Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди бюджетите на НЗОК, ДОО и законът за държавния бюджет, обяви след срещата Мария Габриел.
По бюджета на НЗОК Тристранката не постигна единодушна подкрепа, единствено от Българска-търговско промишлена палата се въздържа от подкрепа. Но е добра новина, че държавата ще поема разходите за инвитро процедурите, каза Габриел.
За бюджета на ДОО Съветът също не постигна единодушна подкрепа – Асоциацията на индустриалния капитал и КТ“Подкрепа“ не подкрепят.
Проектът на държавния бюджет за 2023 беше подкрепен от всички организации, с изключение на КТ „Подкрепа“.
Асен Василев допълни, че НСТС подкрепи, но не единодушно трите бюджета. Държавният бюджет е в представените рамки – 3% дефицит, 1.8% ръст на икономиката, 8.7% инфлация, запазени социални плащания и политика на подоходите на служебния кабинет, която е надградена, прецизирани капиталови разходи.
„Потвърди се проектът за държавен бюджет. Добрата новина за бизнеса, е че получихме уверение за 3% дефицит. Той няма да бъде постиган чрез задържане на средства и ликвидност към бизнеса – било то под формата на забавени плащания към обществени поръчки или задържано ДДС“.
Това заяви след срещата председателят на АИКБ Васил Велев.
„Другият позитивен за нас резултат, е че ще продължи обсъждането как мерките за повишаване на събираемостта да не доведат до допълнителни административни тежести за бизнеса, особено за малкия“, каза той.
Изказахме опасения и рискова за бюджета, най-вече опасявайки се от нова вълна на популизъм и съсловен и браншови егоизъм. Апелирахме всеки да направи компромис за постигане на Шенген, Еврозоната и ОИСР. На това ще се подчинят общите усилия“, коментира той.
АИКБ за първи път, от повече от 10-години, подкрепихме бюджета за здравната каса. За първи път виждаме опит за преструктуриране на разходите“, обясни още Велев.
„Отрицателния вот по бюджета за държавното обществено осигуряване ни е защото в него не виждаме реформи, отчитайки че е трудно да се направят в средата на годината, а и те са свързани с промяна на законите, но все пак сме свидетели на ерозиране на пенсионната система, която насърчава укриването на осигурителни доходи и способства за разрастването на сивия сектор“, смята Велев.
Всички измерения на този бюджет ще ги коментираме тепърва. Това заяви след срещата председателят на КНСБ Пламен Димитров.
„Бюджетът бе подкрепен от КНСБ с известна тревога и едно условие. Тревогата е свързана с необходимостта от укрепване на пенсионния модел и следването на неговата философия, която през последните години бе систематично разрушавана в парламента, но условието ни е да направим така, че минималното обезщетение за безработица, да е равно на прага на бедност“, каза Димитров.
„Заявихме своята подкрепа за това, което е направено по приходната и разходната част. Не, че не искаме да се изпълнят капиталовите разходи, но това е трудно възможно за оставащите месеци до края на годината. Затова смятаме, че тези разходи няма да бъдат изпълнени“, уточни той.
„Отчитаме, че общото увеличение на заплатите, е на 12-13%, като една голяма част, около 40% от тези средства, идват като наследство от предишните години“, каза той.
Според думите му трябва да се добавят и още 167 млн. за увеличение на заплатите в БНР, в училищата, в НОИ и системата в МФ.
Надяваме се, между първо и второ четене, нашите нужди да срещнат разбирането на депутатите от мнозинството, което да приеме бюджета. На последно място по значимост, имаме своите притеснения, че като дял на БВП всички разходи за социалната система намаляват, за разлика от тези за отбрана и сигурност, които растат“, каза още Димитров.
„Искането за МРЗ остава. Тя вече е със загубена покупателна способност от 7%“, подчерта председателят на КНСБ.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ
