Конфликтите в Близкия изток рефлектират у нас чрез цените на международните пазари като рискът не е само инфлация, за съжаление.
По трасетата, свързани с Близкия изток преминават над 30% от световния трафик на контейнери и други товари, транспортни коридори, които влияят на цените на храните, цените на горивата, металите и електрониката.
Тези рискове могат да се прехвърлят и в нашата икономика като рисков екзогенен фактор. Въпросът е бюджетът за тази година има ли буфери да ги поеме и краткият отговор е – не. Бюджетът е обтегнат още при своята конструкция.
Това е урок за България при конструкцията на бюджета за следващата година – да се оставят буфери, свързани с геополитическия риск.
Това каза за “Фокус“ преподавателят в УНСС и икономически съветник в Българската стопанска камара Щерьо Ножаров.
На въпрос, свързан с това как чуждестранните инвеститори гледат на България, Ножаров отговори, че на първо място те виждат кредитния рейтинг на България, който започва с буквичката Б, което веднага ни изважда от държавите с инвестиционен кредитен рейтинг, които започват с буквичката А.
Кредитен рейтинг
„Ние имаме кредитен рейтинг на държава в преход, а не с развита пазарна икономика. Високо технологичните инвеститори търсят научна инфраструктура.
Ние имаме 12-14 пъти по-малко патенти от водещите Германия, Франция и т.н., тоест, нашата наука не произвежда видим резултат за чуждестранните инвеститори, който да ги привлече като иновации и патенти. Това се дължи на липса на реформа в науката.
Дял на високо технологичния износ от износа, за да се види могат ли да се формират клъстери и технологични паркове. Друг проблем, че ако дойде такъв високо технологичен инвеститор, той няма с кой да си партнира“, отбеляза Щерьо Ножаров.
Преки чуждестранни инвестиции
По думите му инвеститорите избягват България, защото делът на преките чуждестранни инвестиции у нас е около 3%, при средно за ЕС 6%.
„Тук може да говорим не за високотехнологичен инвеститор, а за инвеститор, който търси ниски разходи. При нас токът е по-скъп от редица страни в ЕС, дори и от Румъния и други съседни държави.
Разходите за заплати в Еврозоната скачат между 3 и 5% всяка година, при нас до 2022 г. и десетте години преди това скокът беше между 6 и 9%, сега скачат между 15 и 20%. За чуждестранните инвеститори това са стряскащи цифри.
Въобще като разходи за енергийни ресурси, разходи за компенсация на труд и на практика и този тип нискотехнологични инвеститори започват да се изтеглят от тук, а националните фирми изпитват сериозни затруднения. ЕК ни дава 1,9% растеж на БВП тази година, което показва, че не се справяме добре.
У нас няма стимули за инвестиции. При високотехнологични инвестиции има свиване на данъчната основа, друг стимул е бързи амортизации.
Високотехнологичната структура на икономиката в България гравитира около 10%, а нискотехнологичната е 90%, това създава по-високи средни доходи. Фискални стимули за инвестиции също липсват“, подчерта икономическият съветник в БСК.