Бившият агент на Тайните служби Пол Ландис, който стана свидетел на трагичното убийство на президента Джон Ф. Кенеди на 22 ноември 1963 г., близо шест десетилетия след съдбовното събитие, изрази скептицизъм относно дългогодишната теория за „единичния куршум“, популярно наричана „вълшебният куршум“.
Пол Ландис, който беше на стъпалото на колата след президента, първоначално съобщи, че е чул два изстрела. Сега обаче той твърди, че е чул залпове от изстрели, което противоречи на първоначалните му показания. Това разминаване е част от по-широка промяна в разказа.
В скорошно интервю за New York Times Ландис разкри необичаен аспект от събитията, които се случиха в болницата Parkland Memorial малко след убийството, пише IFLScience.
Той каза, че е видял две части от куршума: едната е останала непроменена, а другата е заседнала в кожената седалка на колата, разположена точно зад седалката на президента Кенеди.
Ландис твърди, че първоначално е възнамерявал да даде последния куршум на своите началници. Въпреки това, по време на болничния си престой, той твърди, че дискретно е поставил куршума върху количката на президента, като на практика е запазил доказателствата близо до покойния лидер.
Интересното е, че куршумът всъщност е намерен на територията на болницата, но на носилката на губернатора Джон Б. Конъли-младши, който също получи огнестрелна рана, докато се возеше в същата кола с президента Кенеди.
Комисията Уорън, която беше натоварена с разследването на убийството, впоследствие стигна до заключението, че са били произведени три изстрела: единият – така нареченият „единичен куршум“ – преминава през врата на Кенеди и след това уцелва Конъли; друг куршум удря Кенеди в главата, причинявайки смъртта му; третият куршум е пропуснал, но може да е ударил бордюра и да е отлетял шрапнел, ранявайки цивилен наблизо.
Комисията предположи, че куршумът, открит на носилката на Конъли, е излязъл от тялото на губернатора по време на лечението му в болницата, което би обяснило местоположението му.
Ландис обаче предлага алтернативен сценарий, според който носилката може случайно да е била наблизо и куршумът от колата на Кенеди да е попаднал на носилката на Конъли. Освен това Ландис предполага, че куршумът, който е намерил в колата, е проникнал повърхностно в гърба на Кенеди, преди да излезе от нея.
Теорията за „единичния куршум“ отдавна е посрещната със скептицизъм и не само от онези, които защитават идеята за втори стрелец. Неотдавнашните разкрития на Ландис подновиха интереса към спора.
Централният проблем на скептицизма е запазването на целостта на куршума, приписван на пушката на Лий Харви Осуалд, въпреки вероятната му траектория през Кенеди и Конъли. Според докладите, този куршум е претърпял само малка загуба на тегло.
Твърдението на Ландис, че куршумът е бил преместен, може да подхранва теории на конспирацията, особено тези, които предполагат втори стрелец. Заключението на Комисията Уорън, че „един куршум“ е ранил и Кенеди, и Конъли, се основава на предположение за времето, необходимо на Осуалд, за да презареди пушката си. Фотографските доказателства обаче показват, че Конъли е реагирал на изстрела само няколко секунди след първоначалната реакция на Кенеди, несъответствие, което озадачи Комисията.
Нежеланието на Ландис да разкрие тази информация произтича от личните му сътресения след убийството, което се характеризира с посттравматично стресово разстройство и нежелание да обсъжда инцидента.
Освен това през 2014 г. негов колега от тайните служби, който присъствал по време на опита за убийство, се опитал да разубеди Ландис да каже истината. Ландис, който преди това беше твърд в убеждението си, че стрелецът е един, сега има съмнения.
„Според мен има сериозни несъответствия в различните му изявления/истории“, отбеляза агент Клинт Хил, който смело се качи върху колата на Кенеди в отчаян опит да го спаси. Той изрази съмнения относно достоверността на историята на Ландис, подчертавайки 60-годишна разлика във времето между събитията и настоящите разкрития.
Струва си да се отбележи, че ревизираният акаунт на Ландис не включва втори стрелец. Вместо това може да показва възможността куршумът, за който се предполага, че е „пропуснал“, да се е озовал вътре в превозното средство. Освен това разказът на Ландис е изправен пред скептицизъм от страна на други свидетели на сцената, което допълнително усложнява трайната мистерия около убийството на президента Кенеди.
