След тежката жега в Южна Европа, невиждана буря се развихри във Франция, Германия, Алпийския регион и на Балканския полуостров. На 13 юли в Словения се разви циклична суперклетъчна гръмотевична буря.
Тя бе проследена в пет държави като по изчисления се разпростря на над 1200 км. и се разсея в Черно море. Бурята доведе и до рекордни градушки с невиждани размери от 13-14 см. в Словения. Това е най-голямата градушка наблюдавана в Словения, и най-гигантската градушка, отчетена в Европа тази година, уточняват синоптиците от Meteo Balkans.
Бурята продължи над 12 часа и обхвана повече от 1200 км. След което навлезе навътре в Черно море, като по този начин разпростирането ѝ достигна близо 1500 км.
Дълготрайната буря е развила няколко цикъла, анализират радарни изображения. Последваха и множество съобщения за големи до гигантски градушки, заедно със сериозни щети от вятъра.
Едрата градушка е една от най-значимите опасности при силни гръмотевични бури. Въпреки че обикновено е малка и сравнително безвредна, може да нарасне до размер на грейпфрут или дори по-голям. Причинява сериозни щети, наранявания и в крайни случаи дори жертви.
Преди да се заровим в подробностите, които водят до историческата дълготрайна суперклетъчна буря, нека първо разгледаме как се образува градушката.
КАК СЕ ОБРАЗУВАТ ГРАДУШКИТЕ?
Градушките се образуват като преохладени водни капчици в рамките на възходящото течение на гръмотевична буря започват да замръзват върху кондензационно ядро. Преохладените капчици имат температура под нулата (0 °C), но остават в течно състояние.
Когато капчиците влязат в контакт с растящата градушка, те замръзват върху нея. По този начин тя става голяма. Нарастващата градушка се задържа във въздуха от възходящото течение на бурята, докато не стане твърде голяма (и тежка), за да я задържат нагоре ветровете.
Най-тежките и най-значителни градушки обикновено се свързват със суперклетъчни гръмотевични бури.
Най-голямата градушка, съобщавана някога на Земята, надхвърля 20 см. в диаметър. Най-голямата градушка в света бе наблюдавана във Вила Карлос Пас, курортен град на запад от Кордоба, Аржентина, на 8 февруари 2018 г. Тя достигна размери до 23,6 см.
ОБЩ АНАЛИЗ НА МЕТЕОРОЛОГИЧНИТЕ СЪБИТИЯ
Метеорологичните условия в цяла Европа тази седмица се характеризират с обширен топлинен купол с гореща вълна над Средиземно море, съчетан с голяма падина на по-високо ниво, постепенно движеща се на изток над Западна Европа.
Свързан студен фронт предизвика първите гръмотевични бури във Франция във вторник, след което доведе до тежко време в сряда и четвъртък.
Това бе тежко метеорологично събитие, което предизвика най-вероятно най-дълготрайната проследена суперклетъчна гръмотевична буря в историята на Европа. В четвъртък, 13 юли, падина с къси вълни с намалено усилване се движеше през Централна Европа както и над целия Балкански полуостров.
Прогнозирани бяха силни ветрове и огромна градушка.
ЗАРАЖДАНЕТО НА БУРЯТА В ЮГОЗАПАДНА СЛОВЕНИЯ
Разви се изолирана гръмотевична буря близо до град Козина, движеща се на североизток. Тя бързо се организира в суперклетъчна буря по пътя си към Постойна. Бурята се раздели на две движещи се вляво и вдясно суперклетки в ранните си етапи.
Преди основната буря да започне да вилнее, северната клетка разви голям конусообразен фуниевиден облак близо до Повир, Словения, който се разстилаше за около 5 минути, преди да се разсее.
По-нататък на изток бурята напредна. Така се образува силна градушка.
Това е типична еволюция на разделяне на суперклетки, където правилната буря поема и често става изключително тежка, поради което се е превърнала в потенциален гигантски производител на градушка.
ИНТЕНЗИВНА СУПЕРКЛЕТКА ПРОИЗВЕДЕ РЕКОРДНА ГИГАНТСКА ГРАДУШКА НАД КРШКО, СЛОВЕНИЯ
Най-тревожните условия бяха в Югоизточна Словения, по-нататък в Хърватия и към Сърбия. След като бурята се премести в тази среда, тя стана още по-силна. Ядрото на бурята удари директно град Кръшко, Словения, и околностите с пълната сила на много голяма градушка.
Скоро заваляха и съобщения, за огромна градушка с размер на грейпфрут с изключителния размер от 13-14 см.
Щетите от ветровете и силната градушка бяха значителни в града, със стотици унищожени покриви и коли. Опустошителни последици настъпиха в селското стопанство.
Рекордната гигантска градушка в Словения на 13 юли бе петата за последните пет години.
Тази 14 см. градушка е и най-голямата градушка, наблюдавана в Европа през 2023 г.! И също малко под европейския рекорд за всички времена от 15 см., отчетен в Румъния на 26 май 2016 г.
СУПЕРКЛЕТКАТА С ГИГАНТСКА ГРАДУШКА ПРОДЪЛЖИ ДА СЕ РАЗСТИЛА НА ЮГОИЗТОК В ХЪРВАТИЯ, СЪРБИЯ И РУМЪНИЯ
С впечатляващите условия на околната среда преди гръмотевичната буря, едва ли имаше нещо, което да спре ротационните процеси в суперклетката. Следователно градушката продължи в Хърватия и достигна Унгария и Сърбия.
По-далеч на запад от бурята последваха още бури по протежение на студения фронт, изхвърлящ се в Северна Италия и Словения от Алпите.
Тази класическа суперклетъчна структура беше видяна от северна Сърбия, на около десет километра северно от Нови Сад.
Рано вечерта суперклетката напусна Сърбия и влезе в нейната 5-та страна, Румъния като продължи да се разстила към Черно море през нощта.
Това беше изключително тежко метеорологично събитие. Не само като постави нов рекорд за огромна градушка за Словения и Европа през 2023 г., но особено заради дълголетието си.
Дължината на трасето от Козина до Констанца е приблизително 1200 километра с продължителност около 14 часа.
Радарният анализ проследи, че бурята е започнала в югозападна Словения около обяд, продължи в югоизточна Словения, източна-североизточна Хърватия, северна Сърбия, през южна Румъния и накрая се разсея в западното Черно море около 14-16 часа по късно.
Тепърва ще се анализира дали следата от румънския бряг до края на светкавичната активност също е била свързана с бурята или някои нови клетки са се развили отново от нея. Но данните показват, че бурята е имала непрекъсната следа поне до брега.
Предстоящата нова седмица ще повиши рязко температурите в Европа с поне няколко дни слаба гръмотевична буря. Очаква се пиковите температури да надхвърлят 40 °C в много страни от Южна Европа.
