В условия на висока инфлация, традиционно българите залагат на реалните активи и това е добре издържан инвестиционен аргумент. Те са изключително консервативни, когато се отнася за спестяванията им.
Трябва да отбележим, че последните две години не се забелязва никакъв спад в депозитите в банковата система, като те непрекъснато растат. Това беше така през 2020 г., 2021 г. и продължава и през 2022 г., като инвестициите в алтернативни финансови инструменти са много малък дял от общото богатство на хората и това трудно се променя.
Това заяви Асен Стойчев, директор „Частно банкиране“ във Fibank (Първа инвестиционна банка), цитиран от БГНЕС. Стойчев посочи, че неговите наблюдения за последните две години са, че българите по-скоро инвестират в недвижими имоти или в инвестиции в ценни метали и злато. „Инвестициите изостават.
Има обаче възможности, които са по-лесно избираеми за хората. Това са прехвърлянето на еврови спестявания в доларови или вложения в инвестиционно злато.
Само тези два варианта на алтернативна инвестиция можеха да донесат на клиентите ни една добра доходност от близо 15 % в един или друг момент през последните 2 години“, заяви финансистът.
„Българите трудно отиват в такава посока, когато говорим за инвестиции. Като процент на фона на депозитната база в банковата система това са около 3-4 % от всичко, което те притежават. Има много варианти на пазара като чуждестранни или местни фондове, но все още интересът е относително слаб“, обясни Стойчев.
„Българите не намират частното банкиране за нещо необходимо или нещо, без което не могат, и моето желание е да променя това“, подчерта той.
Стойчев обясни, че частното банкиране е за хора със специфични нужди и по-високи средства на разположение. Те биха могли да го използват като добра алтернатива за по-ефективното и по-доходоносното управление на техните налични средства и активи.
Той посочи, че по статистика на БНБ депозитите над 100 000 лв. и над 500 000 лв. също растат. „Това означава, че във всички сегменти на банкови клиенти се наблюдава процес на консерватизъм и трупане на ресурс в наличност и депозити, отколкото активно инвестиране. Нещо, което ние се опитваме да променим“, отбеляза финансистът.
Стойчев обясни, че има различни концепции що се отнася до това какво представлява частното банкиране и какви са специфичните нужди на всеки един клиент спрямо доходите му, инвестициите му, спестяванията му и общото му богатство.
„В общия случай българинът не намира наличието на частен банкер като достатъчен аргумент, за да заплати, в някои случаи една не много ниска месечна такса за ползването на такъв тип услуга“, уточни той.
Според него именно за тези клиенти, банките са разработили продукти, които са по-скоро за тези, които са по-чувствителни на тема цена и разходи.
„Най-често това са пакетни програми, предлагащи изключително атрактивни отстъпки от банкови услуги и продукти – множество безплатни плащания месечно например, безплатни кредитни карти от висок клас и т.н.“, посочи той. „Инвестиционната култура на българите не се е променила значително през последните 2 години.
Те станаха по-запознати с това що е високи лихви, с това как пазарната конюнктура и среда се различава от предходните 5-10 години и как това влияе върху джоба им или върху разходите им по финансиране на покупка на имоти“, заяви той и добави, че хората не използват всички възможности, които имат и тук е моментът, в който частното банкиране може да е от полза на клиентите.
