Сияна Йорданова е на 52 години, от Варна. Майка и баба. Обичана половинка и уважавана жена. Творец и мечтател. Поводът да се свържа с нея беше завоювано признание на европейски конкурс по красота. Но това беше само формалната причина.
Същинската беше, че исках да усетя и да запозная вас, читателите на в. “Над 55”, с мирогледа и мисленето на една красива и успяла жена. Жена, която е естествена и както самата тя казва, “нормална”. Тоест жена, на чието място може да се постави всяка една от нас. Прочетете разговора ни с нея, който на мен ми достави удоволствие, но и ме вдъхнови, и сами преценете: можем или не. Защото аз мога! Надявам се, и вие…
– Госпожо Йорданова, поздравления за титлата “Най-вдъхновяваща жена на Европа” в категория над 45 г.! Разкажете ни от първо лице за конкурса и вашето участие в него.
– Конкурсът се проведе в Будапеща и програмата беше с продължителност 5 дни. Имахме ментори, които ни обучаваха на поведение, хореография. Конкурсната оценка се сформираше от няколко части. 50% от оценката беше презентация на нас като личност, на кариерното ни развитие, дейността, с която се занимаваме, и представяне на родината ни. 20% беше визията, 20% беше преценката на публиката и 10% беше частта с оценката на собственика на конкурса. При мен по всяка вероятност везната наклони и спечелих тези 50%, защото всички участнички получиха аплодисменти за презентацията си, но при мен след това дойдоха и много хора да ми стиснат ръката, от което аз се почувствах горда.
– С какво представихте България и себе си лично в тази презентация?
– Първо казах, че ще говоря на български, защото аз съм българка и искам да говоря на родния си език
Казах им, че идвам от една малка страна с голяма история. Страна, която е дала писменост на много народи, която и до ден днешен се ползва от тях. После презентирах и себе си: с моя партньор от 25 години сме в сферата на строителството, имаме строителна фирма, занимаваме се с продажба на недвижими имоти. Но аз лично след ковид епидемията загърбих тази дейност и започнах да се занимавам с нещото, което правя от дете, а именно: да рисувам. Рисувам картини, правя скулптури и новото е, че започнах да пиша книга.
Аз съм човек, който не е безпристрастен към мъката на другите и винаги през живота ми, когато науча за някаква стойностна кауза, се включвам в нея с каквото и колкото мога. Но за тези неща не говоря, защото следвам максимата, че когато едната ръка дава, другата не е нужно да знае за това.
– И все пак, коя е последната кауза, която сте подкрепили?
– Последната мисия, на която съм се отдала, е национална фондация “Клуб на готините баби”. В нея събираме средства и помагаме на младежи със специални нужди да имат достъп до висше образование и висше учебно заведение. Тъй като, когато децата станат на 18, те не стават големи, а много от тях са изключително умни и способни и им е трудно да се образоват, да учат.
Много преди аз да се включа в тази фондация, тя вече има изучени 36 студенти. Закупени са скенер, четец за Софийския университет, учебници на Брайл и много други неща, с които тези прекрасни дами помагат и аз имам честта да бъда една от тях. Самата аз съм приела присърце мисията на фондация “Клуб на готините баби” и смятам усилено да работя за каузите й
И е важно всеки да помага колкото може. Тези деца се радват и на малко: например дори да им платим стипендия или ако някой има инвалидна количка, която вече не му трябва, да съдействаме да бъде дадена на дете с такава нужда. Фондацията помага и на деца с церебрална парализа. Тяхната дейност във всички насоки ме вдъхнови и аз да стана част от нея.
– Каква е вашата лична кауза, мотив да участвате в такива конкурси за красота?
– Една от причините е да дам гласност на каузите, които подкрепям. А другата е, че като една нормална жена – защото аз съм абсолютно нормална жена със своето семейство и своите ангажименти, реших да тръгна да поприключенствам и да направя нещо различно
Въобще не съм очаквала, че ще взема корона, въобще. Отидох сама, нямах никаква поддръжка, никаква подкрепа, никой не ме познаваше. Семействата на другите претендентки бяха с тях на финала, докато моето семейство беше ангажирано и аз бях наистина сама. Непознати хора ме видяха и оцениха.
– Вашата история би могла да вдъхнови хората над 50, защото като че ли в България още битува мисленето, че над тази възраст животът вече върви към края си.
– В никакъв случай животът не свършва над 50! Тогава децата ни вече са големи, всеки е поел по пътя си и като че ли се чувстваме малко не необходими. Смятам, че ние сами трябва да си слагаме крилата! Това, че сме минали определена възраст, не значи, че трябва да спрем да се поддържаме.
И тук не говоря за някакви драстични интервенции и т.н. Аз съм естествена жена, но държа на външния си вид и се грижа за него. За мен той не е най-важният, но за да видиш същността ми, първо трябва да видиш опаковката. Както са казали хората “По дрехите посрещат, по ума изпращат!”. А за да стигнеш до ума, първо трябва да видиш нещо отвън
Животът продължава, дори е доста по-интересен, защото ги нямаме тези отговорности и ангажименти към децата. Вече сме ги възпитали, изучили, оженили и сега е нашето време да правим нещата, за които сме мечтали като млади!
Та кое момиченце не е мечтало да бъде принцеса и да има корона? Смятам, че няма срок на годност на мечтите! Те дават смисъл на живота ни. И аз твърдо не възнамерявам да отнема годността на моите мечти! Имам още много мечти и върхове, които искам и смятам да постигна. Дай Боже да мога да го направя!
– Имате две големи деца, а сте вече и баба. Как се чувствате в тази роля?
– Внучката ми Ая навърши годинка три дни преди да замина за конкурса. Това ми е внучката по кръв, но в душата си аз имам още една внучка. Тя е на 3 години и се казва Ирен, дъщеричка е на сина на моя партньор. Обожавам ги и двете поравно! И двете са прекрасни същества!
– Какво им пожелавате като баба и какви искате да станат?
– Пожелавам им първо да пораснат достойни жени, достойни хора. Клише е, но е важно да са здрави и щастливи. Искам към тях да се отнасят с уважение – това е в контекста на случващото се у нас в момента. Пожелавам им никога, никога в живота си да не почувстват това, дори частичка от това, на което сме свидетели в момента.
– От такова насилие и унижение може би искате да ги предпазите най-вече?
– Моля се на Господ! Аз самата съм обгрижвана като кралица. Моят мъж се държи с мен като такава. Не мога изобщо да си представя да се вдигне ръка срещу мен… Така сме възпитали и момчетата си, така е възпитана и дъщеря ми – такова нещо да не се позволява и да не се допуска. Не само сред нас, а и сред обкръжението ни.
– Вашето пожелание към читателите на в. “Над 55”?
– Пожелавам на всички да продължават да търсят вдъхновението в себе си, да не спират да мечтаят и да преследват мечтите си. Докато не ги изпълнят всичките, да не сядат спокойно. И няма такова нещо като “животът свърши”! Не, животът продължава! Колкото Господ ни е отредил, но нека използваме времето докрай, до последно! Да сбъдваме мечтите си и да се борим за по-прекрасен живот!
Валентина НЕНОВА
