В един от най-плодородните сезони на годината, когато гроздето и плодовете са почти напълно прибрани, се отправяме към казанджийница, за да проверим дали българите все още са запалени по правенето на домашна ракия.
Оказва се, че интересът не е намалял – някои използват модерни спиртоварни, където просто оставяш суровината и после взимаш готовата ракия, докато други предпочитат традиционните казани, където освен ракия се „бистри“ и политиката, създават се приятелства и дори се раждат вражди.
Важността на качествената суровина
За направата на добра ракия, основен фактор са плодовете. На пазара в Мездра може да се намери всичко необходимо – повехналите сливи, праскови, круши и ябълки се продават по 50 стотинки за килограм, специално за ракия.
Ракия и разговори за жените
На пазара, освен ракията, често се оценява и коя жена е по-добра. Един от редовните клиенти, Ивайло Даков, споделя пред bTV: „Засега жената е по-добра, но когато съм пийнал повече ракия, си я оценявам така, но иначе ми е добричка.“
Традициите в казанджийницата на бай Сандо
В прочутата казанджийница на бай Сандо в квартал Бистрец, докато ракията тече от казана, разговорите също текат около жената. Ивайло Симеонов, макар че не пие алкохол от години, споделя как най-добрата ракия става от крушите на тъщата му. „От крушите на тъщата става най-вкусната ракия – тръгва с 60 и няколко градуса, но не трябва да ловим паток“, разказва той.
Майсторството на домашната ракия
В този традиционен казан всеки сам е майстор на своята ракия. Важни са суровината, начинът на ферментация с вода и захар, както и огънят – на дърва, които всеки сам си осигурява. Това прави процеса толкова автентичен и специален за тези, които продължават традицията.
