Днес ще се опитаме да навлезем в по-непознати дебри на българската история. Ще говорим за цар, който управлява цели 20 години страната. Неговото управление не е особено успешно, не е запомнено с някакви важни събития, с изключение на едно. Това е лицето, което го сваля от престола – това е бунтовникът Ивайло. Така че научете историята на сакатия българския цар Константин Тих, пише Poznanieto.bg.
Кой е Константин Тих – сакатият български цар
Константин Тих управлява цели 20 години. От 1257 до 1277 година, когато е убит от войската на Ивайло. Той застава начело на страната след като получава подкрепа от българската аристокрация срещу предишния цар Мицо Асен.
Константин Тих е син на български болярин и дъщеря на сръбски владетел. След като успява да надделее в битката си срещу Мицо, той се опитва да създаде връзка с рода на Асеневци. Това се случва чрез брака му за една от внучките на Иван Асен II, като добавя името Асен към фамилията – Константин Тих-Асен.Така започва неговото управление.
1500 лева Бонус за Онлайн Казино Игри!
Война с Унгария
Първите негови години начело на страната започват с война с Унгария. Той се възползва от междуособици в унгарската държава и връща областта Северин(днешна Румъния) в българските владения.
Унгарците успяват да си я върнат, но чрез договор с българския деспот Яков Светослав, българите успяват да си върнат територията. Лошото в случая е, че тази територия се управлява от гореспоменатия деспот, който се обявява за самостоятелен владетел и не се подчинява на централната българска власт – нещо много характерно за този период.
Странната коалиция на Константин Тих
След тази не особено успешна кампания, на българския цар му се налага да влезе във война с Византия. Първоначало българите имат успех, но срещу тях се праща известният византийски военначалник Михаил Глава Тарханиот, който между другото е от български произход, който обръща военните действия в полза на Византия и България губи поредица от градове по Южното Черноморие. Константин Тих успява да влезе в коалиция със Златната орда.
Въпреки че постига успехи срещу византийците, той не успява да си върне загубените територии. След тези събития, българският цар се опитва да подобри отношенията си с Византия.
Не получената зестра от Византия
Подобравянето на отношенията се случва по най-общоприетият начин – чрез брак. Константин Тих се жени за племенницата на василевса – Мария. Като зестра, България трябва да получи загубените черноморски градове. Византийският император не изпълнява тови си обещание и това води след себе си до влошаване на отношенията между двете страни.
Българският цар се опитва да реагира срещу ромеите – влиза в съюз срещу Византия с краля на Сицилия, който подготвя поход за възстановяване на Латинската империя. Василевсът реагира като настройва бившият съюзник на българите хан Ногай от Златана орда срещу България. Това се случа през 1274 година и в последните години на управлението му са белязани от поредица от набези на татарите. Това е и една от водещите причини за бунта на Ивайло.
Сакатият цар и бунтовникът Ивайло
Константин Тих осакатява след нещастно падане от коня. Не се знае точната дата на това събитие, но това се случва в последните няколко години от неговото управление. Тогава и съпругата му Мария определя сина си като съцар заедно с Константин.
Византийката почва да диктува цялото управление на страната. Това поражда серизно недоволство сред българите. Комбинацията от фактори като продължителните и неуспешни войни, поредицата от татарски набези над българските територии и византийката Мария води след себе си до избухване на въстание. Начело на този бунт застава Ивайло.
Той успява да обедини около себе си много широки народни маси и се налага дори сакатият цар да се изправи в битка срещу него. Ивайло държи реч и пред двете войски и успява без бой да присъедини голяма част от редовната българска армия към себе си. Виждайки че губи войската си, Константин Тих се опитва на своята колесница да избяга, но бива посечен и главата му е занесена на Ивайло. Така приключва живота си един от най-дълго управлявалите владетели на Втората Българска държава.
