Прокурор Иво Боев е ясен пример, че прокуратурата доста често гледа в посока, различна от тази на правосъдието.
Надали има човек, който да не помни зловещите кадри с полицейско насилие по време на протестите през 2020 година. Време лети неусетно и от този позорен момент изминаха цели три години. Но е хубаво от време на време да си припомняме какво не трябва да допускаме като общество, а именно агресията и безнаказаността да вземат превес.
Безнаказаност е точното определение за всичко случило се онова лято. Унизените и бити млади хора няма да получат справедливост, защото прокуратурата в лицето на прокурор Иво Боев реши, че ще прекрати преписката за полицейско насилие. Интересно е, че малко след прекратяване на една от преписките Иво Боев получава нещо като повишение, ставайки част от спецекип към Софийска районна прокуратура, които поема делата с голям обществен интерес. Кои и какви са тези дела всички знаем отлично. Хората на протеста негодуват от липсата на конкретни резултати, а родителите на децата от протеста са категорични, че няма да забравят случилото се!
Интересно е, че в кариерата на прокурор Боев можем да видим още случаи, в които той си отмества погледа, когато става въпрос за насилие. Така през март тази година с негово решение за липса на достатъчно доказателства за престъпление спира и жалбата за актрисата Диана Димитрова за упражнено върху нея насилие от друг актьор – обичания от мнозина Юлиян Вергов.
Прокурор Иво Боев, подобно на всеки друг прокурор, се нарича защитник на правото и справедливостта, но действията му говорят съвсем противоположно. Той е известен със своята нечувствителност и небрежност към жертвите на полицейско и домашно насилие, а за своята позиция получава повишения и специални постове. Представянето на Иво Боев като член на “спецекип“ към СРП само подкопава доверието в правосъдието. Той бива възприет като защитник на системата, която не е в състояние да осигури справедливост и да накаже отговорните за доказано и видимо насилие, като често използва близки познати да оказват натиск на потърпевшите или да търсят материални облаги за прокурора.
Става очевидно, че Иво Боев не заслужава доверието на обществото. За това свидетелства и отказа на известен журналист да даде показания пред прокуратурата след отправени срещу него заплахи. Преписката по разследването странно пак се “разпределя на случаен принцип” именно при прокурор Иво Боев, в резултат на което Чобанов отказва да даде изчерпателно информация на прокуратурата по случая. Възложените му правомощия на прокурор и изпълнението им несъставомерни с правния мир.
Това е един от многото примери, които спомагат хората да нямат никакво доверие на прокуратурата и правосъдието като цяло. Потулването на дела “под килима” и други самоинициативи са самоцелно затриване на правосъдието. Докато в системата има подобни кадри, които удобно работят в своя или чужда полза, но не и в името на народа, всички ние имаме много сериозен проблем, който не се изчерпва само със смяната на главния прокурор. Висшия съдебен съвет се самосезира за Гешев, кога ще го направи и за калинките му?
