Около 25% от българите вземат бързи кредити, малко над 1/5 спестяват. Това регистрира социологическо проучване на агенция „Тренд“, извършено по поръчка на Експертния клуб за икономика политика.
„Една немалка част от тях използват парите за относително краткосрочни покупки – спестяват пари да купят автомобил, да направят ремонт вкъщи, някое тържество – не инвестират дългосрочно. Само 6% от тези 1,2 млн. души, които спестяват, инвестират дългосрочно.
Всички дебели книги за инвестиране ни казват, че когато спестяваме първото нещо, което трябва да направим, е да имаме „бели пари за черни дни“. 68% от спестяващите българи имат такъв резервен фонд“, заяви икономистът Стоян Панчев пред Bulgaria ON AIR.
Според Макс Баклаян как пестим е въпрос на разбиране и манталитет към парите.
Как да се пести
„Правилната форма на спестяване е първо да спестим и чак остатъка да започнем да го харчим за нужди и желания. Първо отделяме пари за нашето бъдещо благоденствие и тогава харчим разликата. В България виждаме обратното – първо харчим за всички нужди и желания и само остатъка отделяме. Стандартът на хората расте с дохода им.
Ние харчим повече, отколкото разполагаме, защото отвсякъде сме бомбардирани с тази възможност. От кредитни карти, бързи кредити, имаме възможност днес да се насладим, а утре да го мислим“, допълни експертът по инвестиции.
Според Панчев бързите кредити не са толкова опасни.
„Има хора, на които им се получават ликвидни дупки в бюджетите. Има хора, на които им остава седмица до заплата и нямат пари да покрият своите нужди, взимат такъв кредит. Има хора, които имат спешни нужди и нямат резерв, те трябва да ги покрият с такъв кредит. Ако взимаш относително малко такива кредити, е нормално. Това е друг подход към личните финанси.
Ако погледнем другите данни, много малка част от използващите бързи кредити са в тежко състояние. Трябва да има конкретни мерки за тези хора“, коментира гостът.
По думите на Баклаян трябва да намерим алтернативи на нещата, за които харчим повече пари.
Харчене за удоволствие
„Хората до 40-годишна възраст и хората над 70-годишна възраст имат тенденцията да се наслаждават повече на парите си. Хората между 40 г. и 70 г. спестяват с покачване на възрастта и дохода все повече. Вярването, че спестяването е форма на лишение, не е така“, поясни той.
Българите не влагат активите си на правилните места, категоричен е Панчев.
„Вижда се в изследването, че за съжаление, спестяващите българи всъщност много често събраните средства ги влагат в активи, които не се представят добре особено при висока инфлация. Поставят ги в банкови депозити, където лихвата е твърде ниска, държат ги в чуждестранна валута, сега имаме девелация във валутите.
Златото продължава да бъде най-достъпният защитник от инфлацията. Това е един от активите, на който трябва да се обърне по-голямо внимание. Друго голямо нещо са и недвижимите имоти“, каза икономистът.
