Данните на Евростат опровергават твърденията на ЕЦБ, че причината за инфлацията е повишаването на заплатите, като показват, че разходите за труд на единица продукция са нараснали по-малко от нарастването на цените през първото тримесечие на 2023 г.
Това е продължение на тенденцията от 2022 г. нарастването на заплатите да изостава далеч зад инфлацията, намалявайки покупателната способност на хората, казва в свой анализ Даниела Пенкова, икономически експерт на КТ „Подкрепа.
В края на март 2023 г. ЕЦБ беше принудена да признае своята грешка и посочи в икономическия си бюлетин: „През първото тримесечие на 2023 г. годишният темп на растеж на дефлатора на БВП на еврозоната достигна рекордно високо ниво от 6,2% спрямо 5,7% от предходното тримесечие.
Приносът на печалбите е особено голям през последните три тримесечия, като представлява приблизително 60% от общия ръст на дефлатора на БВП“.
Според експерта нестабилността на цените на енергията послужи на фирмите като извинение за безогледно повишаване на цените. Същевременно данните показват, че маржовете на печалбите на компаниите се увеличават, а не се свиват, както би трябвало да бъде, когато разходите за енергия нараснат рязко.
Международният валутен фонд в своя публикация от 26 юни 2023 г. пише: „Нарастването на корпоративните печалби представлява почти половината от увеличението на инфлацията в Европа през последните две години, тъй като компаниите увеличиха цените си повече от скока на разходите за внос на енергия.
Сега, когато работниците настояват за повишение на заплатите, за да компенсират загубената си покупателна способност, компаниите може да бъдат принудени да приемат намаляване на дела на печалбата.“
„Ясно е, че увеличаването на печалбите е изиграло по-голяма роля за покачването на европейската инфлацията през последните месеци“, казва Пол Донован, главен икономист в UBS Global Wealth Management. „ЕЦБ не може да оправдае действията си [вдигането на лихвите, бел.авт.], предвид че нарастването на инфлацията се дължи на печалбите.“
При подобна ситуация вдигането на лихвените проценти ненужно вкарва държавите в икономическа криза, без да решава корена на проблема. Централните банки не разполагат с работещи инструменти, способни да усмирят т.нар. „инфлация от алчност“ (greedflation).
Историята показва, че в такава ситуация работещите инструменти са политически и са свързани със засилена намеса на държавата в икономиката.
Именно затова КТ „Подкрепа“ е отправяла неведнъж през последните две години искания за контрол върху цените на определени продукти, европейски данък върху печалбата, в това число и въведеното от някои европейски страни с прогресивни данъчни системи допълнително облагане на свръхпечалбите, и поддържане на ниски цени на продукцията на държавните предприятия.
