Длъжниците ще бъдат натоварени с много допълнителни разходи, ако искат да бъдат обявени във фалит. Това гласи позиция на Асоциацията за защита на потребителите (АЗП) по внесения в парламента проект на нов закон за несъстоятелност на физическите лица. Законът е приет на първо четене и предстои да бъде окончателно гласуван от депутатите, пише Труд.
Законопроектът за личния фалит, внесен от правителството в парламента, е неработещ, производството по него ще бъде бавно, тромаво и не на последно място изключително скъпо за длъжника, заявяват от АЗП.
Според асоциацията законопроектът не е написан, за да помогне на добросъвестния длъжник да започне живота си начисто, а за да създаде нова работа на синдици и адвокати без да държи сметка за възможностите на и без това претоварения български съд.
Добросъвестният длъжник има интерес от опростено и бързо съдебно производство. Вместо това са предвидени сложни, тромави и скъпи съдебни процедури, взаимствани от търговската несъстоятелност, което е последното нещо у нас, което трябва да се взима за пример, посочват от АЗП. Всеизвестно е колко дълго продължават делата по несъстоятелност на фирми, колко са големи разноските по тях и колко е ниска ефективността им като удовлетвореност на кредиторите.
Всеизвестно е, че и процедурите по тези дела позволяват непрозрачно и не на най-високата възможна цена да се придобива имуществото на длъжника, поради което делата по несъстоятелност често се използват недобросъвестно от кредиторите, пише в становището на АЗП.
Внесеният в парламента закон предвижда процедурата по обявяване на човек във фалит да бъде движена от синдик, назначен от съда. Предвидено е синдикът да взима по една минимална заплата при съставяне на списък с приетите вземания, извършване на опис на имуществото на длъжника, изготвяне на план за погасяване на задълженията и изготвяне на сметка за разпределение на задълженията.
За обществено обсъждане правителството вече е пуснало проект минималната заплата от началото на 2024 г. да стане 933 лв. Това означава, че синдикът за тези четири действия ще получи общо 3732 лв., които трябва да бъдат платени от длъжника.
Освен това при разпродажба на имуществото на длъжника синдикът има право на възнаграждение в размер на 5 на сто от стойността на имуществото, пише в проектозакона. Синдикът има право и на допълнително годишно възнаграждение в размер на една минимална заплата. Предвидено е новият закон за личния фалит да не бъде прилаган за хора с малки дългове, а да важи само за тези с борчове над 10 минимални заплати.
При новия размер на минималната заплата от 2024 г. това означава, че законът ще се прилага само за хора с дългове над 9330 лв. А за да бъде стартирана процедурата за обявяване в несъстоятелност, длъжникът трябва да има имущество, достатъчно за изплащане на поне 30 на сто от борчовете плюс възнагражденията на синдика. От всичко това става ясно, че само синдикът ще получи от длъжника поне 4820 лв.
Допълнително вероятно длъжникът ще трябва да плаща и на адвокати, тъй като процедурите са доста сложни.
В случаите на висящи производства длъжниците реално ще плащат два пъти за едно и също нещо, обясняват от АЗП. Съдебният изпълнител вече е събрал от длъжника такси и разноски за проучвания, налагане на възбрани и запори, за извършване на описи на имуществото. При влизане в сила на закона синдикът ще трябва да извърши същите действия, а длъжникът ще трябва да ги плати втори път.
Проектът на закон за несъстоятелност на физическите лица създава опасност от блокиране работата на окръжните съдилища, което ще попречи и на разглеждане на останалите подсъдни на окръжните съдилища спорове. Това гласи становище по проектозакона за личния фалит, подписано от 47 съдии от Софийски градски съд.
Проблемът е, че в проекта е предвидено случаите на обявяване в несъстоятелност на граждани да бъдат гледани в окръжните съдилища като първа инстанция, без да се държи сметка, че не се касае за търговци, чиито седалища са обвързани с окръжните съдилища, гласи становището на съдиите. Не се държи сметка за ограничения брой окръжни съдилища – само 28 броя, и на това, че в тях има само 489 граждански съдии.
Този ресурс, съпоставен с потенциалния брой длъжници, които ще искат да бъдат обявени във фалит, няма да създаде условия за бързо производство и ще създаде условия за блокиране работата на съдилищата. Освен това ще бъдат създадени и много проблеми за хората, гласи становището на съдиите. В страната има много населени места, които са отдалечени от окръжните съдилища.
Разглеждането на тези дела от окръжния съд ще доведе до допълнителни разходи за транспорт, включително и за вещите лица, които ще оценяват имуществото на длъжника. На длъжниците ще се налага да изминават значително разстояние от над 100 км. до съответния окръжен съд.
Ролята на синдика в законопроекта е неподходяща, заявяват съдиите. Според тях на синдика се възлагат изключително многобройни функции, за дълъг период от време, което оскъпява производството с разходите за възнаграждения на синдика.
Това утежнява още повече финансовото състояние на длъжника и злепоставя интересите на кредиторите му, затова е разумно функциите по осребряване на имуществото да бъдат възложени на съдебните изпълнители, които разполагат с необходимия ресурс, заявяват съдиите.
Законът предвижда, че може да бъде разпродадено имуществото на длъжника, както и една втора от имуществото съпружеска собственост. Според съдиите обаче това не е редно, когато дълговете са натрупани не за задоволяване на нуждите на семейството и без съгласието на двамата съпрузи – например дългове от хазарт, когато съпрузите са във фактическа раздяла или във висящо бракоразводно дело.
При обявяване в несъстоятелност на граждани приоритетно акцентът трябва да бъде поставен върху опростено, бързо и с малки разходи производство. Но проектът не предлага опростено производство, а механично пренася процедурите за несъстоятелност на фирми към гражданите, което пречи за постигане на целите на закона, заявяват съдиите.
Производството по обявяване в несъстоятелност на граждани е изключително скъпо за длъжниците и трябва да се търсят варианти за намаляване на неговата цена, включително и чрез драстично намаляване на възнагражденията на синдиците, заявяват от Асоциацията за защита на потребителите по повод проектозакона за личния фалит.
В проекта на закон е записано, че длъжникът осигурява авансово заплащане на разноските в производството по несъстоятелност, включително и възнаграждението на синдика. Това е абсурдно, посочват от АЗП. Да се плаща възнаграждение преди работата да е свършена и то от несъстоятелен длъжник очевидно показва, че целите на закона нямат нищо общо с обявените в мотивите – да бъде даден втори шанс на длъжниците да започнат живота си начисто, заявяват от АЗП.
Разбираме, че вероятно синдиците не са във възторг от това да се занимават с множество бедни и изстрадали български граждани, но това не значи че трябва да получават огромни възнаграждения и то за сметка на добросъвестните длъжници, пише в становището на АЗП.
Проста сметка показва, че при обявяване във фалит при минимално изисквания дълг, за да бъде приложен законът, таксите на синдика са над половината от размера на дълга.
Опитът на Нидерландия, Литва, Латвия и Естония може да помогне да бъде постигната истинската, а не изопачената цел на този проектозакон, а именно да се освободи добросъвестния длъжник от дълговото робство, пишат от АЗП.
Според асоциацията е необяснимо защо е необходимо в процедурата за обявяване във фалит да участва синдик, вместо съдебните изпълнители да изпълняват тези функции под постоянния надзор на съда. В България освен частни съдебни изпълнители има и над 200 държавни съдебни изпълнители, които са с много ниска натовареност, заявяват от АЗП.
Настояваме народните представители да не се поддават на корпоративния и съсловен натиск, а да преработят закона, така че той да осигури опростено, бързо и с малки разходи производство по несъстоятелност за физическите лица, пише в становището та АЗП.
Хората, обявени във фалит, да бъдат вписвани в публичен регистър за срок от 10 години, както и да бъдат лишавани от възможност да упражняват определени професии или да извършват определени дейности.
Това предлагат от Българска асоциация за потребителско кредитиране (БАПК) в становище по закона за личния фалит. От асоциацията например искат фалиралите граждани да не заемат материално-отчетническа длъжност, да не могат да бъдат държавни служители, управители на дружества, еднолични търговци и шефове на фирма.
Законът за личния фалит да важи за дългове в размер над 20 минимални заплати, предлагат от БАПК. При очакванията минималната заплата от началото на 2024 г. да стане 933 лв., това означава законът да важи само за дългове в размер над 18 660 лв.
Според асоциацията 10 минимални заплати е размерът на един среден потребителски кредит в страната. Но от БАПК подкрепят и направеното предложение на депутати между първо и второ четене на законопроекта, законът да се прилага само за дългове в размер над 30 минимални заплати. Така кръгът на хората, които ще могат да се възползват от закона за личния фалит, ще бъде намален.
От БАПК настояват да отпадне абсолютната 10-годишна погасителна давност в Закона за задълженията и договорите. Тя предвижда освобождаване на длъжника от борчовете му, ако не бъдат събрани в рамките на 10-годишен срок.
Според БАПК няма нужда от абсолютна давност при положение, че ще има закон за несъстоятелност на физическите лица. Но всъщност от закона за личния фалит няма да могат да се възползват всички граждани, а само тези със задължения над определен праг (предложението е 10 минимални заплати). Освен това законът ще се прилага само за длъжници, които имат достатъчно имущество, за да платят на синдика и да изплатят 30 на сто от дълговете си.
Приемането на закон за несъстоятелност на гражданите, които не са предприемачи, не само не е задължително с оглед нормите от правото на ЕС, но е и ненужно за защита правата на хората, изпаднали в състояние на свръхзадлъжнялост. Това гласи становище на Асоциация за отговорно небанково кредитиране (АОНК) по внесения в парламента законопроект.
Създаването на специален режим за фалит на граждани, които не са предприемачи, ще създаде объркване сред правоприлагащите органи, защото много често един и същи човек натрупва задължения като предприемач от упражняването на определена професия или занаят, така и лични задължения. Ще бъдат повдигнати редица въпроси защо редът за обявяване на фалит на граждани е различен от този за фалит на предприемачи, посочват от АОНК.
