♦ Д-р Иван Георгиев завършва медицина през 1996 г. в МУ София. Придобива специалност по лъчелечение през 2002 г. Има и магистърска степен по „Здравен менидмжънт“ от 2017 г. Започва практиката си от 1997 г. в Клиники по лъчелечение в Национален онкологичен център – УСБАЛ по онкология ЕАД София, МБАЛ „Токуда“, Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ. От април 2023 г. е началник на Отделението по лъчетерапия и радиохирургия в УМБАЛ „Софиямед“.
♦ Д-р Георгиев е експерт по лъчелечение към Български лекарски съюз при изработване на Национален рамков договор с НЗОК 2005-2007 г. Учредител е на Българското дружество по дерматологична хирургия (БДДХ). Член е и на редакционната колегия на Acta Scientific Cancer Biology (ASCB).
♦ Има над 25 г. опит като специалист лъчетерапевт. Клиничните му интереси са в областите: лъчелечение с модулиране на дозата (IMRT, VMAT), лъчелечение с контролиране на дишането (тумори на бял дроб, медиастинум, рак на лявата млечна жлеза, тумори в черен дроб и близо до диафрагмата и бъбреците), стереотактична радиохирургия и лъчелечение, тумори на глава и шия, мозъчни тумори, тумори на бял дроб, онкоурологични заболявания, онкохематологични заболявания, лъчелечение при бенигнени заболявания, брахитерапия с висока и ниска мощност на дозата, управление на качеството в лъчелечението. Има присъдена награда в първи годишни награди „Иновации и добри техники в здравеопазването“ за въвеждане на кардиопротективна техника за лъчелечение в условията на контролирано дишане при пациенти с тумори на лява млечна жлеза.
– Д-р Георгиев, ракът на дебелото черво е сред едно от най-честите онкологични заболявания на нашето съвремие. Има ли симптоми, които да го „издават“, и ако ги пропуснем, доколко може да е успешно лечението?
– Колоректалният карцином много често няма специфични ранни симптоми, докато не напредне. Поради това редовният скрининг помага за откриване на заболяването, преди да се развият симптоми, когато ракът на дебелото черво е най-лечим.
Симптомите стават по-забележими при напреднал рак на дебелото черво. Те могат да варират от човек до човек в зависимост от локацията и размера на тумора:
• промяна в навиците на червата, констипация (запек) или диария, които не са наблюдавани преди;
• ректално кървене или кръв в изпражненията, по-тъмни или по-тесни изпражнения, промяна в консистенцията или миризмата на изпражненията, усещане за непълно изпразване на червата след изхождане, постоянен коремен дискомфорт, подуване на корема или болка;
• слабост, умора, бледност и анемия, причинени от дефицит на желязо, загуба на апетит, непредизвикана и необяснима загуба на тегло.
Наличието на кръв в изпражненията например задължително трябва да се превърне в повод за среща със специалист гастроентеролог.
– В кой етап от комплексното лечение се включват лъчелечението и радиохирургията като методи и винаги ли се налага преди това операция?
– В повечето случаи лъчелечението, а в много случаи лъче-химиотерапията трябва да предшестват операцията. Ако се наложи да провеждаме лъчелечение след операцията, това означава, че сме изпуснали една много важна възможност в лечението – или от недоглеждане или понякога поради спешност на ситуацията. Изключително редки са случаите на рак на ректума, при които не се налага предоперативно лъчелечение.
– Колко продължителна е терапията при тези пациенти и комплексна ли е или включва основно лъчетерапия?
– Най-често лечението трае 5 седмици, като се провежда в комбинация с химиотерапия. След операцията случаят се разглежда от Онкологичен комитет от различни специалисти и се взима решение за по-нататъшно поведение.
– Центърът по лъчелечение и радиохирургия, който оглавявате в УМБАЛ „Софиямед“, разполага с последно поколение апаратура. Доколко е важна тя по отношение на крайния резултат от лечението за пациента?
– Разбира се, апаратурата и техниката за лъчелечение, наред с компетентността на лекуващия екип, са от изключително значение. Всички пациенти се облъчват с модулирано по интензитет лъчелечение, допълнително използваме система за наблюдение на пациентите по време на лъчелечение – IDENTIFY, която е уникална за България.
– Какви са страничните ефекти от лечението и апаратурата помага ли за тяхното елиминиране?
– До голяма степен страничните ефекти зависят и от стадия на заболяването – по-напредналите тумори налагат по-голям обем на облъчване. Съвременната апаратура позволява лъчелечението да се проведе по-прецизно, да се обособят зони с по-висока и по-ниска доза, да се направи адекватен дозиметричен план и лечението да се реализира максимално точно.
Адекватният хранителен режим по време на лъчелечение също намалява значително страничните ефекти от лъчелечението. Когато се срещат, те са: обща уморяемост, диария и ректален дискомфорт – обикновено в последната седмица на лъчелечението, парене при уриниране – пикочният мехур често получава малка доза лъчетерапия. Рядко това е истински проблем и ако се окаже такъв, трябва да проверим за инфекция на пикочния мехур.
Понякога се наблюдава зачервяване на кожата около ануса и обостряне на хемороиди. Химиотерапията при терапевтичния курс понякога причинява леко гадене, отслабване на имунната система и рядко зачервяване и болки в ходилата и дланите на ръцете. При оплаквания пациентите е добре да съобщят на лекуващия си екип за проблемите си, за да може да бъдат взети мерки навреме.