплатен обяд“ в ресторантите, които не издават касова бележка, но мярката отпадна с аргумента, че може да се окаже противоконституционна. Друга идея – за „безплатни“ банкови сметка при получаване на заплати и пенсии, пък бе приета, но по такъв начин, че на практика не работи.
Сега Василев опитва да предложи няколко нови необичайни хрумвания в пакета данъчни закони към Бюджет 2024.
Бонусът ще е само ако НАП събере укрития данък
„Укриването и избягването на плащането на данъци и задължителни осигурителни вноски е проблем на всички развити икономики, включително и на държавите членки на Европейския съюз.
Този проблем е особено значим и за България, където събираемостта на тези публични вземания все още не е на необходимите нива и следва да се използват всички позволени от закона средства, за да се обезпечи събирането им.
В тази връзка е необходимо да се създадат и стимули за гражданите да информират данъчната администрация за неизвестни за нея факти и обстоятелства, които могат да спомогнат за увеличаване събираемостта на данъците върху доходите и имуществото, както и на задължителните осигурителни вноски“, коментира Министерството на финансите.
Според мотивите подобна уредба е налице в законодателството на редица държави, като най-цялостна уредба в тази област имат САЩ и Великобритания.
Целта е да бъдат допълнително мотивирани лицата, които разполагат с информация за укрити или недекларирани доходи или други незаконосъобразни дейности, да уведомят компетентните органи и да предоставят доказателства.
Най-често това са служители или партньори на нарушителя, които разполагат с вътрешна информация и достъп до информация и документи.
„Практиката показва, че гражданите не са достатъчно активни в подаването на информация, които да е свързана с данъци и осигуровки, които Националната агенция за приходите не може да събере.
В тази насока е необходимо да се вземат мерки, като един ефективен начин за стимулиране на гражданите да подават такава информация е финансовият стимул“, допълват от ведомството на Василев.
Предвидени са и определени условия, на които подадената информация трябва да отговаря, за да се приложи нормата за възнаграждението – необходимо е тя да съдържа конкретни факти и обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите.
По този начин се гарантира, че няма да се стигне до злоупотреба с подаване на неконкретизирани и повърхностни сигнали с цел материална облага.
Възнаграждението от държавата ще се изплаща, ако събраната сума от НАП е поне 3000 лв., което е сумата за данък в големи размери по смисъла на Наказателния кодекс. „По този начин ще се предотврати подаването на информация с цел решаване на междуличностни конфликти“, посочват още от МФ.
Предвижда се и административно наказание за трикратно подаване на невярна информация за едно и също лице, с цел недопускане използването на режима за злепоставяне на лица, с които подалото информацията лице има конфликт или отношение на неприязън, както и за предотвратяване ненужното разходване на обществени средства и служебно време на съответните органи за проверки по такава информация.
