Лоша се очертава годината за производителите на слънчоглед. Макар че по данни на земеделското министерство засетите площи у нас са с над 7% повече – 922 хил. хектара, и производството изпреварва миналогодишното с над 60%, прибраните количества са много под миналогодишните средни добиви по региони, става ясно от споделеното от земеделските производители, съобщава Агри.БГ.
По официални данни към момента средният добив е около 147 кг/дка, докато година по-рано той е бил 175 кг/дка.
„Ако миналата година ситуацията за маслодайната култура беше лоша, през тази година е още по-лоша, защото имаме натрупване на липса на влага вече две години. Есенно-зимният запас е 50% по-малко вече втора година“, коментира за Агри.БГ доц. Галин Георгиев, ръководител на отдел „Селекция на слънчоглед“ в Добруджанския земеделски институт (ДЗИ) в Генерал Тошево.
По думите му, такава е ситуацията в почти цялата страна. „На местата, където е имало локални валежи, стопаните прибират 280 кг/дка слънчоглед, което си е приличен добив за тази година.
В Добруджа ситуацията е почти същата, но има и места, където прибират и по 100 кг/дка. В Южна България жътвата отдавна приключи, има на места с по 50 кг/дка, положението е сериозно.
За недостиг на суровина обаче не може да става въпрос, защото България произвежда 7-8 пъти повече от нужното за вътрешния пазар“, казва доц. Георгиев.
Перспективите за производството на слънчоглед в световен мащаб обаче се променят. „Застрашава се добивът на слънчоглед в световен мащаб, особено в региона на Южна Европа и Черноморския басейн, където основно се произвежда слънчоглед.
Добивите там се очаква да намалея с 20%, което е 1/5. Черноморският регион осигурява почти 50-60% от световното производство на слънчоглед и ако той намалее с 20%, е трагично“, коментира доц. Георгиев.
При тази ситуация потребителите логично се питат ще поскъпне ли отново олиото.
Прогнозата на FAS София е, че при лошо стечение на обстоятелствата до края на жътвата на слънчогледа, реколтата у нас ще бъде с около 5% по-ниска от 2023 г. и най-малка от 10 г. насам.
Това ще принуди маслобойните в страната да увеличат вноса. В резултат на това се очаква и ръст в цените на преработения продукт.
През август индексът на цените на растителното масло се повиши с 0,8% спрямо юли, за да достигне 20-месечен връх, тъй като повишенията при международните цени на палмовото масло компенсираха спадащите котировки за соево, слънчогледово и рапично масло.
Според преработватели обаче още е рано да се прогнозира дали ще има повишение в цената на олиото. „Потребителите могат да са спокойни. Слънчоглед в България се произвежда предостатъчно.
Олиото е международен пазар. При нас цената на слънчогледа се движи между 80 и 82 ст. в момента. Не мисля, че ма повод за притеснение относно цената“, казва Илия Проданов, председател нa Haциoнaлнaтa асоциация нa зъpнoпpoизвoдитeлитe.
Освен при слънчогледа, плачевни са добивите и при царевицата. Реколтата в ЕС се очаква да достигне едно от най-ниските нива от десет години, а влошените добиви в Източна Европа се дължат основно на изключително слабата реколта в Румъния и България.
България ще произведе най-малката си реколта от царевица от повече от десетилетие поради тежката суша, засегнала региона, прогнозира Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA) в свой доклад от края на август.
FAS очаква българското производство на царевица да спадне до 2.2 млн. тона спрямо 2.45 млн. през 2023-2024 г. Площта, засята с царевица, се оценява на 484 хил. хектара през 2024-2025 г., което е спад от 9% спрямо предходната година.
„2024-2025 ще бъде третата поредна година със значително по-ниски от средните добиви на царевица и това може да има дългосрочно въздействие върху намеренията за засаждане в бъдеще“, е прогнозата на службата. Царевицата се нуждае от вода, но повече от 90% от насажденията в страната не се поливат, а тазгодишната суша и дълги горещи вълни са пагубни за тази култура.
В доклада на FAS се посочва, че мрачните перспективи за новата реколта 2024-2025 г. са принудили фермерите да спрат експорта и към началото на август износът на царевица е около 693 хил. тона, главно за страни извън ЕС, в сравнение с 950 хил. тона по същото време на миналата година.
Проблемите с царевицата са не само в България, но и в целия Черноморски регион. По-ниското производство може да направи ЕС нетен вносител на царевица, по-зависим от чуждестранни доставки през този сезон, прогнозира Reuters, цитира „Капитал“.
- Реколтата от царевица в ЕС най-слаба от 10 години
- Производството на маслодайната култура в Черноморския регион ще намалее с 20%, очакват анализатори
