Според последното проучване на социологическата агенция „Тренд“, ако изборите бяха днес, ГЕРБ щяха да бъдат безспорен победител с 24.9%. Почти 7% под тях, на второ място, остава коалицията ПП-ДБ.
Друг интересен детайл от проучването е, че партията на Костадин Костадинов взима цели 16.1% от вота на избирателите.
Социологът от „Тренд“ Евелина Славкова обясни пред защо коалицията на Петков, Василев и Христо Иванов губи голяма част от избирателите си и какво ни очаква на местния вот, който ще се състои на 29 октомври.
– Г-жо Славкова, последното проучване показва няколко интересни детайли. На какво се дължи огромната разлика в подкрепата между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ?
– Няколко причини могат да бъдат изброени в тази посока. Първата е, разбира се, фактът, че ПП-ДБ всъщност е тази част от сглобката, която губи най-много от другото название „некоалиция“.
Трябва да имаме предвид и да припомним, че ПП основно, но и това съществуваше в риториката на ДБ, бяха насочени към изчистване. Основата им беше в това да премахнат Борисов, да изчистят модела ГЕРБ и т.н., а това в крайна сметка вече не съществува като политическа теза, влизайки в коалиция, некоалиция или там както вече се определят с ГЕРБ и съответно разговорите и колаборацията с ДПС.
Тяхната основа, с която спечелиха избиратели, не съществува и това е една от причините за тези резултати, които наблюдаваме при отварянето на дистанцията между ГЕРБ и ПП-ДБ.
Другата причина е трупането на негативи на кабинета „Денков“. Виждаме по социологическите данни и високите нива на неодобрение спрямо кабинета. Всеки, който управлява, консумира пасиви и те се отразяват електорално на партията, която е водеща в управлението. Образно казано, това са двете основни причини за тази близо 7-процентна разлика.
– Не можем да не отбележим, че „Възраждане“ показва изключително добър резултат в това проучване. Голямата подкрепа за тях протестен вот ли е или все повече хора припознават себе си в политиката им?
– Няма особена разлика в електоралната подкрепа, измерена през юли и септември по отношение на „Възраждане“. Всъщност, сближаването между „Възраждане“ и ПП-ДБ се дължи не толкова на повишаване на електоралния потенциал на „Възраждане“, колкото на вече изброеното оттегляне на електорална подкрепа към ПП-ДБ.
Това изглежда сближаващо между втората и третата политическа партия в електоралната картина, така че по отношение на „Възраждане“ не се отчита някакво значително повишаване, разбира се, в следващите месеци ще мерим и ще отразяваме дали ще има промяна в техния електорат.
В контекста на това дали тук става въпрос за протестен вот, със сигурност част от избирателите на „Възраждане“ са хора, които виждат в тях тази формация, която в крайна сметка е опозиция на сглобката и политическата ситуация, която виждаме в момента. Част от тях са избиратели, които симпатизират на идеите на партията, така че там електоратът е събран по различни причини.
Вярвам, че има хора, които не се припознават толкова в идеите на партията, но в тяхно лице виждат формация, която може да накаже тази конструкция, която наблюдаваме в момента.
В екзитпола на последните парламентарни избори видяхме, че всеки четвърти, който през октомври миналата година е гласувал за ПП, през април месец е гласувал за „Възраждане“, т.е. това е силен протестен вот – хора, които са се повлияли от риториката на ПП да махне модела ГЕРБ, просто припознават във „Възраждане“ тази формация, която виждат против всички политически партии.
Снимка: Георги КОЛЕВ,
– Предстоят и местните избори. Какви са нагласите там в момента? Има ли шанс ГЕРБ да излъчи свои кметове в повече градове, отколкото ПП-ДБ?
– Много е трудно да говорим за нагласи, защото нямаме още кандидатите на основните политически формации, което прави каквито и да било анализи и хипотези много трудни.
По-скоро поражда повече въпроси, отколкото отговори. В момента, в който имаме кандидатите можем да сме по-ориентирани в ситуацията, но ако погледнем на база на резултатите, които социологията мери спрямо парламентарен вот, а и на база на анализ, който може да бъде направен в контекста на това, че ПП-ДБ нямат изградени структури, които са изключително важни за местните избори, за това че консумират пасиви от кабинета „Денков“, по-скоро можем да влезем в хипотеза, че ГЕРБ имат по-големи шансове за продължаване на тяхната доминация в местната власт.
– Това, че ГЕРБ все още не е представила кандидатите си за някои големи областни градове, като София и Пловдив, ще се отрази ли негативно върху резултата им на местния вот?
– Освен София и Пловдив, Варна също е под въпрос.
Там също нямаме яснота. Има и други областни градове, както и малки населени места. Разбира се, при нови кандидати това ги лишава от това да се позиционират и да станат разпознаваеми за избирателите, така че със сигурност това забавяне не е в полза на никого, да не говорим на гражданите, които трябва да се ориентират за кого биха гласували, освен чистата подкрепа на твърдите ядра, в крайна сметка на местни избори хората, които излизат да гласуват, са повече.
Т.е. те са много по-мобилизирани, отколкото на парламентарни избори.
Не мисля, че ще е от полза това да се бавят кандидатите, но партиите имат своите аргументи в тази посока, така че ще видим какъв ще бъде резултатът от това.
– Депутатите приеха предложението на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС да не удължава повече забраната за внос на зърно от Украйна. Това предизвика бурни негативни реакции не само в парламента, но и извън него. Може ли този скандал да разклати и дори да свали правителството на т.нар. „сглобка“?
– Тук има по-скоро експерти, които биха казали как това ще се отрази на бранша и точно колко ще бъде засегнат, но извън спецификите по темата съм по-склонна да вярвам, че този казус няма да доведе до падане на кабинета и разклащане на властта към този момент. Със сигурност генерирането на социално напрежение в определени сектори не е в полза на нито една управляваща конфигурация.
– Какъв е вотът на доверие в момента на президента Радев спрямо този на акад. Денков? Между президентството и Министерски съвет се води открита война и как се отразява това на двете страни?
– Доста е шумна тази война. Това, което имаме като данни е, че има 22% положително отношение спрямо работата на кабинета и правителството. Това, което прави впечатление е, че над две трети от подкрепящите ПП-ДБ симпатизират на този кабинет. При ГЕРБ по-скоро електоратът е разполовен спрямо подкрепата си. При всички останали политически партии доминира негативната оценка.
При президента се запазват сходни нива на положителна и отрицателна оценка спрямо юли месец, т.е. въпреки острият тон не се отчита някаква фрапантна загуба на подкрепа спрямо работата на президента Румен Радев.
– Кой би загубил повече от тази война и кой би спечелил повече привърженици?
– Смятам, че и кабинетът и президентът имат интерес от този конфликт. Кабинетът и ПП-ДБ имат нужда от някой, който да посочат като свой враг. В случая, след като това вече не е Борисов или ДПС, естествено в такъв се превръща Румен Радев. Има основание за това в контекста на различните позиции, които заема по различни теми.
От друга страна президентът има интерес от това противопоставяне, защото той пък заема един вакуум, който видно се очертава като опозиция на тази сглобка.
Смятам, че едните имат необходимост от президента като враг и президентът има необходимост от някой, който да бъде в опозиция. По-скоро печелят един от друг и президентът е добро лепило на тази сглобка.
– Ако президентът направи своя партия, има ли шанс да вземе част от електората на ПП-ДБ?
– Има шанс да вземе от електората на много политически партии.
Не мога конкретно да определя към настоящия момент от кого ще вземе в най-голяма степен, но именно този вакуум, който се създава от хора, които не се чувстват представени политически и са дистанцирани от политиката.
Всъщност едно от нещата които правят впечатление в проучването е че дялът на хора, които казват, че повече не биха отишли да гласуват, са хора които са разочаровани от партиите и дават по този начин своята оценка към партиите в момента, но хипотезата президентът да създаде формация зависи много от развитието на политическия живот.
Зависи дали ще има нови предсрочни избори, дали той би се оттеглил и дали би се явил с партия на предсрочни избори. Важно е до кога ще изкара това НС.
Ако по някакви причини изкара четири години, това ще съвпадне с края на втория мандат на Румен Радев, който свършва януари, а пък април би трябвало да бъдат парламентарните избори, т.е. разсъжденията могат да бъдат в различни посоки, но от днешна гледна точка, като субект, който да обере този вакуум, президентът има своите сериозни шансове.
Интервю на Никол МИЛАНОВ,
