Над 3,3 млрд. лева ще струва завършването на магистрала “Хемус”, като проектът ще се оскъпи с допълнителни 600 млн. лв. заради поскъпване на строителните материали и инфлацията, заяви регионалният министър Андрей Цаков, пише Труд бг.
Той съобщи, че се подготвя постановление на Министерски съвет, с което да се узаконят ин хаус договорите между реалните изпълнители на изграждането на магистралата от София до Варна и държавната компания “Автомагистрали” ЕАД, на която е възложено строителството от страна на пътната агенция.
По този повод бившия регионален министър Гроздан Караджов от ИТН в правителството на Кирил Петков и част от негово изказване в парламента публикува коментар във фейсбук.
Караджов беше атакуван от „Промяната“, които го обвиняваха в корупционни намерения без нито едно доказателство и дори сериозно звучащи аргументи, а от днешните им действия става ясно, че просто са искали да овладеят ресора, за да развият корупционните практики в пътното строителство и нагласените поръчки.
Пари ми дай! И повече не ме търси!
Докато бях министър, се чудех защо „Продължаваме промяната“ (ПП) така яростно се противопоставя на промяната на порочните корупционни практики, наследени в регионалното развитие. Първо смятах, че става дума за неопитност. После – за некадърност.
Накрая – за обикновена злоба. Обаче, сега, след като ПП отново дойдоха на власт, стана очевидно, че корупционните практики не се променят, за да се овладеят и мултиплицират.
И целта никога не е била да се постигне реална конкуренция, която да изхвърли компрометираните фирми, а да се пренасочат корупционните паричните потоци към „Продължаваме промяната“.
Ето само няколко красноречиви примера:
Конкуренция? Каква конкуренция?
Един от най-големите проблеми за пътното строителство е липсата на конкуренция – в повечето поръчки участват едни и същи фирми овъртяни в консорциуми и се подават малко на брой оферти за всяка обособена позиция.
Затова и печелившите са предварително известни, а цените – силно завишени. ПП месеци наред громеше големите пътни строители като „касички на ГЕРБ“.
За да се отпуши и разшири конкуренцията в този сектор, назначеният от мен екип в АПИ промени из основи условията за кандидатстване по договорите за текущ ремонт и поддържка. Съвсем логично, сложихме по-ниски изисквания за опит в подобна дейност и нямаше условия за финансов оборот.
Така и най-малките фирми вече можеха да кандидатстват за ремонт и поддръжка на пътната мрежа в пряка конкуренция на големите, без да се налага да им бъдат подизпълнители. Резултатът от обявените от нас поръчки е показателен – ако преди за всеки от регионите кандидатстваха по един-два консорциума, при нашите конкурси оферти подадоха десетки нови фирми.
Случайно или не, служебният министър Иван Шишков отмени тези процедури и пусна нови, пак по стария тертип. Те обаче също не бяха приключени.
Дойде новият министър и новото ръководство на АПИ, излъчени от ПП, отмениха процедурите на служебния кабинет с мотива, че са незаконосъобразни и криели корупционни възможности. И обещаха новите условия за оценка да са само по най-ниска цена.
Да, ама не, както казваше един известен коментатор. Когато новите поръчки за ремонт и поддръжка на пътищата бяха публикувани, стана ясно, че целта е била точно обратната – задушаване на конкуренцията и отваряне на нови корупционни вратички!
В тях бяха върнати старите, максимално утежнени изисквания, които само няколко фирми могат да покрият.
Така например от кандидатите да са изпълнили 400 (четиристотин) км. идентични или сходни дейности по зимно поддържане на автомагистрала или пътища за последните 3 години, и 400 (четиристотин) км. текущ ремонт или поддръжка за последните пет години.
В условията на моя екип в АПИ изискването бе за 150 км. автомагистрала, пътища и дори улици или булеварди.
Новата власт на ПП на практика пак прогони малките фирми и ги обрече да са подизпълнители на тези, които и досега бяха абонирани за парите за пътища.
В новите поръчки е въведено изискване и за минимален, и то специализиран, оборот – от идентични или сходни дейности. В нашите условия такова изискване нямаше! Колко са фирмите, които могат да докажат 70 млн. лева оборот за ремонт или строителство на автомагистрали, например? Това дори по времето на ГЕРБ го нямаше!
Ясно е кой може да покрие тези критерии – фирмите, които винаги са успявали да бъдат до властта. Малките участници отново са аут и трябва да разчитат евентуално да се вредят като подизпълнители на фаворитите, този път на ПП.
Сметки на око
Странностите обаче не свършват дотук. Пълна загадката е как са определени прогнозните стойности на поръчките за текущ ремонт и поддържка, при положение, че в тях липсват прогнозни количества.
Някой в АПИ явно е учил математика, различна от тази, която се преподава в училище. Всеки непредубеден наблюдател ще си зададе въпроса: Как без количества ще се пресметнат цените за всяка една от 272-те дейности в поръчката за текущ ремонт и поддръжка?
Обективно – няма как! Затова и регионалното министерство е развихрило фантазията си – измислена е схема за оценка с теглови коефициенти, които са абстрактни и не отговарят на обемите работа, които впоследствие ще се възлагат.
Т.е. сега се подават цени „за красота“, колкото да се формира най-ниска сборна цена, а после може да се окаже, че се възлагат само дейности, за които цените на победителя са най-високите. Чудесна корупционна схема, за която досега никой не се беше сетил.
Още по-фрапантна е и следващата „хватка“ в методиката за оценка. Има цяла група дейности, за които каквито и цени да предложат кандидатите, те не се отразяват на общата цена, по която уж честно ще бъдат класирани кандидатите.
Обаче тези цени, независимо колко високи са, ще са задължителни за АПИ при възлагане на дейностите от въпросната група.
И колкото повече възлагания се правят по високите цени, толкова повече печалби ще има за изпълнителя. А това отваря огромен корупционен портал за изнудване и прибиране на рушвети.
Но и това не е всичко! Още един въпрос виси с огромна сила: Защо са прекратени всички процедури за текущ ремонт и поддръжка без една – тази за територията на област Велико Търново.
Поръчката е абсолютно идентична на прекратените – същите условия и същата методика! По нея обаче избраният изпълнител “магически” оцелява и с него предстои сключване на договор! Как е възможно това? Отговорът се натрапва сам.
Подобен казус има и при процедурите за основен ремонт. Те са обявени при абсолютно същите условия, както и тези за текущ ремонт и поддържка. Условия, които според министъра от ПП са незаконосъобразни и корупционни.
Защо обаче едните поръчки са прекратени, а другите са „помилвани“? Как така всички поръчки за текущ ремонт (без една) са незаконосъобразни и с лоша методика за оценка, а поръчките за основните ремонти, където методиката и условията са 100% идентични, си продължават без проблем?
И тук става дума не за една-две, а за 58 такива обществени поръчки за основни ремонти на стойност стотици милиони. Дали пък това не е пореден опит ПП да наместят в схеми за пътни строежи фирми-фаворити на властта? Да се преразпредели пазарът субективно, а не чрез реална конкуренция.
Хаос в хаоса
Докато пробутва схемите на промяната зад една уж антикорупционна фасада, министърът всъщност залага бомба със закъснител.
Старите процедури за ремонт и поддръжка на пътища бяха отменени с измислени основания, което няма как да не бъде отчетено от КЗК и съда.
И това не е просто хипотеза, а реалност, защото решенията за отмяна на старите обществени поръчки вече са масово обжалвани от фирмите участнички.
Новите процедури също са обявени в нарушение на закона, защото са с идентичен предмет на прекратените, но все още обжалвани процедури.
В Закона за обществените поръчки изрично е записано, че когато първоначално обявената процедура е прекратена, възложителят може да открие нова процедура за възлагане на обществена поръчка със същия предмет само ако решението за прекратяване е влязло в сила.
Съвсем логично – решенията за обявяване на новите процедури за ТРП ще бъдат обжалвани на това основание.
И се връщаме в катастрофалната ситуация, която заварих като министър преди година и половина – отменени стари процедури и липса на пълноценни договори за текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа.
Вместо да извличат поуки от минали грешки, управляващите от ПП безхаберно ги повтарят. Пак ли ще търсим извънредни и спешни варианти, за да се избавим от кризата, в която ПП ни хвърлят?
И колко още жертви по пътищата трябва да има, за да проумеят управляващите, че ремонтът и поддръжката на пътната мрежа трябва да се извършват качествено и бързо? От фирми, които искат да работят, а не да изнасят парите за пътища в сакове и чували?
Закон? Какъв закон?
Не можем да подминем и незаконните инхаус процедури. Онези, дето финансовият министър уж забранява със закон. А регионалният му колега не само не ги прекратява, а ще ги „санира“ с акт на МС, като даже им актуализира цените с 30% отгоре.
Междувременно, само за два месеца същият министър плати 100 милиона по същите инхаус договори, без да дочака обещаното решение на МС. Нали уж бе създадена работна група, която да реши как да се действа законосъобразно?
Кога се събра и какво реши тя, та вече се плаща? Или първо се превеждат парите, защото чекмеджетата на ПП са празни, а пък после ще се мисли как това да се „санира“? И накрая – пито-платено. Какъв контрол, какъв одит?
Предвид на всичко това, в най-добрия случай става дума за лицемерие на поредната партия, която едно обещава, а друго върши. Много по-вероятно е обаче да говорим за съвсем целенасочени действия в подкрепа на частен интерес.
А министърът явно се чувства съвсем добре в Авгиевите обори, които няма никакво намерение да разчиства.
Част от изказване на Гроздан Караджов в парламента на 12 юли:
Преди 2 години ПП обявиха война на инхаус договорите, защото били „грабежа на века“. Днес смятат да ги довършат ударно и без никакви промени.
Преди 2 години ПП се възмущаваха, че цените по тези договори били многократно завишени. Днес смятат даже да ги индексират, защото са ниски.
Какво от това, че рекордните аванси от 1,3 милиарда лева държавни пари бяха раздадени уж, за да се гарантират цените на материалите от евентуална инфлация?!
Преди 2 години ПП определиха строежа на магистрала “Хемус” за престъплението на века. И заради това финансовият министър Асен Василев не отдели нито лев за нея в бюджет 2022.
Днес тя вече е приоритет и ще се строи с ускорени темпове. От същите осем фирми, които бяха обявени за “бебетата на Караджов”. Явно бебетата са били осиновени от ПП, която може да е хем майка, хем мащеха. Според келепира. И неслучайно и тези цени на „бебетата“ ще бъдат индексирани.
Преди 1 година ПП написаха „закон за откраднатата магистрала“, защото договорите, по които “Хемус” се строи, са незаконни. А, днес смятат да изпълнят същите незаконни договори, като просто ги “санират” с акт на МС. Каквото и да означава това.
Преди 18 месеца ПП искаха всеки договор и плащане за пътно строителство да минава през парламента. През две парламентарни комисии и през зала. Днес изобщо не смятат да занимават депутатите с това, защото не било тяхна работа.
Мога да продължа с маркетинговия микс на това некомпетентно малцинство.
– Кирил Петков: „Ако спрем корупцията, ще можем да строим по една АМ Хемус на година.
– Асен Василев отива още по-далеч: „Без шкафчета и кюлчета можем да строим по 2 магистрали Хемус на година, 5 нови моста на Дунав и 3 тунела под Стара планина“.
– Да сте чували скоро нещо за корупционния канал за отровни храни в капитан Андреево? А за хартиената коалиция? За „добринките“, заради които продължавали и злоупотребите с европейски средства в ремонта на болници, училища, пътища.
Всичко това не може да бъде оправдано с неопитност. Става дума или за некадърност, или за корупция. А, най-вероятно и за двете! Което и да е, “грабежът на века” явно ще продължи.
А гражданите ще продължат да плащат сметката на корумпирани политици докато рискуват живота и здравето си по кошмарни пътища, резултат от тяхната далавера.
