Настъпи ли лятното слънцестоене, дошъл е Еньовден. Ширнали се поляните, пълни с цветя и билки, по тях звънци на стада се чуват. Българският светоглед е здраво свързан с вярата в магическата сила на словото. Мирянинът е овчарят, пастир Божий, стадото е символ на стадото на Агнеца, чува се мелодията на медения кавал на овчаря.
Има древномитична представа за музикалния инструмент и неговия звук. Той притежава свръхестествена мощ и чудодейни способности за контакт с невидими, отвъдни сили, с божества и родови покровители, с праотците ни.
С кавал и гусла, с гайда и тъпан замесвали сватбени обредни хлябове
А хлябът е женското, бухнало, меко и кръгло нещо, като земята. Инструментът е меден, равнозначно на благо и на изобилие. В наша гатанка медът се сравнява със слънцето – “Една капка мед по целия свет”. Що е то? Народът расте от земята, слънце опложда земята, от недрата й ражда своите чеда – синовете и дъщерите на народа ни. Майка е земята, чедото й е народът, бащата олицетворява държавата и властта. Е, понякога майката и народът е нещо постоянно, докато бащата…? Премъдри символи, родени от народната мъдрост.
Носим на плещите си тринайсетвековна история. От тях пет – под турско, два – под византийско. Държавата, “бащата”, идвал, спал у дома ни и изчезвал, а ние съществуваме като народ от памтивека. Но макар че сме сред първите, които създават държава в Европа, все пак сме и млад, нов народ. Обясняват ни в метаисторията, че през XIX век последни на Балканите се освобождаваме от чуждо владичество.
В Странджанско е силен митът за Змея, който любел българска мома
А която мома го залюби, полудявала. Затова й търсели билки и лекове, за да я изцерят. Събирали билки и за всяка болест по хората и по животните. Щото човекът не бил дошъл от земята, а отгоре някъде, от небитието, от звездите. И после там отивал. А тук е само за кратко време. И боледува, и страда, щото не е от тука. Затова му търсят лек за всяка негова болест. Церят го с билки, с треви, със заклинания. Лекуват го от хали вътре в него, от външните хали всякакви.
От външен нашественик един човек, един народ може да се освободи, но от вътрешния, от змея в себе си, едва ли. Какъв днес е змеят, как да го различим – многолик, многоок, триглав или шестоглав? Не е лесен за разбиране и откриване. Неговите превъплъщения съдържат елементи на човек и птица, на влечуго и червей. Той обитава едновременно подземния свят, земята и небето.
Пастирят не е момък с момците. Денем е овчар, нощем шарен змей. Той не е еднозначен. Отъждествява се с живота, но и със смъртта, със силата на лековитостта, която поддържа живота, но и с драматизма на гибелта. Така се редуват ден и нощ, светло с тъмно, живот със смърт. Философията ни помага да разбираме широтата и безкрая на света. Празник ли е, люшва се хорото в кръг – защита на рода ни.
Ръченицата ни понася във вихрена и бърза свръхигра, тя слива тон и стъпка, дух и човешка плът в динамика, в която всяка клетка е в силен порив за живот, за творческа изява. Няма усмиряване на тази стихия. В нея бушува кръвта, а кръвта вода не става. Усещат го най-силно българите далече от родината, когато забушуват елементите на българската им същност в тяхната кръв.
Денем слънцето слиза по стълбата към земята, при хората, вечер изкачва стълбата към небето
Наш учен подсказва, че “Ние всички идем все от село” (Найден Шейтанов). “Нарамили торба със сух хлеб и лук на рамо, ала и с едри змейски планове в главата”. Затова проявленията ни са стихийни, неуправляеми, нерегламентирани, разюздани сили, носени може би и от характеристиката на култа към божеството – Слънце. И няма усмиряване на тази стихия, тя бушува в кръвта, намира израз в делата ни човешки. Животът ни люлее в тази люлка, приспива ни през годините и ни понася ту нагоре, ту надолу, а до въпросите се нареждат отговорите, които пораждат нови въпроси. И така вървим по пътя към безкрая.
На 24 юни църквата тачи деня на рождението на Йоан Кръстител Яневден, Иван Бильобер, Иванден, Драгайка е много богат в обредно отношение празник, който бележи лятното слънцестоене. В народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината клони към зимата: “Еньо си наметнал кожуха и върви за сняг”.
Разказват се предания, че който види сутрин рано при изгрев “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава или наполовина, това предвещава болест.
В нощта на умиращото и раждащото се слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева
Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея. Поверието е, че съществуват 77 болести, а за всяка болка има и билка. Е, имало и още една половинка “незнайна болест”. Но и за нея има лек – половин стрък билка, откъсната наслуки със затворени очи на Еньовден.
За да има плодородие, на празника млади жени отиват на нивата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и слагат на кръст плитката и ръкойката.
На Еньовден, подобно на Нова година и на Гергьовден, се гадае за здраве, женитба и плодородие
Еньовден в Шоплука е известен и с това, че срещу празника се извършва най-масовото бране на билки, защото тогава те придобиват голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. За билки тръгват много жени – млади и стари, които берат различни треви и цветя, на първо място еньовче, от които после правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.
Някъде китките са толкова, колкото са хората в семейството, наричат ги на тях и ги оставят през нощта навън. На сутринта гадаят за здравето на този, на когото е наречена китката. После ги окачват някъде из къщата и през годината ги ползват за лекуване – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките.
Освен тези китки с останалите набрани цветя и треви се прави голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване, преди всичко на хората, а не на добитъка, каквито са китките, набрани на Гергьовден, Йеремия или на Спасовден.
Еньовските билки се използват за лекуване на бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза. Важен елемент на Еньовден е измиването за здраве във вода (на река) – лечебната сила на речната вода се обяснява с това, че слънцето “се е окъпало” в нея.
Друг характерен обичай е грабенето, маменето на плода от нивите и добитъка. Той се прави и на Гергьовден, но е най-типичен за този празник, като стопанинът сам зажънва нивата си в средата или четирите ъгъла, за да я намери “житомамницата” вече “обрана”
Каква сила притежават билките, се разкрива в много народни песни по особено поетичен начин. Ароматният босилек и до ден днешен се ползва като готварска подправка. Но народните песни разказват, че момите криели босилек в пазвите си, вместо съвременните парфюми. Зеленият пелин пък имал неустоима магическа сила да привлича ергените и да ги кара да се “вият” около момите. А момците примамвали момите, като носели китка смин на калпаците си. Майките на момите и ергените пък, когато не одобрявали техните избраници, търсели “билки разделни”.
Дора НИКОЛОВА
