Извършването на посредническа дейност по наемане на работа е уредено в Закона за насърчаване на заетостта и издадената въз основа на него Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.
Посредническата дейност по наемане на работа включва предоставяне в съвкупност или поотделно на посреднически услуги по информиране и/или консултиране на търсещите работа лица и на работодателите, психологическо подпомагане на търсещите работа лица, насочване към обучение на възрастни, насочване и подпомагане за започване на работа, включително в друго населено място в страната или в други държави.
Тази дейност се изразява в оказване съдействие на търсещите работа лица и на работодателите, предлагащи работни места, с цел сключване на договор за наемане на работа.
От началото на тази 2023 г. Министерството на труда и социалната политика сформира междуведомствена работна група с цел разработване на нов Закон за насърчаване на заетостта, която не е приключила своята работа.
Какви са важните планирани изменения на законодателството, свързани с улесняване на регистрирането на лица в дирекция „Бюро по труда“, разяснява д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.
В момента, съгласно действащата нормативна уредба посредническите услуги се предлагат от дирекции „Бюра по труда“ по адресната регистрация на търсещите работа лица.
Предлага се отмяната на това законово изискване, като в мотивите за предложението промени става ясно, че целта им е да се разширят възможностите за търсещите работа лица да ползват регламентираните посреднически услуги по насочване към подходящи програми и мерки за заетост и обучение, насочване към обучение на възрастни и насочване към процедура за валидиране на професионални знания, умения и компетентности във всички дирекции „Бюро по труда“ в страната, независимо от мястото на регистрация.
С така предвидената промяна се улеснява регистрацията на безработните и търсещи работа лица, като се позволява да се извършва от всяко бюро на труда, независимо от адресната регистрация на лицето.
Една такава законодателната промяна е необходимо да се случи възможно най-скоро, защото е напълно целесъобразна за оптимизирането на процеса по регистрация в „Бюрото по труда“.
Трябва да отбележа, че със законопроекта се предлагат и изменения във връзка с регистрацията на предприятията, осигуряващи временна работа.
По-конкретно, към настоящия момент Агенцията по заетостта администрира процеса по подаване и обработване на заявления за регистрация на предприятията, осигуряващи временна работа, изготвяне на проекти на актове за регистрация и съхраняване на административната преписка, свързана с издаването на съответния акт.
Министърът на труда и социалната политика подписва представените от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта проекти на актове, като в администрацията на Министерството на труда и социалната политика не се съхраняват документите, послужили като основание за издаване на актовете.
Тук предложената промяна е удостоверенията за регистрация на предприятията осигуряващи временна работа да се подписват от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, вместо от министъра на труда и социалната политика.
Въпреки целесъобразните предложения за промени в закона, има и такива, които следва да се възрази и да не се допуска да бъдат приемани от народните представители.
Едно от тях е предложението за промяна, с която отпада задължението на Агенцията по заетостта ежемесечно да публикува актуален списък на регистрираните предприятия, които осигуряват временно работа и на тези, чиято регистрация е прекратена.
Тази информация е необходима с оглед предотвратяване злоупотреби с командировани работници и служители и затова задължението за ежемесечно публикуване следва да се запази.
Накрая, имайки предвид случилата се пандемия, природните катаклизми, военните конфликти и др., в законите, които уреждат насърчаването на заетотстта, следва да бъде регламентирано частично субсидиране на работни места и фирми, работещи в региони, обявени в бедствено положение.
По този начин в тези региони ще се запази нивото на заетите, както и ще се гарантира по-бързото възстановяване дейността на пострадалите фирми. Финансирането на подобни мерки следва да бъде осигурено от средства от фондовете на Европейския съюз, както и държавни средства.
